Friday, March 21, 2008

Когато "много" става "твърде много"

Имаше големи шансове това да е един положителен пост за подобряването на обслужването в "Happy". Колкото и да ми е тъжно обаче, явно няма да се получи.

Дълго време текстът на първата страница в менюто на Happy, предлагащ ви въможност да получите отстъпка от сметката си, ако сервитьорката не е достатъчно усмихната, изглеждаше като остатък от някакъв безвъзвратно отминал период, защото обслужването в един момент беше доста близо до категорията "непоносимо".

Снощи ходих с един приятел в Happy-то на Раковски и в началото бях приятно изненадана от видимото подобрение в обслужването на заведението. Първо любезно ни настаниха на бара, докато изчакаме да се освободи маса. Така поне не стърчахме на входа като наказани. Управителят не ни забрави само поради факта, че вече сме седнали, и доста бързо ни намери маса, като пренесе сам питиетата ни. Сервитьорката дойде бързо и - О, чудо на чудесата! - беше първата любезна и усмихната сервитьорка, която съм виждала в това заведение поне от две години насам.

Дотук всичко се развиваше прекрасно. И тъкмо когато казах, че сигурно ще напиша едно одобрително текстче за положителната смяна на нравите, нещата тотално се объркаха. Момичето се държеше толкова мило, че чак стана досадно. Нямам нищо против да се извинят за лекото забавяне на салатата ми, но когато при смяната на всяко ястие те питат "Хареса ли ви салатата/пилето/десерта?", става малко прекалено. Да не говорим, че щом си поискахме сметката, последва редица от въпроси "А вие наистина ли няма да си поръчате десертче?", "А желаете ли кафенце?" и така до безкрай. Бррр!

Какво не беше наред? Сервитьорката мина съвсем отвд границата на любезното държане и запраши в някакви неизвестни дебри на досадната услужливост. Както казах и снощи, явно са почнали да дрогират персонала на Happy със същите хапове, които дават и на служителите в McDonald's и KFC. Някъде бях чула фразата, че добрият сервитьор никога не се забелязва, но винаги е наблизо, когато ти потрябва. Тя прекрасно илюстрира отношението, което персоналът на едно заведение трябва да развие по отношение обслужването на клиентите. Именно това би трябвало да запомнят и управителите на заведения. Защото залитането в която и да е крайност на типа обслужване дразни - не само твърде груб, но и твърде любезен персонал. Чувството за мярка е ключово понятие.





2 comments:

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Anonymous said...

See here or here