Понякога за броени дни ти се предоставя възможност да научиш за една епоха повече, отколкото си научил за нея през целия си живот. По стечение на обстоятелствата наскоро се запознах с две много различни лица на 60-те години - време неживяно и непонятно лично за мен, както и вероятно за много от моите връстници.
От една страна виждаш българските 60 - графитено очертани от човек, който е бил твърде млад, за да се докосне пряко до всичко, което се крие под официалната идеология и лозунгите от социалистическите конгреси. Все пак в романа си "Дзифт" Владислав Тодоров е уловил плътната нелицеприятна същност на бордеите и софийските гета, тъмното съществуване на работниците, които без грешка могат да рецитират надеждите за "единний светъл комунизъм", но остават впримчени в своето кално съществуване. Това в никакъв случай не е роман ЗА това време - просто времето оставя своя отпечатък върху случващото се. Динамичното и по мъжки стегнато повествование пробягва през епохата, но дава неподправена информация за живота под социалната граница. С нетърпение очаквам екранизацията на "черния роман", както го е определил авторът - стискаме палци февруари да дойде по-бързо, за да ни зарадва с премиерата на филма, режисиран от Явор Гърдев и с участието на Захари Бахаров и Таня Илиева в главните роли. Междувременно може да си уплътните времето с приятни 150 страници.
В неделя се натъкнах и на коренно различно лице на 60-те години - другите 60, случили се в така жадувания тогава Запад. Изложбата на Лорънс Шилър "Мерилин Монро и Америка през 60-те" показва над 70 уловени мига от едно наистина динамично и интересно десетилетие. Време на разнообразни революции - развива се теорията, че ЛСД помага за извисяването на съзнанието (да живее харвардския професор Лиъри!); за първи път на страниците на Playboy се появява генитално окосмяване; Мартин Лутър Кинг призовава "Нека да изгрее свободата!". От друга страна, времето е и твърде смутно - отиват си любимите на Америка братя Кенеди, пророкът на свободата Кинг е убит, отива си и иконата Мерилин Монро. Въпреки че името й присъства в заглавието на изложбата, акцентът върху личността на Мерилин не е твърде натрапчив - отдадено е заслуженото на много нейни съвременници - Хичкок, Уолт Дисни, Джаксън 5... Няма да изреждам, защото няма да ми стигне мястото.
Безспорна икона на това време, Мерилин Монро е показана във всякакви аспекти от личността си: като започнем от официалната, елегантна дама в малка черна рокля, видим класическа Дама, която говори с прислужницата си и стигнем до палавата блондина, флиртуваща с обектива от ръба на басейна, гола и божествена, а междувременно забележим и детския радостен блясък в очите на едно непораснало дете пред торта за рожден ден.
Норман Мейлър определя 60-те години в Америка по следния начин: "Коронясано от Хемингуей, това десетилетие бе изпратено от регента Анди Уорхол." Многоликото време на високи идеали залязва с раждането на съвременното консуматорско общество, заслепено от материализма. Обективът на Шилър е уловил много пластове на този период - интересно е да ги откриете за себе си, независимо дали той ви е познат или също толкова далечен, колкото на мен.
От една страна виждаш българските 60 - графитено очертани от човек, който е бил твърде млад, за да се докосне пряко до всичко, което се крие под официалната идеология и лозунгите от социалистическите конгреси. Все пак в романа си "Дзифт" Владислав Тодоров е уловил плътната нелицеприятна същност на бордеите и софийските гета, тъмното съществуване на работниците, които без грешка могат да рецитират надеждите за "единний светъл комунизъм", но остават впримчени в своето кално съществуване. Това в никакъв случай не е роман ЗА това време - просто времето оставя своя отпечатък върху случващото се. Динамичното и по мъжки стегнато повествование пробягва през епохата, но дава неподправена информация за живота под социалната граница. С нетърпение очаквам екранизацията на "черния роман", както го е определил авторът - стискаме палци февруари да дойде по-бързо, за да ни зарадва с премиерата на филма, режисиран от Явор Гърдев и с участието на Захари Бахаров и Таня Илиева в главните роли. Междувременно може да си уплътните времето с приятни 150 страници.
В неделя се натъкнах и на коренно различно лице на 60-те години - другите 60, случили се в така жадувания тогава Запад. Изложбата на Лорънс Шилър "Мерилин Монро и Америка през 60-те" показва над 70 уловени мига от едно наистина динамично и интересно десетилетие. Време на разнообразни революции - развива се теорията, че ЛСД помага за извисяването на съзнанието (да живее харвардския професор Лиъри!); за първи път на страниците на Playboy се появява генитално окосмяване; Мартин Лутър Кинг призовава "Нека да изгрее свободата!". От друга страна, времето е и твърде смутно - отиват си любимите на Америка братя Кенеди, пророкът на свободата Кинг е убит, отива си и иконата Мерилин Монро. Въпреки че името й присъства в заглавието на изложбата, акцентът върху личността на Мерилин не е твърде натрапчив - отдадено е заслуженото на много нейни съвременници - Хичкок, Уолт Дисни, Джаксън 5... Няма да изреждам, защото няма да ми стигне мястото.
Безспорна икона на това време, Мерилин Монро е показана във всякакви аспекти от личността си: като започнем от официалната, елегантна дама в малка черна рокля, видим класическа Дама, която говори с прислужницата си и стигнем до палавата блондина, флиртуваща с обектива от ръба на басейна, гола и божествена, а междувременно забележим и детския радостен блясък в очите на едно непораснало дете пред торта за рожден ден.
Норман Мейлър определя 60-те години в Америка по следния начин: "Коронясано от Хемингуей, това десетилетие бе изпратено от регента Анди Уорхол." Многоликото време на високи идеали залязва с раждането на съвременното консуматорско общество, заслепено от материализма. Обективът на Шилър е уловил много пластове на този период - интересно е да ги откриете за себе си, независимо дали той ви е познат или също толкова далечен, колкото на мен.
No comments:
Post a Comment