Тези дни и без това съм на морска тематика - както в личен план с неизменните зачатъци на планове за отпуската, така и служебно с организирането на петата ни юбилейна регата. Затова се зарадвах на статия в Gorichka.bg, където ни се обяснява, че имало такова нещо като сертифициране на устойчиво развиващи се плажове и че същото това нещо вече работи в България.
Системата Blue Flag има строги правила за оценка - ако ви е интересно, може да се поровите в подробното им описание на пространните 26 страници, където ще откриете неприятни думи като фекални стрептококи и колибактерии, но с доста ниски граници. Прави впечатление, че системата не се стреми да наложи твърде строг международен стандарт, а отчита регионалните различия и особеностите на всеки воден басейн - съдържанието на водите в Европа е различно от това в Канада и така трябва да бъде. Сертификатът се дава за един сезон, като той може да бъде загубен по всяко време, ако плажът не отговори на честите проверки (съдържанието на водата например се проверява през не повече от 18 дни). Набляга се не само на чисто механични показатели като чистота на водите и безопасност, но и на дългосрочни социални критерии като обществено обучение по въпросите на околната среда и екологичен мениджмънт.
Системата започва като инициатива на Европейската Комисия, но днес се разпростира извън границите на ЕС и обхваща 36 страни и още 6 кандидат-членки. България за момента участва с 9 плажа (Албена, Златни пясъци, Ривиера и Слънчев ден на север, Поморие-Север, Дюни, Созопол, Слънчев бряг и Венид-Св. Влас на юг) и една марина (Марина Диневи). Малко ми стана кофти, като видях, че Гърция има цели 430 сертифицирани плажа, но като взех предвид огромният им излаз, не се учудвам. Северната съседка Румъния се представя много по-слабо - само с един плаж и една марина в Констанца.
Това лято искам да си опъна хавлийката под син флаг!
Системата Blue Flag има строги правила за оценка - ако ви е интересно, може да се поровите в подробното им описание на пространните 26 страници, където ще откриете неприятни думи като фекални стрептококи и колибактерии, но с доста ниски граници. Прави впечатление, че системата не се стреми да наложи твърде строг международен стандарт, а отчита регионалните различия и особеностите на всеки воден басейн - съдържанието на водите в Европа е различно от това в Канада и така трябва да бъде. Сертификатът се дава за един сезон, като той може да бъде загубен по всяко време, ако плажът не отговори на честите проверки (съдържанието на водата например се проверява през не повече от 18 дни). Набляга се не само на чисто механични показатели като чистота на водите и безопасност, но и на дългосрочни социални критерии като обществено обучение по въпросите на околната среда и екологичен мениджмънт.
Системата започва като инициатива на Европейската Комисия, но днес се разпростира извън границите на ЕС и обхваща 36 страни и още 6 кандидат-членки. България за момента участва с 9 плажа (Албена, Златни пясъци, Ривиера и Слънчев ден на север, Поморие-Север, Дюни, Созопол, Слънчев бряг и Венид-Св. Влас на юг) и една марина (Марина Диневи). Малко ми стана кофти, като видях, че Гърция има цели 430 сертифицирани плажа, но като взех предвид огромният им излаз, не се учудвам. Северната съседка Румъния се представя много по-слабо - само с един плаж и една марина в Констанца.
Това лято искам да си опъна хавлийката под син флаг!
No comments:
Post a Comment