На другия край

Казват, че светът се е превърнал в едно глобално село. Въпреки това когато в някои махали на това село се случват много лоши работи, в другите краища мълвата дори не достига. Като една будна и любопитна селянка смятам, че това не е правилно и ми се иска да разпространя селските новости надлъж и нашир.

Интересно ми е да знам какво се случва на другия край на света. Пука ми за хора, които никога не съм виждала и за съдбата на места, които може никога да не посетя. Може би е нелогично и изглежда странно, но вярвам, че когато има дори малък шанс да помогнеш на други хора, трябва да го правиш, дори ако те са наистина много далеч. Затова искам да информирам тези, които все още не са чули достатъчно по въпроса, че в Мианмар военната хунта репресира хиляди жители на страната, които са дръзнали да оспорват решенията на властимащите чрез мирни протести, започнати от будистките монаси. Срещу мирните протестиращи са изпратени въоръжени корпуси, инструктирани да разпръскват тълпите с всички средства - да, това включва и разрешение за убийство. Монаси срещу автомати - странно, нали? Никой не може да каже колко точно са жертвите: официалните власти съобщават за 13 убити, докато според дезертиралия полк. Хла Уин жертвите са няколко хиляди.

Докато зверствата в Бирма продължават с пълна сила, лидерите на развитите страни потропват нервно с крак и размахват пръст пред непослушните бирмански генерали, но не предприемат нищо повече. Ситуацията (естествено, в много по-малък мащаб) ми напомня за отношението на Франция и Великобритания към Германия в навечерието на Втората световна война - заплахи за санкции и нищо повече.

Обществеността обаче не остава безучастна. Доказателство са множеството кампании, които обединяват Интернет-общността в подкрепа на протестиращите:

• Много блогъри решиха да ни кажат истината за протестите в Мианмар, въпреки опитите на правителството да ограничи достъпа до Интернет и присъствието на международни журналисти в страната.
• Междувременно хора от целия свят изразяват своята солидарност с протестиращите чрез различни кампании. В социалната мрежа Facebook групата Support the Monks' protest in Burma вече наброява 298 000 члена само 11 дни след създаването си.
• Организацията Burma Campaign UK призовава към местни протести на 6 октомври, обявен за Международен ден за действие.
• 4 октомври пък е Международен ден на блогърите в подкрепа на Бирма. На тази дата блогърите няма да публикуват друга информация на страниците си, а ще поставят банер с думите "Освободете Бирма!". Ако мислиш, че си струва, направи го и ти.
• Сайтът Avaaz.org организира създаването на петиция към китайският президент Ху Дзинтао и Комитетът по сигурност на ООН с искане за незабавни мерки срещу терора на военната хунта. Създателите на идеята бяха обявили за цел събирането на 500 000 подписа в подкрепа на тези искания, но бурната подкрепа на идеята им даде кураж да вдигнат летвата до 1 милион. Подпиши се, ако решиш.

Организирането на толкова много инициативи носи оптимистични прогнози за бъдещото развитие на онлайн-общностите и нарастващото влияние на блогърите като източник на информация и реформаторски идеи. В крайна сметка от нас зависи какъв ще е светът утре и всеки трябва да помогне за оформянето му според силите си. Може да се намирам на 7 000 километра от Мианмар, но все пак ми пука - следователно разстоянието няма значение. Все пак светът се е превърнал в едно глобално село...