Колко често ви се приисква да имате поне по 30 часа в денонощието? На мен тази мисъл започва да ми минава все по-често...
Време за работа, време залекции, време за чете на учебници... Ами време за приятели? Време за семейството? И въобще, време за живеене?! Улисани в опити да печелим, да трупаме все повече, често започваме да се държим като хипнотизирани от консуматорската идеология. Парите никога няма да са достатъчно, но по-важното е, че и животът ни никога няма да е достатъчно дълъг.
Доскоро бях човек с доста разнородни интереси. Сега съм човек с Отговорности. А как бих могла да вместя всичко, което искам да видя или да свърша в рязко намалялото свободно време? Плаши ме мисълта, че може би съвсем скоро ще стана напълно роботизирана личност без всякакви интереси извън професионалната сфера...
Туй бясно движение на железници, на параходи, на трамваи, с асансьори, тези замрежени с жици улици, този дим, този шум, тази суета... при това онези загрижени физиономии, онези неми уста, лишени вече от способност да изобразят усмивка... У-у! Студено! Лутнали, припнали всички американци като чаркове на една машина, като че безсъзнателно, автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги влагат в машината и пак като чаркове сноват... Е, ами кога ще живеем?...Май в днешно време трябва много да внимаваме в търсене на реализация да не загубим нещо по-важно - принципите си.
-- Алеко Константинов, До Чикаго и назад
2 comments:
Нямаш представа колко пъти съм си мислил същото(дори и аз нямам:)). Дори наскоро се убедих в истинността на една също така ужасна максима: "когато разполагаме само с 3 минути, винаги ги губим в мечтата за това, какво бихме направили, ако имахме десет пъти по 3 минути".
При мен май важи и за 5-10 минути:).В резултат - започнах да ги влагам в препрочитането на "Крадец на време" на Тери Пратчет. Нямаш представа как се зарадвах вчера, когато ми падна батерията на телефона и не разполагах с никакъв часовник:).
И да не ти се случи, можеш просто да си спреш часовника...
Чао и пожелания за повече време...(т.е. времето да ти падне и да можеш хууубавичко да го стиснеш:)).
Васи-споделям неволята ти. Аз пък съм си мислила и за това, че не 24, а 34 часа да имаше денонощието, пак нямаше да стига. А и моят редовен номер е - много време за дадена работа - малко свършена такава. Но не ме разбирай погрешно - в никакъв случай не бих отказала някой и друг час отгоре. (Чисто теоретически, всяко тяло което се върти забавя хода си постепенно и в този смисъл и Земята също би трябвало да го прави. А и - все пак годината има 365 дни и 6 часа. Ако се позабави още, току виж поколенията намажат някой час в повече).
Post a Comment