Досега гледах "Шаферът". Типично розово холивудско филмче - не ме съдете, неделя вечер е! Но нямам намерение да разнищвам естетически качества, просто исках да отбележа нещо съвсем друго. В повече от 30% от сцените се появяват три броя Land Rover Discovery, които ме навеждат на мисълта, че продуцентите са изстискали доста голямо спонсорство. Все пак колите не се превръщат в част от основния сюжет или нещо подобно, но определено привличат доста внимание.
Филмът ме накара да се сетя за един цитат на британският министър на културата относно недопустимостта на практиката да се рекламира в предаванията, а не между тях. За мен като зрител е неприятна изненада, когато сценарият се пише от маркетинг директора. Е, паниката може официално да започне - това вече явно е факт. По същия начин преди премиерата на "Сексът и градът" вървеше доста обширна PR-кампания на Mercedes, увеличавайки интереса към новото GLK-350, което излиза на пазара през януари. Луксозното SUV за първи път бе "папарашки издебнато" (хм?!) на снимачната площадка на филма и всички интернет сайтове за автомобили направиха глобално достояние дизайна на новия модел. Бързо след това се появи и тематичен официален сайт. Съвпадение?
Вероятно най-големият страх на всеки сценарист е някой услужлив спонсор да се развихри с червения химикал по текста на негов проект. Естествено, трябва да се търси оптимална консенсусна позиция, която да урежда и финансово подсиления филмов екип, и спонсора, за който това си е чиста маркетингова инвестиция, а не помощ на добра воля. А най-важно е product placement да се прави достатъчно елегантно, че да не се набива в очите на зрителя и да не дразни. Бял Мерцедес в няколко сцени е ОК, но три клонирани Land Rover-а е просто твърде много, за да мине достатъчно незабелязано!
Филмът ме накара да се сетя за един цитат на британският министър на културата относно недопустимостта на практиката да се рекламира в предаванията, а не между тях. За мен като зрител е неприятна изненада, когато сценарият се пише от маркетинг директора. Е, паниката може официално да започне - това вече явно е факт. По същия начин преди премиерата на "Сексът и градът" вървеше доста обширна PR-кампания на Mercedes, увеличавайки интереса към новото GLK-350, което излиза на пазара през януари. Луксозното SUV за първи път бе "папарашки издебнато" (хм?!) на снимачната площадка на филма и всички интернет сайтове за автомобили направиха глобално достояние дизайна на новия модел. Бързо след това се появи и тематичен официален сайт. Съвпадение?
Вероятно най-големият страх на всеки сценарист е някой услужлив спонсор да се развихри с червения химикал по текста на негов проект. Естествено, трябва да се търси оптимална консенсусна позиция, която да урежда и финансово подсиления филмов екип, и спонсора, за който това си е чиста маркетингова инвестиция, а не помощ на добра воля. А най-важно е product placement да се прави достатъчно елегантно, че да не се набива в очите на зрителя и да не дразни. Бял Мерцедес в няколко сцени е ОК, но три клонирани Land Rover-а е просто твърде много, за да мине достатъчно незабелязано!
2 comments:
Пропуснала си няколко подробности и сега ще поправя тази световна несправедливост:
1) Product placement-ът в Европа май от известно време насам е разрешен и съвсем легален.
2) Два бели Range-а се появяват и в първата сцена на Miami Vice. Така че си струва да си помислим кой ли се е натискал повече - продуцентите или Ford Motors? (btw, от март тази година Jaguar Land Rover, която произвежда съвовете, е дъщерна на индийската Tata Motors Limited)
3) А ирландската музика по време на шотландската сватба? Bloody stupid yankees!!!
Въобще не съм имала предвид, че product placement-ът е забранен в Европа, но регулаторите в страните-членки не са на едно и също мнение по въпроса - има сериозни разговори в някои страни (сещам се за UK, за други не) дали да не бъде забранен в голяма част от националните продукции. Естествено, подобни ограничения няма да бъдат приложени към чужди произведения (като американските филми, а силно се съмнявам, че САЩ ще забранят позиционирането).
По втория въпрос - и аз не знам кой се е натискал повече, но за мен по-важен беше резултатът от гледна точка на зрителя, а не инициаторът.
Ирландската музика няма да я коментирам, защото за американците българите са само мафиоти, таксиджии и тук-таме някой Пилат Понтийски за цвят! ;)
Post a Comment