Ех, почна се... Лекции-работа-лекции-работа и от време на време по малко време за приятели. Честно казано, въпреки досадата от несъстояли се лекции и губене на време из факултета, както и неудобството вече всяка вечер да си нося домашно от офиса, е някак приятно да съм постоянно заета. Започваш нови неща, идват ти хитри идеи и колкото повече неща за вършене ти се събират, толкова по-добре се чувстваш. Да си призная, вече ми беше омръзнало лятното мързелуване - сякаш с всяка пропиляна минута усещаш как интелектуалният ти бръснач все повече затъпява.
Всъщност има два начина за приемане на Back-to-School режима: или мрънкаш, или преглъщаш и запретваш ръкави за отмятане на всички графи от списъка със задачи. И за да имаш повече енергия, пиеш по едно кафе (ех, от колко кладенеца вода донесох, само и само за да постна едно клипче!) Ето какво се случва обаче с многото кафета - сутрешен поздрав за всички жонгльори на академично-работния фронт. И леко с кофеина, ей!!!
Всъщност има два начина за приемане на Back-to-School режима: или мрънкаш, или преглъщаш и запретваш ръкави за отмятане на всички графи от списъка със задачи. И за да имаш повече енергия, пиеш по едно кафе (ех, от колко кладенеца вода донесох, само и само за да постна едно клипче!) Ето какво се случва обаче с многото кафета - сутрешен поздрав за всички жонгльори на академично-работния фронт. И леко с кофеина, ей!!!
2 comments:
Затова никога не пия кафе!!! Никога:)
Голяма грешка :)
Абстиненцията иначе винаги е осезаема :)
Post a Comment