Sunday, March 2, 2008

Завържи си връзките!

Един приятел наскоро ми развиваше теория, че колкото повече приятели имаш във Facebook, толкова по-малко имаш офлайн. Според него хората, които се занимават със social media в преобладаващата си част са компютърни маниаци, които не излизат от тъмните си задушливи стаи и компенсират социалната си дезинтеграция с контакти във виртуалното пространство. Парадоксът е, че същият този приятел е холандец, с когото нямаше да се познавам, ако Facebook не съществуваше - запозна ни един негов сънародник, който си търсеше компания при пристигането си в България и така ме намери именно в мрежата.
В последно време все по-ясно осъзнавам предимствата на социалните мрежи - днес например създадох група, с която мога да комуникирам с хора от Балканите, с които се запознах на студентски форум в Гърция през лятото. Вчера пък открих групата на гимназията, където завърших.
Както казваше един друг приятел (британец, дошъл в България по програма Erasmus, с когото също се запознах в мрежата), интернет прави комуникацията толкова бърза и лесна, че си е направо подсъдно да губиш връзка с хората. Най-малкото, можеш да им драснеш два реда в профила. Естествено, нищо не може да замести живия контакт. Далеч съм и от мисълта, че изпращането на виртуална целувка се равнява на 3-4-абзацово писмо какво ново има в живота ти. Но подобни хитроумни конструкции правят загубата на връзка с познати много по-трудна - особено когато имаш желание връзките да се запазят.





3 comments:

vanina said...

Социалните мрежи несъмнено имат своите плюсове, но поставят въпроса доколко "приятелите" ти във Фейсбук са истински приятели; интернет общуването е достигнало точката, в която освен нормалната си такава, всеки си има и онлайн идентичност, а последната твърде лесно би могла да бъде манипулирана и изменяна по модели, които харесват на приносителя й. Това ме кара да се чудя доколко такова общуване е пълноценно.

Не е за пренебрегване и въпросът с личното пространство - отделно от това, че в много случаи имаш пълно основние да се почувстваш "на показ" заради информацията, която сам даваш за себе си, рекламните модели на мрежи като Фейсбук са твърде интрузивни; онлайн обаче е много трудно да се определи границата на личното пространство и така се размиват и разбиранията за коректност.

Но това, разбира се, не означава, че Фейсбук е тъмната сила ;)

Vassi said...

Всеки сам определя в каква степен вируалната и реланата му самоличност се припокриват - когато обаче използваш социалнте мрежи с опцията да установиш контакт с хора, с които след това да се запознаеш и наживо, липсата на консистентност между двете Аз веднага си проличава.
Един минус на онлайн общуването като цяло е измамното чувство, че поддържаш връзка с хората, а всъщност всичко, което правите, е да си размените по един емотикон на 2-3 месеца. Тук според мен се проявява личната мотивация за поддържане на връзката.
Относно личното пространство - умишлено не засегнах темата, защото през последната година много се изписа по въпроса от доста големи авторитети. Достатъчно е да се спомене проекта Beacon, който щеше да предоставя личните ни данни от Facebook за целите на маркетинга. Тук границата на допустимото е наистина размита и трябва да се внимава доколко личните данни в интернет могат да обслужват чужди недотам морални интереси. Това обаче важи и за всяко нововъведение в историята на човешкия прогрес - Алфред Нобел не е искал да убива хора, а я вижте какво излезе ;)

Vassi said...

Днес попаднах на нещо интересно по темата - песничка за това колко досаден може да бъде Facebook с всички тия безсмислени тестове и покани. Ето я другата страна на медала: http://www.youtube.com/watch?v=3ZzP_69ZTFk