Кому е нужно?

Днес ще си говорим за образование. Не за учителски стачки и ботанически градини, а за необходимостта от специализация в областта на PR.

Случайно попаднах на следната информация, публикувана в американски сайт, който претендира да "помага на студенти, родители и педагози да постигнат най-добрите резултати на всеки етап от образователното си развитие":

"Въпреки че някои ВУЗ предлагат специализация в областта на Public Relations, повечето професионалисти смятат, че тя не е необходима. Тъй като връзките с обществеността изискват познаване на множество теми, най-добра е университетска подготовка, която дава база обширни знания. Всяка специалност, която Ви учи как да четете и пишете смислено, ще Ви подготви за кариера в тази област."

Хм, чувствам се някак излъгана. Защо тогава съм решила да се мъча четири години, ако няма смисъл в специализацията по PR? Странно е, че авторите на сайта свързват дейността на PR-практика само с четене и писане, въпреки че в началото на характеристиката са говорили и за връзките с вътрешни и външни целеви публики.
Цитирано е мнение, според което "ако можеш да напишеш смислена литературна тема за Данте, значи можеш да напишеш и добро прес-съобщение". На мен това ми звучи странно, особено от позицията на човек, който допреди шест месеца не можеше да напише смислено прес-съобщение, въпреки че можеше да пише отлични (не е лично мнение) теми за Яворов и Далчев. Прес-съобщението по нищо не прилича на литературно есе - нито по дължина, нито по съдържание, нито по стил или цел. Но нека не се хващаме за отделната фраза. Имам предвид, че за мен дейността на PR-практика се свързва в много по-голяма степен с комуникацията и умението да се въздейства на общественото мнение.

Странно е и че според сайта "професионалисти" споделят мнението на авторите, а в много блогове на PR-практици в областта информацията е подложена на критика:

"... ако се задоволиш с повърхностни знания в много сфери, не е сигурно дали ще бъдеш подходящ кандидат за която и да е професия."

Още мнения тук.

У нас ситуацията е доста сходна - в повечето агенции работят хора, които са завършили Българска филология, Журналистика, Филосфия или Психология. Далеч съм от тезата, че един добър PR-практик задължително има диплома по масова комуникация - много са и "природно надарените", които постигат отлични резултати без къс хартия с университетски печат. Все пак повечето от тези хора са прочели доста книжки за PR и социална психология.
The Prinston Review ме накараха да се замисля доколко адекватно е образованието по PR и колко голяма част от теоретичните знания, натрупани (живот и здраве!) през тези четири години, наистина ще ни влизат в употреба. Засега се убеждавам, че университетът ми е полезен най-вече с възможността да се докосна до академичната среда (преподаватели, колеги, друг начин на мислене), която безспорно оказва стимлиращо действие върху умственото развитие. От друга страна, за да получиш нужната основа, трябва да разширяваш потока от информация и да се стремиш да обхванеш все повече полезни източници. А за огрооооомната роля на практиката няма смисъл въобще да говоря - колкото и да си чел и препрочитал светила в съответната сфера, няма по-голям учител от реалната ситуация.