Зелени човечета

Когато научих за темата на дискусията, веднагa си записах бележка в GSM-а, за да не я пропусна. Проведе се вчера, в Червената къща (къде другаде???), организирана беше от Британския съвет и Екологично сдружение "За Земята" и беше формулирана така:

Щеки срещу мури? Как се управляват защитените територии в България в интерес на хората и природата

В началото видяхме страхотно филмче, наречено "Митко и Хвърчилото" - за хората, които "правят бизнес от неща, които ги кефят", както се изрази главния герой; за криворазбраната урбанизация, която слага пластмаси по фасадите на старите къщи и превръща реката в канал; но най-вече за едни весели млади хора, които доказват, че е напълно възможно да си изкарваш хляба с устойчив туризъм. Основната идея на филма се съдържа най-кратко във финала: урбанизмът според Митко трябва да бъде като карането на сноуборд с хвърчило - добър си, когато почти не можеш да си откриеш следите в снега...

Иън Стюард, директорът на Британския съвет, сподели накратко опитът на Обединеното кралство в развитието на алтернативен туризъм. Ето малко факти: само в Уелс и Англия (по площ горе-долу равни на България, но с население от 56 милиона) има 12 национални парка и 432 територии, защитени по програма "Натура 2000", които общо съставляват 18% от територията на двата региона. Това обаче в никакъв случай не са девствени територии, напротив - в тях живеят около 300 хиляди души, а частната собственост на земята е между 57-96%. Там може да се развива туризъм, стига да не се нанасят непоправими вреди на природата. Съществува Corporate Forum, което най-общо е обединение между бизнеса и държавата за консенсусно разрешаване на проблеми в защитените територии. Парковете разполагат с относително малък бюджет, но се подкрепят активно от обществото - с доброволческа работа или дарения. Философията на британците, както самият г-н Стюард я формулира, следва поговорката Don't kill the goose that lays the golden eggs - всички там осъзнават, че туризмът печели повече от борчетата, отколкото от бетона.

Естествено, основната теза на всички участващи беше нуждата от създаване на ефективно сътрудничество между бизнеса (чийто интереси в никакъв случай не бива да се пренебрегват), държавата и еколозите - но екологичните организации могат да се включат само ако им бъде предоставена тази възможност, а информацията не се крие зад стени от бюрократични пречки. За какъв свободен достъп до обществена информация говорим, когато се налага еколози нелегално да изнасят и копират документация от общините, за да могат да напишат становище? За да запазим природата, първо трябва да развием пълна обществена непоносимост към нарушителите, но как е възможно това без необходимото познаване на темата? Създаването на Експертен консорциум, публично-частно партньорство за проблемите на околната среда безспорно е стъпка в правилната посока, но поставя и няколко въпросителни, като се вземе предвид тенденцията държавата да защитава приоритетно правата на бизнеса.

Господин Михаил Михайлов от МОСВ ни даде информация, че в Комисията по околната среда и водите ще бъдат внесени цели три законопроекта (един от ДСБ, един от председателя на Комисията Г. Божинов, а третият засега остава загадка) за добавяне на защитените територии в заключителните разпоредби на Закона за защитените територии. Тази кратка поправка от един-два параграфа ще направи невъзможно отменянето на статута на еко-районите и застрояването им - защото при сегашната ситуация (създаден прецедент с решението на ВАС за Странджа) заинтересовани бизнесмени могат да обжалват защитата на почти всички защитени местности. Дано депутатите ни изненадат с бързи действия... Никой закон обаче не може да ни гарантира екологично равновесие, ако няма арбитър и гаранции за спазването му.

Все пак е грешно твърдението, че примери за устойчив туризъм има само в чужбина, където правилата се спазват по-стриктно. Подобни модели могат да бъдат открити и у нас: в Национален парк "Централен Балкан" (в Калофер), в Природен парк "Врачански Балкан" (къщите за гости в с. Бръшлян например), в защитената територия "Триградско ждрело". Факт е обаче, че в България защитените територии съставляват само 5% от общата територия на страната.

Въпросът за обществения интерес и обществената ангажираност също зае централно място в дискусията. Все пак препълнената зала беше красноречиво доказателство, че има хора, на които им пука. Но какво става с останалите 99% от хората? Не един участник лансира черни тези: че няма публично съгласие за националните цели и приоритети (П. Цветков, БФ Биоразнообразие); че мнението на обществото обикновено е в полза на бизнеса - според П. Пенчев, НД "Екогласност" гражданите на Царево са застанали срещу защитата на Странджа; че екологията също е бизнес и хората, които издават разрешения по ОВОС също са еколози (Анг. Николов, кмет на гр. Самоков). Тъжно, но вярно - в голямата си част обществото не осъзнава богатството на България. Но в последно време май се намират повече хора, които да разбират, че пейзажът е най-ценният ресурс на туризма. Дебатът беше още едно доказателство, че редиците на умните зелени човечета се умножават.