Нещото, което ми направи най-силно впечатление на Балканския Форум за Комуникация (виж и предишния пост) и което се опитах да изследвам, беше връзката между преподаватели и студенти в различните балкански страни. Най-общо казано, у нас нещата са доста консервативни (няма какво да се учудваме, все пак комунизмът е повлиял доста силно на манталитета на българина).
Май само в Турция и Албания "двата лагера" имат по-голяма пропаст помежду си, като там нещата са доста сериозни - според думите на един турски студент, те направо се страхуват да си говорят с преподавателите, да не би да кажат нещо странно, което после със сигурност ще им повлияе на оценката (бррррр!). От друга стана в Румъния и особено в Гърция отношенията са много по-топли - даже често се случва студентите да си ходят на кафенца, бирички и дискотечки с лекторите. Това, което си говориш с проф. Х или Y, си остава там, на масата в кафенето, и не влияе директно на оценката ти. Ще ми се и у нас да беше така.
А като казах "у нас", ето моето мнение как се случват нещата в милата родина. Безспорно има преподаватели, които са готини хора и им личи. Има такива, с които да си поговориш, да поискаш съвет. И това са не само младите асистенти, но и хора, които вече са натрупали доста свещи на тортата. От другата страна (и, за жалост, по-многобройни) са тези, които се изживяват като Пътят и Истината и Животът и ти намаляват оценката заради това, че си си позволил да мислиш и да оспориш божественото им слово. Имам пресен пример от последната сесия на тази тема. На тези хора май не им пука особено какво е отношението на студентите към начина им на преподаване или към информацията, включена в курса. Стига да купуват учебниците, всичко е наред.
В крайна сметка обаче нито с готините, нито с консервативните ни се е случвало да излезем някъде, за да поговорим и да натрупаме някакви общи спомени. Защото комуникацията в неформална среда е много по-ефективна: ние се срамуваме по-малко да задаваме въпроси за тайните на занаята, а лекторите могат да получат по-реална представа за това какво ни харесва и какво ни отегчава и да подобрят методите си на обучение. Искрено се надявам това да се дължи на факта, че сме още първи курс и много от преподавателите ни виждат като "детската градина". Но тъй като съм говорила с хора от 2, 3 и 4 курс, които виждат абсолютно същото отношение, се съмнявам.
Най-голямата ми надежда е глобалното затопляне, което вече прави климата ни сходен с гръцкия, да трансформира и отношенията преподаватели-студенти.
Май само в Турция и Албания "двата лагера" имат по-голяма пропаст помежду си, като там нещата са доста сериозни - според думите на един турски студент, те направо се страхуват да си говорят с преподавателите, да не би да кажат нещо странно, което после със сигурност ще им повлияе на оценката (бррррр!). От друга стана в Румъния и особено в Гърция отношенията са много по-топли - даже често се случва студентите да си ходят на кафенца, бирички и дискотечки с лекторите. Това, което си говориш с проф. Х или Y, си остава там, на масата в кафенето, и не влияе директно на оценката ти. Ще ми се и у нас да беше така.
А като казах "у нас", ето моето мнение как се случват нещата в милата родина. Безспорно има преподаватели, които са готини хора и им личи. Има такива, с които да си поговориш, да поискаш съвет. И това са не само младите асистенти, но и хора, които вече са натрупали доста свещи на тортата. От другата страна (и, за жалост, по-многобройни) са тези, които се изживяват като Пътят и Истината и Животът и ти намаляват оценката заради това, че си си позволил да мислиш и да оспориш божественото им слово. Имам пресен пример от последната сесия на тази тема. На тези хора май не им пука особено какво е отношението на студентите към начина им на преподаване или към информацията, включена в курса. Стига да купуват учебниците, всичко е наред.
В крайна сметка обаче нито с готините, нито с консервативните ни се е случвало да излезем някъде, за да поговорим и да натрупаме някакви общи спомени. Защото комуникацията в неформална среда е много по-ефективна: ние се срамуваме по-малко да задаваме въпроси за тайните на занаята, а лекторите могат да получат по-реална представа за това какво ни харесва и какво ни отегчава и да подобрят методите си на обучение. Искрено се надявам това да се дължи на факта, че сме още първи курс и много от преподавателите ни виждат като "детската градина". Но тъй като съм говорила с хора от 2, 3 и 4 курс, които виждат абсолютно същото отношение, се съмнявам.
Най-голямата ми надежда е глобалното затопляне, което вече прави климата ни сходен с гръцкия, да трансформира и отношенията преподаватели-студенти.
No comments:
Post a Comment