Липсата на постове през последната седмица е причинена от наличието на индустриални количества работа. Ходенето до морето се отрази добре на нервите и зле на графика. Тъй като имахме твърде малко време, за да стъкмим задачката, за която пътувахме, допълнителните забавяния бяха нещо, за което бяхме подготвени, но в никакъв случай не желаехме. Ето защо морското вълнение ми дойде в повече.
Оказа се, че ваденето на карта от МЕТРО в никакъв случай не е лесна работа. Като че ли си вадиш карта за покупки от оръжеен магазин. Фактът, че бяхме на 400 км от централиня ни офис, усложни нещата още повече - горещо благодаря на изобретателя на факса. Наложи се от счетоводството да ни пратят копие от оригиналното удостоверение за Булстат - само номерът не бил достатъчен, тъй като от фирмата нямат достъп до база данни за проверка. Много ми е интерсно обаче как от факс-копие на картона може да се различи евентуален фалшификат, след като служителката ме помоли да й разчета кода, защото нищо не се виждаше от факса. След това изпаднахме в още по-абсурдната ситуация шефът ми да помоли по телефона счетоводителката ни да му издаде удостоверение, че работи за фирмата! Още по-досадно беше, че за всеки документ трябваше отделно да се изненадваме, защото момичето на Вход клиенти не си направи труда да погледне какво носим и да ни каже всичко необходимо накуп. Само късмет ни спаси от необходимостта да ни искат отчечатъци, ДНК-анализ и свидетелство за съдимост...
Случаят е класически пример за прекалената бюрократщина, резултат от липсата на всякаква интеграция на информационните системи. В една по-нормална държава картата щеше да е готова за 15 минути. У нас процедурата ни коства 1 час и 15 минути, три факса с данни и голямо количество изхабени нерви - както на шефа ми, така и на момичетата от фронт деск-а, които традиционно отнасят цялото недоволство на клиентите в подобни случаи. Доброто и скоростно обслужване, за жалост, има само пожелателна форма. Но както добре знаем, времето е пари и не бих си губила отново времето там, ако имам алтернатива (в конкретния случай - най-близката възможна борса за алкохол).
Според добре запознати в МЕТРО-веригите на Австрия или Великобритания подобен проблем няма. Там обаче фирмата има договор за достъп до необходимата информация от интегрирана база данни на регистрираните фирми. До които има достъп, естествено, по определен ред, за да се избегнат злоупотреби. Ние пък ще си чакаме по един час на входа за невероятната възможност да дадем пари на компанията...
И нали се сещате за вица: "Какво е общото между опашката на кучето и опашката пред администрация? - В основата и на двете има по един..."
No comments:
Post a Comment