"Пропуснах. Пропуснах да говоря. Пропуснах да обясня и да поискам обяснение. Пропуснах да изпратя едно писмо, продължение на едно друго писмо. И със сигурност ще ме е яд на мене си задето съм била толкова уплашена от възможното бъдеще, че съм зачеркнала завинаги възможността то да ми се случи."
Случвали ли са ви се подобни мисли? От време на време имам необходимост нещо да се потопя в дъждовно-депресивни състояния - а какво по-добро време за това от днешното? Но пък в такива моменти, когато не ми се става от леглото, не ми се излиза и просто имам желание да се излежавам, да слушам музика и да размишлявам върху въпроса колко точно ми е драматичен животът се сещам, че има разни неща, които да те накарат да се размърдаш и да не си пропиляваш времето с глупости.
Този път за целта ползвам речта на Стив Джобс пред дипломиралите се от Станфорд. Годината е 2005, но думите му нямат точно времево отношение или срок на годност. Ако искате слушайте, ако предпочитате - четете. Има няколко неща, които Джобс изтъква и на които именно в такива дни гледам да обърна внимание, може да прочетете и само тях:
Случвали ли са ви се подобни мисли? От време на време имам необходимост нещо да се потопя в дъждовно-депресивни състояния - а какво по-добро време за това от днешното? Но пък в такива моменти, когато не ми се става от леглото, не ми се излиза и просто имам желание да се излежавам, да слушам музика и да размишлявам върху въпроса колко точно ми е драматичен животът се сещам, че има разни неща, които да те накарат да се размърдаш и да не си пропиляваш времето с глупости.
Този път за целта ползвам речта на Стив Джобс пред дипломиралите се от Станфорд. Годината е 2005, но думите му нямат точно времево отношение или срок на годност. Ако искате слушайте, ако предпочитате - четете. Има няколко неща, които Джобс изтъква и на които именно в такива дни гледам да обърна внимание, може да прочетете и само тях:
- ...you have to trust that the dots will somehow connect in your future. You have to trust in something — your gut, destiny, life, karma, whatever.
- Sometimes life hits you in the head with a brick. Don't lose faith.
- You've got to find what you love... If you haven't found it yet, keep looking. Don't settle. As with all matters of the heart, you'll know when you find it.
- Remembering that I'll be dead soon is the most important tool I've ever encountered to help me make the big choices in life. Because almost everything — all external expectations, all pride, all fear of embarrassment or failure - these things just fall away in the face of death, leaving only what is truly important. Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.
- ...death is the destination we all share. No one has ever escaped it. And that is as it should be, because Death is very likely the single best invention of Life.
- Your time is limited, so don't waste it living someone else's life. Don't be trapped by dogma — which is living with the results of other people's thinking. Don't let the noise of others' opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.
Джобс интерпретира доста любимата ми тема за смъртта по начина, който най-много ми допада. Всяка сутрин трябва да се сещаме, че няма за кога да отлагаме това, което искаме да кажем, да направим и да почувстваме. После само може да си спомняш какво си направил или какво си пропуснал. И ако да вземеш някакво решение и да допуснеш грешка е простимо, единственото, което носи непоправима тъга, е пропуснатото.
4 comments:
Поздрави!
Смъртта е любима тема само докато не ти се сблъскаш с нея лично.
Не знам конкретната причина за публикуването на това, но усещам ясно, колко истински си го написала. Не остава друго, освен да коментирам формата, която си избрала, за да изразиш чувствата. Красива е.
На Иван и Бисер - мерси! :)
@Събина: Загубата на близък или личният near-death experience определено са нещо, което не бих пожелала и на най-големия си враг. Но тук не говоря за смъртта, а по-скоро за нейната сянка: колкото първото може да е страшно и ужасно, толкова второто може да е освобождаващо и мотивиращо. Разбирането че си смъртен и преодоляването на началната паника, която е неразделна част от първия сблъсък с това разбиране, могат да доведат до нещо много положително в нагласата ти към света. "Ако днес беше последният ден от живота ми, дали щеше да ми пука за това?" е въпрос, който може да е филтър за наистина важните неща. И тук навсякъде говоря с "може", а не "ще", защото всеки приема нещата различно.
Post a Comment