Как го правят в SF

За какво се сещате, когато прочетете съкращението "SF"? Сан Франциско в щата Калифорния се простира на 122 кв.км и има население от около 745 хиляди души. София пък има площ от 1349 кв.км и население от 1.3 милиона души. (Цифрите са извадени от Wikipedia, така че не се учудвайте - и аз знам, че в София вече наближаваме кръгличките 2 милиона) Отегчих ли ви вече със статистиката?

Голямата разлика между София и Сан Франциско е, че Бойко Борисов не е толкова загрижен за околната среда колкото колегата си Гавин Нюзъм. Докато Генералът все още се мотае с цялата баркотия около бъдещето на боклука в СФ, в SF вече се взимат крути мерки срещу замърсяването. Ситуацията с две думи е следната: в общинският съвет на Сан Франциско е взел решение да забрани използването на хартиени и найлонови торбички за покупките в супермаркетите, както и в големите аптечни вериги. Това е първият подобен закон в САЩ и неслучайно привлече световното внимание. Това обаче не е първата акция срещу найлона в града - преди две години общинарите почти стигнаха до решение да въведат данък върху употребата на торрбички, но вместо това постигнаха споразумение с местните лобита да се ограничи броят на предлаганите в супермаркетите "найлонки". Тъй като от общината явно не са доволни от изпълнението на договорката, сега въвеждат разпоредба, която разрешава използването единствено на торбички от разграждащи се материали - рециклируема хартия, царевични влакна и други подобни.
От супермаркетите изтъкват, че това решение в крайна сметка ще натовари сметките на клиентите. От друга страна стои неуточнен и въпросът за качеството и наличността на био-торбичките. Въпреки тези проблеми общинарите са непреклонни - законът е приет с 10 "за" срещу само един глас "против" - според съветникът Ед Джу "градът си има по-сериозни проблеми". Добре, че колегите му не са на същото мнение!

На другия край на планетата, в София все още се намират хора, които протестират срещу въвеждането на платени торбички в големите вериги супермаркети. Според тях безплатното пликче е част от правата на клиента. Ами правата на планетата? Правата на пухкавите животинки и хлъзгавите рибки, които рядко оживяват след близка среща от третия вид с найлони, захвърлени сред природата от някой безгрижен турист? За щастие, все по-рядко ме гледат странно, когато кажа, че не искам пликче. Оказа се, че противно на очакванията, носенето на един хляб или кофичка кисело мляко на ръка не нанася необратими вреди на бицепсите ми. Още повече, че модата на платнените торби за пазар от времето на коунизЪма отново се авръща, и то worldwide. Може би е време да опиташ и ти? Даже може да се позабавляваш като шашнеш "услужливите" продавачки, които настояват: "Ама пликчето е безплатно, спокойно!". И да се надяваме, че скоро и у нас ще се намерят напредничави общински съветници с радикални идеи за промени.