Tuesday, December 4, 2007

Два свята

Понякога за броени дни ти се предоставя възможност да научиш за една епоха повече, отколкото си научил за нея през целия си живот. По стечение на обстоятелствата наскоро се запознах с две много различни лица на 60-те години - време неживяно и непонятно лично за мен, както и вероятно за много от моите връстници.

От една страна виждаш българските 60 - графитено очертани от човек, който е бил твърде млад, за да се докосне пряко до всичко, което се крие под официалната идеология и лозунгите от социалистическите конгреси. Все пак в романа си "Дзифт" Владислав Тодоров е уловил плътната нелицеприятна същност на бордеите и софийските гета, тъмното съществуване на работниците, които без грешка могат да рецитират надеждите за "единний светъл комунизъм", но остават впримчени в своето кално съществуване. Това в никакъв случай не е роман ЗА това време - просто времето оставя своя отпечатък върху случващото се. Динамичното и по мъжки стегнато повествование пробягва през епохата, но дава неподправена информация за живота под социалната граница. С нетърпение очаквам екранизацията на "черния роман", както го е определил авторът - стискаме палци февруари да дойде по-бързо, за да ни зарадва с премиерата на филма, режисиран от Явор Гърдев и с участието на Захари Бахаров и Таня Илиева в главните роли. Междувременно може да си уплътните времето с приятни 150 страници.


В неделя се натъкнах и на коренно различно лице на 60-те години - другите 60, случили се в така жадувания тогава Запад. Изложбата на Лорънс Шилър "Мерилин Монро и Америка през 60-те" показва над 70 уловени мига от едно наистина динамично и интересно десетилетие. Време на разнообразни революции - развива се теорията, че ЛСД помага за извисяването на съзнанието (да живее харвардския професор Лиъри!); за първи път на страниците на Playboy се появява генитално окосмяване; Мартин Лутър Кинг призовава "Нека да изгрее свободата!". От друга страна, времето е и твърде смутно - отиват си любимите на Америка братя Кенеди, пророкът на свободата Кинг е убит, отива си и иконата Мерилин Монро. Въпреки че името й присъства в заглавието на изложбата, акцентът върху личността на Мерилин не е твърде натрапчив - отдадено е заслуженото на много нейни съвременници - Хичкок, Уолт Дисни, Джаксън 5... Няма да изреждам, защото няма да ми стигне мястото.
Безспорна икона на това време, Мерилин Монро е показана във всякакви аспекти от личността си: като започнем от официалната, елегантна дама в малка черна рокля, видим класическа Дама, която говори с прислужницата си и стигнем до палавата блондина, флиртуваща с обектива от ръба на басейна, гола и божествена, а междувременно забележим и детския радостен блясък в очите на едно непораснало дете пред торта за рожден ден.
Норман Мейлър определя 60-те години в Америка по следния начин: "Коронясано от Хемингуей, това десетилетие бе изпратено от регента Анди Уорхол." Многоликото време на високи идеали залязва с раждането на съвременното консуматорско общество, заслепено от материализма. Обективът на Шилър е уловил много пластове на този период - интересно е да ги откриете за себе си, независимо дали той ви е познат или също толкова далечен, колкото на мен.





No comments: