Предполагам, че на всеки PR се случва буквално да си изстиска от пръстите новина, само и само да вкара отново в устата на хората свой позабравен клиент. Тези моменти май няма как да се избегнат. За сметка на това обаче, когато истинска голяма новина е на една ръка разстояние, а клиентът сам не се сеща да те информира, всички мъки придобиват ново измерение.
Наскоро ми се случи точно това. Наш клиент прави Пробив - с главно "П", защото е пръв и единствен в България и втори в света, признат от много важна организация по много важна тема. Това обаче е известно на мениджърския екип и на съответната международна организация, но не и на широката общественост. Една събота в пощенската кутия пристига кратко непринудено писъмце "Вижте какво направихме, може и да го пуснете в медиите..." Цяла събота четох доклади и оценки - не защото бях служебно задължена, а защото темата ми е интересна. Ококорих очи - беше си Новина! А информацията се беше родила преди почти месец...
В подобен момент няма как да не се зачудя какво ли минава през главите на мениджмънта при получаване на такова признание - "Ех, че хубаво, оценили са ни от ООН, ама дайте да си го запазим само за нас"? ОК, но на края на месеца при превеждане на месечната такса за PR-обслужване на дневен ред неминуемо стои въпросът колко публикации имаме.
У нас като че ли преобладава практиката на лошата координация. Не го казвам само на базата на личен опит, дружно сме се оплаквали от подобни ситуации в разговори с колеги. Описаната горе ситуация е само повод за този пост, но истината е, че има хиляди подобни случаи.
За мен има два приемливи варианта - работа по конкретен проект и пълно обслужване. Средният вариант е най-кофти - хем се води, че обслужваш някого, хем не е точно така. Получават се нелепи ситуации, в които разбираш от познати в кое предаване се е показал клиентът ти или къде е дал интервю. И този факт не ме притеснява най-много - по-притеснително е, че когато твоето име стои под даден продукт (в случая нечий публичен образ), е заложена твоята репутация. Не можеш да обясниш на хората, че твоя отговорност е само част от работата, както е немислимо да пришиеш отделен етикет на левия ръкав на риза, който да не важи за десния.
Може би е добре да се издаде малка брошура за комуникация между агенции и клиенти, която да включва списък от случаи, когато трябва да се предава информация с новинарска стойност. Или при сключване на договор да се провежда безплатен курс за комуникация. Но трябва да се направи нещо - иначе нито ние работим ефективно, нито клиентът е доволен, нито колегите журналисти. А упражнението "екстензия на захарозо-амилозния гел" изнервя всички, включително и аудиторията, на която й е писнало от псевдо-новини.
Наскоро ми се случи точно това. Наш клиент прави Пробив - с главно "П", защото е пръв и единствен в България и втори в света, признат от много важна организация по много важна тема. Това обаче е известно на мениджърския екип и на съответната международна организация, но не и на широката общественост. Една събота в пощенската кутия пристига кратко непринудено писъмце "Вижте какво направихме, може и да го пуснете в медиите..." Цяла събота четох доклади и оценки - не защото бях служебно задължена, а защото темата ми е интересна. Ококорих очи - беше си Новина! А информацията се беше родила преди почти месец...
В подобен момент няма как да не се зачудя какво ли минава през главите на мениджмънта при получаване на такова признание - "Ех, че хубаво, оценили са ни от ООН, ама дайте да си го запазим само за нас"? ОК, но на края на месеца при превеждане на месечната такса за PR-обслужване на дневен ред неминуемо стои въпросът колко публикации имаме.
У нас като че ли преобладава практиката на лошата координация. Не го казвам само на базата на личен опит, дружно сме се оплаквали от подобни ситуации в разговори с колеги. Описаната горе ситуация е само повод за този пост, но истината е, че има хиляди подобни случаи.
За мен има два приемливи варианта - работа по конкретен проект и пълно обслужване. Средният вариант е най-кофти - хем се води, че обслужваш някого, хем не е точно така. Получават се нелепи ситуации, в които разбираш от познати в кое предаване се е показал клиентът ти или къде е дал интервю. И този факт не ме притеснява най-много - по-притеснително е, че когато твоето име стои под даден продукт (в случая нечий публичен образ), е заложена твоята репутация. Не можеш да обясниш на хората, че твоя отговорност е само част от работата, както е немислимо да пришиеш отделен етикет на левия ръкав на риза, който да не важи за десния.
Може би е добре да се издаде малка брошура за комуникация между агенции и клиенти, която да включва списък от случаи, когато трябва да се предава информация с новинарска стойност. Или при сключване на договор да се провежда безплатен курс за комуникация. Но трябва да се направи нещо - иначе нито ние работим ефективно, нито клиентът е доволен, нито колегите журналисти. А упражнението "екстензия на захарозо-амилозния гел" изнервя всички, включително и аудиторията, на която й е писнало от псевдо-новини.
No comments:
Post a Comment