Вчера попаднах на интересна почти басня за рекламата и политическата коректност. Наистина, ако нещата се развият така, чака ни едно много светло и безпроблемно бъдеще:
Това не е синдромът "Тук е България, ах, колко ни е зле", а е обективна констатация. Не знам дали съм права, но единственият случай, когато масово достояние стана съдебен иск за дискриминация в реклама, беше нашумялата през 2002 година реклама на "Загорка" за колата, жената и бирата. Тогавашният регулатор НСРТ доста витиевато обясни, че в рекламата има признаци на полова дискриминация, но не глоби телевизиите, които я излъчваха, заради "типичната за рекламата игрова поетика и нееднозначност на посланието".
Определено не поддържам тезата, че американската практика на съдене за щяло и нещяло е по-добра, но когато видя реклами от типа на "Мастика Пещера" с дините или чукането с водка "Бяла мечка", имам желание не просто да протестирам, а да намеря рекламиста, чиято гениална глава е родила съответния сториборд и да му направя лоботомия. И не поради факта, че се чувствам дискриминирана, а защото тези реклами просто са минали далеч отвъд границата на добрия вкус и са запрашили в безбрежните поля на чалга-културата. За сравнение - много по-приятно ми е да се чувствам дискриминирана от реклама на Sisley.
И все пак да се върна на темата за коректността - време е у нас да заработи някаква форма на контрол над рекламното съдържание. Със сигурност не трябва да стигнем до израждане на понятието за коректност и допустимост като в примера на AdRANTs. Но и настоящата ситуация "Този див див Запад" не е от полза за никого - най-вече за аудиторията, която, дори да не се чувства дискриминирана по полов, расов или друг признак, със сигурност често се чувства дискриминирана по признак интелектуален капацитет.
"Бяха спестени милиарди долари и агенциите можеха да продължат да правят това, което правят най-добре: да говорят за себе си и да ходят на рекламни конкурси. И тъй като вече нямаше истински реклами, всички се появяваха на конкурсите с бял лист и най-хубавото е, че всички печелеха награди. Това наистина промени индустрията."Колкото и да се забавлявам обаче, на въпроса може да се погледне и сериозно. Главната мисъл, на която навежда анекдотът, е доколко рекламистите прекрачват границата на допустимото и доколко някои граждански движения се самозабравят в търсенето на коректност към кого ли не. Тази мисъл обаче е валидна в едни по-други общества, но не и у нас.
Това не е синдромът "Тук е България, ах, колко ни е зле", а е обективна констатация. Не знам дали съм права, но единственият случай, когато масово достояние стана съдебен иск за дискриминация в реклама, беше нашумялата през 2002 година реклама на "Загорка" за колата, жената и бирата. Тогавашният регулатор НСРТ доста витиевато обясни, че в рекламата има признаци на полова дискриминация, но не глоби телевизиите, които я излъчваха, заради "типичната за рекламата игрова поетика и нееднозначност на посланието".
Определено не поддържам тезата, че американската практика на съдене за щяло и нещяло е по-добра, но когато видя реклами от типа на "Мастика Пещера" с дините или чукането с водка "Бяла мечка", имам желание не просто да протестирам, а да намеря рекламиста, чиято гениална глава е родила съответния сториборд и да му направя лоботомия. И не поради факта, че се чувствам дискриминирана, а защото тези реклами просто са минали далеч отвъд границата на добрия вкус и са запрашили в безбрежните поля на чалга-културата. За сравнение - много по-приятно ми е да се чувствам дискриминирана от реклама на Sisley.
И все пак да се върна на темата за коректността - време е у нас да заработи някаква форма на контрол над рекламното съдържание. Със сигурност не трябва да стигнем до израждане на понятието за коректност и допустимост като в примера на AdRANTs. Но и настоящата ситуация "Този див див Запад" не е от полза за никого - най-вече за аудиторията, която, дори да не се чувства дискриминирана по полов, расов или друг признак, със сигурност често се чувства дискриминирана по признак интелектуален капацитет.
No comments:
Post a Comment