Наскоро ми се случи нещо интересно, което ме накара да се замисля за търсенето на любовта, модерните технологии, следването на илюзиите и още една спретната, но висока купчинка интересни неща. Винаги съм знаела, че Facebook може да те срещне с какви ли не хора, но не съм си и представяла, че ще ми предложи една модерна, много борбена Жулиета на тепсия.Имало едно време едно момиче. То живеело в една далечна приказна страна, наречена Норвегия. Студеният климат карал жителите на Норвегия да търсят лятно спасение за черпене на енергия в знойни страни и така едно лято момичето попаднало в България. Sunniva (така се казва нашата Северна принцеса) срещнала едно обикновено момче, но както често се случва в приказките, принцесите се влюбват точно в най-обикновени момчета. Северните хора обаче се върнали в своята северна страна, а обикновеното момче останало да изкарва хляба си с работа в хотел Арабела в топлата слънчева солена Албена. Нашата Северна принцеса нямала неговите координати, затова започнала да го търси.
Ето как тази история стигна до мен - момичето всъщност е започнало на случаен принцип да се свързва с българи във Facebook и да разпитва за Ясен. Единственото описание, което успях да получа е "рус и много готин". Нямам идея как се е стигнало до момента, в който много са се харесали, а не са разменили координати, но фактът е факт - любовта по време на Интернет е също толкова странна и наивно изглеждаща за околните, колкото традиционните варианти още от зората на човечеството насам.
Песимистите ще кажат, че докато Sunniva търси, Ясен най-вероятно е минал още няколко засукани чужденки. Ще кажат и че, дори тя да успее да го намери, нищо няма да излезе - все пак те са на по 17 на хиляди километри един от друг, а възрастта, времето и пространството са велики заличители на всякакви чувства и копнежи. Въпреки това аз написах едно кратко съобщение и го пратих до познатите ми българи от Facebook, за да се опитаме да намерим Ясен. Извинявам се, ако съм ви spam-нала и мислите, че идеята е тъпа. Не, всъщност няма да се извинявам, че понякога съм идеалист-романтик с влечение към загубени каузи - мое право си е :)
Но замисли се само за миг колко прекрасно ще е, ако приказката има щастлив край - ако това е Любофффффта и аз дори малко съм помогнала... Сладко е, нали?
5 comments:
Няма лошо и дано историята да е истинска, а не фантазия на норвежкия индивид Х, който скучае в полярните дни/нощи ;)
Открит. Историята се оказа доста дълга и заплетена, а абсурдът е, че до последно не вярвах в щастливата развръзка. Този Ясен действително има уникален късмет и дори леко му завиждам за това. Истински се надявам да му е от полза. Както и да е, за мен историята свърши, а за него дано да е начало.
P.S. Арабела въобще не беше хотелът. Добре че поне беше рус наистина... ;)
Wow! Good job, Sherlock! Не преставаш да ме изумяваш. Е, може да си запазиш правото да разкажеш продължението, но аз задължително искам да знам тази дълга и заплетена история.
Иееееееееее СУПЕР, още не ми се вярва :) Дано наистина има и толкова хубаво продължение :)
Не мисля за разказвам нищо. Причината е, че тази история наистина вече свърши за мен, както и доста други. Оставам на теб да я довършиш и много по-интересно би било продължението. Иначе всяка история на търсенето е история на желанието и волята. Когато отнемем на страна перипетиите и шанса, остава една обикновена човешка история.
От всичко това искам да отбележа само две неща, които трябва да бъдат казани. Ще започна с единственото ми разочарование, което обаче много ми помогна. Когато отивах в хотел "Арабела бийч", най-големите ми опасения бяха свързани с това, че не знам как трябва да започна историята, защото мислех, че вече е проиграна. Нормално беше при толкова знаещи хора поне някои преди мен да е направил най-простата крачка - да звънне в хотела и да попита. Оказа се, че никой не го е правил.
Второто нещо е, че през този ден изпитах нещо много хубаво. Предполагам, че повечето от вас са гледали прекрасния български филм "Писмо до Америка". Онзи ден си припомних усещането от него. Да притежаваш само една почти глупава идея и да вярваш, че откровението на тази идея може да съживи нечия мъртва мечта. Оказа се, че глупавите идеи променят хората. Моят извод е, че ако имаш желанието и решимостта да преследваш нещо, животът използва късмета, за да не позволи да има невъзможни неща.
Резултатът е победа за много чудесни хора, които позволиха едно послание на измине огромно разстояние и да улучи право в целта. Включително и на теб, Васи. Защото, ако не бях срещнал повторната ти настоятелност, никога нямаше да отида.
Post a Comment