За най-голям ужас на всички БГ-киномани режисьорът Явор Гърдев сподели в интервю за в. "Дневник", че премиерата на филма "Дзифт" се отлага за есента - а всички така се надявахме да го видим на Филм Фест-а през март! Е, ще трябва за пореден път да въздъхнем и да се заредим с търпение и надежда "есента" да не стане "другата есен", както печално често се случва в родното кино.
Но всъщност апелът от заглавието на този постинг е насочен към друго. След като новината за "Дзифт" ме блъсна от страниците на "Дневник" сутринта, реших да видя какво се случва с други филмови проекти и кога може да се надявам на нашенска премиера. И за първи път дълбокото ми убеждение, че Google съдържа отговора на всички въпроси, се препъна в грубата действителност. За разлика от холивудските (или дори европейските независими) събратя, българските филми нямат присъствие в Интернет. Нито вече излезли филми като "Шивачки", нито пък предстоящите "Дзифт" и "Прогнозата"(когото чакам още от миналото лято като го снимаха на Крапец). Добре че е "Летете с Росинант", та да отсрами положението във виртуалното пространство, и то пак чрез гостоприемството на Cinefish. Няма информация за участващите във филмите, за създателите, няма новини от снимачния процес, няма евентуален месец за премиера. Дори няма едно пробито entry в IMDB. Докато по света пускането на филм в киносалоните е свързано с много медиен шум и ефектен PR, у нас като че ли датата за премиера се превръща в тайна на ДС. Похвално е, че все повече се пише по вестници и списания за българско кино, но се учудвам, че никой от екипите на младите режисьори като Зорница София и Явор Гърдев не се е сетил поне едно блогче за това как вървят снимките да направи.
Затова феновете още дълго ще плачат, когато ги гложди любопитство за кино-бъдещето.
Но всъщност апелът от заглавието на този постинг е насочен към друго. След като новината за "Дзифт" ме блъсна от страниците на "Дневник" сутринта, реших да видя какво се случва с други филмови проекти и кога може да се надявам на нашенска премиера. И за първи път дълбокото ми убеждение, че Google съдържа отговора на всички въпроси, се препъна в грубата действителност. За разлика от холивудските (или дори европейските независими) събратя, българските филми нямат присъствие в Интернет. Нито вече излезли филми като "Шивачки", нито пък предстоящите "Дзифт" и "Прогнозата"(когото чакам още от миналото лято като го снимаха на Крапец). Добре че е "Летете с Росинант", та да отсрами положението във виртуалното пространство, и то пак чрез гостоприемството на Cinefish. Няма информация за участващите във филмите, за създателите, няма новини от снимачния процес, няма евентуален месец за премиера. Дори няма едно пробито entry в IMDB. Докато по света пускането на филм в киносалоните е свързано с много медиен шум и ефектен PR, у нас като че ли датата за премиера се превръща в тайна на ДС. Похвално е, че все повече се пише по вестници и списания за българско кино, но се учудвам, че никой от екипите на младите режисьори като Зорница София и Явор Гърдев не се е сетил поне едно блогче за това как вървят снимките да направи.
Затова феновете още дълго ще плачат, когато ги гложди любопитство за кино-бъдещето.
No comments:
Post a Comment