Предполагам, че това, което ще споделя, се случва често на много хора и не мога да си обясня защо продължава да се случва често на много хора.Ситуацията е добре позната: излизам да търся подарък за една приятелка. Сещам се за два магазина, които продават неща, от които се интересувам. Влизам в първия и започвам да разглеждам, а до мен се приближава продавачка с типичните въпроси "Подарък ли търсите, нещо специално ли, за кого, по какъв повод..." Сещате се. Аз обаче съм от типа хора, които предпочитат първо да огледат подробно и после да питат, ако нещо им е направило впечатление. Естествено, веднага споделих тази черта от характера си с продавачката и тя ме погледна мило и разбиращо. И после продължи. И не спря. Въпроси до откат, предложения от всякакво естество: нещо за бюрото в офиса, нещо за вкъщи, ... Ох, дори не помня вече колко неща ми предложи! Сподавих желанието да избягам с писъци и решително се насочих към изхода като й пожелах лек ден.
Втори магазин. Там началото беше същото: светнала физиономия, "Подарък ли търсите..." НО! Тук продавачката уважи желанието ми да си разгледам спокойно. Остави ме да обиколя, като междувременно хвърляше по едно око и се въртеше на близо, ако имам въпрос или вече съм се насочила към нещо. Разгледах, добих идея какво искам, девойката ми предложи няколко варианта и си излязох със спретната опаковчица.
Нужно ли е да обяснявам колко точно ситуацията илюстрира идеите за hard и soft sell? Ако набутвате в ръцете на клиента вашия продукт, ако постоянно го спамите по всякакви канали за невероятното ви ново предложение, ако инвестирате в система, с която и насън да му напомняте коя е компанията ви и с какво може да сте му от полза... той най-вероятно ще избяга. Ако обаче уважите различните нужди на отделните си клиенти и не им натрапвате собственото си виждане за това как трябва да се случва комуникацията клиент-организация (и да, клиентът винаги е на първо място!), то е много по-вероятно да постигнете целите си и да спечелите дългосрочно приятелче (няма да се върна в първия магазин) Сет Годин вече ни открехна за концепцията на permission marketing-а. Тези, които я прилагат, са едни гърди напред пред конкуренцията.
___
снимка: Asta
1 comment:
:) Това на мен ми се случва през ден. Най-любими са ми моментите в парфюмерия, в която някой се опитва да ме накара да помириша десетина "страхотно подхождащи ми" парфюма, докато съвсем загубя обоняние и не реша, че вече не съм в състояние да направя правилен избор... Естествено, тръгвам си. Но затова пък напоследък бързо печелят уважението ми хора, които ми покажат интересен и приятен подход в предлагането на продукт. Чувствам се задължен да купя нещо или да им покажа мнението си с някакъв жест.
Post a Comment