Казват, че за да опознаеш напълно нещо, трябва да го погледнеш от нов, коренно различен ъгъл. Ян Артюс Бертран ни провокира да преосмислим отношението си към малката ни родна планета като ни я показва от високо.
На изложбата присъстват всякакви индивиди: от задължителните хипари-природозащитници до баби с внучета. Хора разтоварват след работния ден - някои само гледат, но наистина ме радват онези, които четат и оживено коментират темата за устойчивото развитие. Докато се разхождаш по моста при НДК, останал сам с мислите си или в компанията на голяма или по-скромна група приятели, можеш не само да се насладиш на уникални фотоси, но и да обърнеш малко внимание на надписите под тях. Всяко заснето място си има история - минало, настояще и, надявам се, бъдеще.
Тази изложба не трябва да се възприема само с очите, но и с ума - може да научиш интересни (и малко плашещи факти) за злоупотребата с детски труд в Мароко, за липсата на адекватни мерки срещу природни бедствия в Малайзия или за изчезналия през 1844 година Голям пингвин (Alca impennis). Има и по-оптимистична информация - например програмата на Исландия, която е разработила и за момента стриктно следва план за преминаване към напълно безпетролно производство на електроенергия за нуждите на страната до 2040.
Ян Артюс Бертран веднага стана един от личните ми любимци, още когато прочетох за предстоящата изложба в списание Едно. Французинът комбинира по страхотен начин две от големите ми страсти - фотографията и разпространението на идеята за устойчиво развитие. Няма да досаждам - ако ви е интересно, разгледайте сайта му, който предлага много информация за различните инициативи в подкрепа на околната среда, биоразнообразието и устойчивото развитие, които той е разработил. Човек с мисия и, по-важното, ясна визия за изпълнението на идеите си. Поклон!
117-те фотоса малко изморяват към края, а и мозъкът ти започва да прегрява от информацията. Затова пък след като си видял оригиналите, можеш да си припомниш всичко в онлайн-галерията (сайтът има много прост и приятен дизайн). Моята препоръка: не се задоволявайте само с интернет версията на изложбата, използвайте последните слънчеви дни за една разходка сред паната на моста. Имате време до 18 ноември.
1 comment:
Linking you!
Post a Comment