Приказки за лека нощ

Как толкова разнолико и неподвластно на описание чувство като любовта почти винаги е представено с клишета? Може би за човек по принцип е по-лесно да вкара неизразимото в предварително подготвени рамки с илюзията, че така по-бързо ще го разберат. Естествено, има изключения (като "Животът е прекрасен", "Град на ангели", "Наистина любов" и "Казабланка"), но те просто потвърждават правилото.

Следвайки горното твърдение, бях приятно изненадана, че в индийското кино наистина може да усетиш истинската, непоклатимата и разноликата любов. Това откритие се дължи на проекта "Десет приказки" ("Dus Kahaniyaan"), който снощи кацна на екрана в Дом на киното. Десетте миниатюри разкриват различни страни на любовта, които постепенно изграждат цялостен портрет. Това в никакъв случай не е поредната "розова серия" от типа на латиноамериканските сапунки. Напротив - веднага ти става ясно, че любовта можа да бъде лоша, егоистична, насилствена, смъртоносна. Но в същото време и светлата й страна е поне толкова силна (за оптимистите: "още по-силна", всеки да го чете според разбиранията си): страстна или спокойна, похотлива или милосърдна, братска, съпружеска, майчинска, приятелска...

Тъй като винаги изпитвам страх да говоря за любовта, за да не навляза в блатото на клишетата, просто препоръчвам горещо да изгледате десетте приказки и да прецените сами. Не всичко е блестящо, но в селекцията определено има страхотни находки. Аз лично гласувам с две ръце за Gubbare (Балони) - пълният ми и безапелационен фаворит, който учи, че на дистанционното на живота няма Replay.

Ето го и мъжкото мнение при Алекс, който каза "Много тъжно филмче, бе..."