Кореспонденция

Ето един доста забавен пример за подобаваща кореспонденция с клиенти. Шегувам се, естествено - но четивото си струва и определено ще направи неделното ви кафе по-сладко.

Едно изречение обаче ми направи силно впечатление. Клиентът твърди "Исках от теб само едно лого и няколко графики, които щяха да ти отнемат само няколко [бийп] часа." Дизайнерът отговаря "Всъщност, ти искаш от мен дизайн на лого, който щеше да ми отнеме само няколко часа и 15 години опит." Да, някои видове дейност не изискват много време и на пръв поглед имаш чувството, че всеки може да ги свърши. Но не винаги е така.

Все пак, днес е недял и няма да навлиза по-дълбоко в темата за типичото оплакване на маркетолога по мотива "Всеки си мисли, че може да го прави." Вместо това ще кажа, че на този сайт има доста забавни текстчета, които може да ви дигнат настроението, когато клиентите, администрацията или който и да било ви лази по нервите - добре е да знаеш, че винаги може да е и по-лошо.

___
лого: David R Thorne

Силата на детайла

Минавайки близо до Mall of Sofia ми направи впечатление следната реклама:

Извинявам се за лошото качество на изображението, но с телефон мога само толкова. Единствените думи на билборда са копито "МЕЧТА" и задължителният по закон текст "Консумирайте отговорно". Това е. Но искам да попитам - трябваха ли ви повече от три секунди, за да се сетите за рекламирания продукт? На мен не - походката на Разхождащия се Джони е достатъчно известна, за да се създаде устойчива асоциация в съзнанието на аудиторията между логото или неговите детайли и продукта. Силата на бранда е повече от явна - дори само един ботуш е достатъчен, за да се сетиш за уиски.
Естествено, изграждането на такава маркетингова позиция изисква време и е свързана с много инвестиции - все пак Johnny Walker е световна марка на почти 200 години. И не всеки маркетолог има щастието да работи за подобна марка - което, естествено, е свързано и с много голяма отговорност. Но всеки трябва да се старае към подобни резултати - когато само един детайл веднага ще създава точната асоциация у потребителите.

На баба ти парашутните гащи*

Свинявам се - не е спам, а "непоискано търговско съобщение". Както и да е, въпросното посланийце се озова в пощата ми вчера и ми се видя толкова забавно, че чак го отворих:

Нито от заглавието, нито от рекламния текст ми стана ясно дали с бельото на Ivet.bg ще можем да се пазим от лютата зима, или ще предизвикаме още по-голямо застудяване като противодействие на глобалното затопляне. Мистерия, така да се каже. Но пък с онлайн магазина ще можете да си осигурите секси крака - дали това включва липосукция за по-пълните дами и борба с целулита не става ясно. А може да си напазарувате и малко "еротично настроение":

(ограждането е на автора)

Не ми се говори повече - такива маркетингови приумици просто ме потрисат отвъд възможност за членоразделна вербална реакция, различна от "Ъъъъ, к'во?!". Имам само два въпроса. В случай, че е-брошурата е плод на колективна идея на управителите на сайта, то дали "клиентът винаги има право", когато се планират маркетинговите дейности или всеки трябва да прави това, от което разбира най-много? В случай, че концепцията е разработена от агенция или рекламен специалист, се чудя как той е успял да защити идеята си.

___
Заглавието е алюзия с едноименния разказ на Тери Пратчет в превод на dzver и не е свързано директно с качеството или размера на предлаганото от компанията бельо :)

Кристална топка за 2010

С идването края на годината ще се зачитаме във все повече анализи на всичко от 2009 и прогнози за всичко през 2010. Докладите имат различна стойност и степен на полезност, но десетте тенденции на TrendWatching са ми любим източник на синтезирана информация.

В доклада за декеври фигурират 10 основни насоки за развитие на потребителското поведение, които според TrendWatching ще оформят комуникационните и маркетинговите подходи през следващата година.

Ето и накратко какво са казали умните глави, а може да прочетете и пълния анализ:

1. Бизнесът ще се развива по нов път, тъй като компаниите търсят свежи подходи към потребителите, за да възстановят позициите си от негативния ефект на финансовата криза. Наблюдава се сериозно акцентиране върху устойчивото разивитие и максимално доближаване до потребителите.
2. Урбанизацията се развива в две основни посоки: както фактическото преместване на хора и разширяване на мегаполисите, така и развитието на "ърбан" отношение към предлаганите продукти и услуги - по-високи изисквания, по-голяма недоверчивост и пренасищане с всякакви предложения, което прави потребителите "по-злояди" към офертите на корпорациите.
3. Всяко маркетингово предложение се оценява на практика в реално време. Сроковете за получаване на обратна връзка и отзвук на предложенията са все по-кратки, а това може да бъде както предимство, така и заплаха - ако продуктът не го бива, лавинообразните оплаквания може да го убият още в ранен етап. Съответно, гъвкавата комуникационна стратегия е много важна, за да се отговори на коментарите и да се извлекат ползи и поуки от всякаква обратна връзка.
4. Луксът вече не е просто лъскави дрънкулки и скъпи аксесоари. Лукс може да бъде всичко и се определя единствено от потребителя - това, за което той е готов да плати повече или което го кара да се чувства специален. Лукс може да бъде и възможността да минавам пред всички чакащи в любимия ми ресторант или да получавам персонализирани новини по e-mail. Може да бъде не само най-новия модел BMW, но и колело, с което да се чувствам като част от еко-отговорните градски иноватори.
5. Комуникацията в интернет, противно на очакванията, не кара хората да живеят само онлайн, а напротив - води до все повече срещи на хора, които са се запознали в интернет, но искат да разширят комуникацията си и на живо.
6. Екологията вече отдавна не е занимание на хипита-маргинали. Свидетели сме на реална промяна, щом самите организации се стараят да накарат клиентите си да се държат еко-отговорно: от държавни политики до създаване на продукти от по-безвредни материали, което днес не се приема като пример за изключителна социална отговроност, а се превръща в нов стандарт.
7. Публиките вече не търсят нова информация, защото могат да я открият навсякъде. Те обаче ще са много благодарни, ако им предоставите точната информация - докажете, че newsletter-ът ви си струва, дайте им възможност да филтрират новините ви. Ще получите благодарност под формата за по-висок трафик.
8. "Автоматизираната благотворителност" (възможност потребителят много лесно да се включи в благотворителна инициатива) е добър начин да ангажирате потребителите - схемите за даряване на определен процент от печалбите са твърде позната форма, но има и други начини да стимулирате клиентите си да бъдат по-добри. Така се осъществява лесен начин за дарителство, а и компанията-инициатор печели позитиви в очите на публиките.
9. Интернет е място, където разкриваме ужасно много информация, затова потребителите търсят начини да съхранят и опазят личните си данни възможно най-добре. Затова те сериозно се оглеждат за начини да направят своя "дигитален сейф" на информация.
10. Комуникацията става много по-"зряла". Компаниите експериментират с послания, които шокират и предизвикват силен отзвук, играят на границата на приличното, а от време на време я прекрачват. Освен това самият комуникационен процес става по-зрял, двупосочен, като между равни участници.

Не мога да кажа, че всички 10 тенденции са революционни прозрения, но няма лошо синтезирано да си припомним някои новости. За мен лично изненадващи са точки 2 и донякъде 10, която обаче се наблюдава спорадично от векове, но според TrendWatching сега навлиза в мейнстрийма. Интересни са 7 и 8, като по въпроса за благотворителността се посочват интересни практики. Всъщност, това е и най-полезната част от доклада: практическите примери, които илюстрират тенденциите. Освен това текстът съдържа препратки и към стари анализи на TrendWatching (излизат всеки месец, може да се абонирате по e-mail, ако ви е интересно), които са доказали своята валидност и сила.

И още веднъж: ефектът на подобни "Best Of компилации" в края на годината е преди всичко свързан с възможността да се очертаят ясно и систематизират вече усетени тенденции. Намирам го за полезно.

___
лого: trendwatching.com

Спокойно

Странно е как някои места могат да ти създадат толкова пълно усещане за спокойствие. Сякаш самият град те прегръща топло и ти казва, че всичко е наред и няма смисъл да се притесняваш за нищо.
Вървиш по паважа, а той ти шепне с гласа на собствените ти токове. Поглеждаш стена, а зидарията по нея ти се усмихва. Тук-таме има тапети от растения по оградите. Дъждът закачливо оставя кратки целувки по бузите ти. Мъглата се лее и кара времето да спре. Слънцето те погалва с топла длан.

Чувстваш се на мястото си, чувстваш се у дома, и то в ден на семеен празник. Докато вървиш из града, сякаш си се прибрал вкъщи - независимо дали наиситина е така, или си тук за пръв път.

Дори хората са аранжирани така, че да формират перфектната среда - в синхрон с мислите и усещанията ти.

Shared Interests

Help me

Beautyful

Може би си живял тук в минал живот. Или просто съзнанието ти е сънувало подобни улици. Но този град те успокоява.

Рекла-ла-ла-ламни стереотипи

Този път ще се въздържа от коментар за самата реклама и качествата на посланията й от маркетингова гледна точка. Просто рекламният текст е добра илюстрация на практиката да се използват вече създадените стереотипи, за да се привлече вниманието на потребителя.


Стереотипите са изключително устойчива форма на възприятие и са споделени от голяма част от обществото. Ако попитате хората с какво се характеризира Холандия отговорите със сигурност ще включват мелници, дървени обувки и естествено, хомосексуални сватби и джойнт. Страхотно парти-място (е, щеше да е същото и без мелниците и дървените обувки). Оказва се, че хората не са толкова големи индивидуалисти, колкото ни се иска да вярваме - аз също се сещам за същото.

Стереотипите са най-лесният начин посланието ти да стигне до потребителите, без да се страхувате от изкривяване или шум в комуникацията. Тъй като са общи за практически всички участници в комуникацията, дори често отвъд границите на отделните култури, те могат да се ползват без притеснение, ако посланието ви е насочено към широка аудитория.
Налице са обаче два проблема: стереотипите не изненадват, те са нещо до болка познато и съответно не могат успешно да привлекат вниманието. Накратко, скучни са! Вторият момент, който трябва да се има предвид, е фактът, че дори ако успее да привлече вниманието, стереотипът създава твърде слаба емоция. Свидетели сме на ефекта "И какво от това?" (ах, колко научно се изказах само!), когато потребителят забелязва рекламата, но тя не провокира никакво отношение към продукта, камо ли да го накара да пристъпи към действие. Това е пренебрежим фактор при реклами с информативен характер, каквато е показаната горе - тя просто създава познаваемост за новата линия на авиокомпанията. Но при други ситуации това може да попречи на постигането на рекламните цели.

Винен маркетинг

Имате ли представа кога излиза новата реколта Мерло? А за Кабернето да сте чували нещо скоро? Но пък може и да сте разбрали, че третият четвъртък от месец ноември е денят на Божоле Нуво. Това е ежегодната среща на ценителите с новата реколта от младото вино, произвеждано в Северна Франция.

Ровейки се в историята на виното, научаваме, че Божолето в продължение на векове е било виното на простите селяни, с което те са празнували края на гроздобера и тежката работа. Съответно, хората в големите замъци спокойно са си изчаквали реколтата да ферментира както си му е редът, защото са имали запаси от минали години. За сметка на това бедните селяни са били нетърпеливи и развили метод на ферментация за скоростните 6-8 седмици. Поради "нестабилната" технология виното трябва да се изпие в следващите няколко месеца, като в добрите години консумацията му може да се забави до 1 година, но след това то губи вкусовите си качества.

През последните 50-тина години обаче продажбата на Божоле Нуво излиза извън границите на Франция и се превръща в една много хитро маркетирана дейност. Продажбата на виното е забранена от френското правителство преди заветния трети четвъртък на ноември, като на тази дата виното прави добре организирания си световен дебют. Водещите ресторанти и магазини за вина осъмват с фразата "Le Beaujolais nouveau est arrivé!" ("Новото Божоле дойде!") и на този ден се организират множество дегустации и други специални събития. Всеки знае, че това е денят на Божоле - от феновете на вина, които седмици преди това са отбелязали датата в календара си и вече са направили залози за качеството на тазгодишната реколта, до нищо неподозиращата масова публика, която е засипана от вести за Деня на Божоле, както и от покани за дегустации (е, малко ме е яд, че не стигнах до Casavino днес, но ще наваксам!) Всичко, чак до ежегодно подновявания дизайн на етикетите е организирано с едничката цел да привлече повече внимание и да създаде очакване за предстоящото.

Накратко, продуктът се нуждае от сериозен маркетинг: традиционно възприеман като нискокачествен (виното на селяните, а и много критици го определят като воднисто и с липса на добре изразена вкусова структура) и с доста кратък живот (реално трудно ще продадете бутилка Божоле след май), не носи голяма печалба за единица продукт (една бутилка е в рамките на 10-30 долара). Реализирането на продажбите пък е свързано с бърз капиталов поток само няколко седмици след края на процеса по събиране на гроздето и започване на производството.

Решението е просто и Жорж Дьобоф (крупен винопроизводител, който държи и най-голямата изба за Божоле и съответно е силно заинтересован от продажбите на виното) го превръща в реалност:
- създайте легенда - Денят на Божоле е изключителен, а виното има отлични качества, въпреки "крехката си възраст"
- създайте очакване - всеки знае кога виното излиза на пазара
- създайте усещане за ексклузивност - "надпреварите" на избите да предоставят първата бутилка Божоле на даден пазар, без значение дали става дума за близките Германия и Испания или за Япония и САЩ, са част от маркетинговите дейности
- въведете строга стандартизация - всички 50 милиона литра Божоле Нуво, произвеждани годишно, трябва не само да идват от сорта Гамеи, но гроздето да е било отгледано в определения регион Божоле с едва 650кв.км., а и трябва да е брано на ръка и да е преминало през специалния процес на ферментация
- намесете държавата - ако производството и разпространението на виното се определят с наредба от правителството, значи то наистина е Голямата работа!
- накарайте хората да празнуват - още от "по-обикновения" период на Божоле, това е било виното за празнуване края на гроздобера. Днес сме твърде урбанизирани, за да се вълнуваме от мъките на работниците по лозята, но пък с удоволствие приемаме всякакви поводи, които създават приятни емоции и ни дават извинение да обявим деня за специален.

Ами това е - ясно и просто, а? Кажете го на производителите на Мерло и Каберне!

Есенно стихотворение

Може би е ирония на съдбата, но родената през септември Василена не обича есента. Или поне не я обичах до скоро. За мен периодът септември-ноември се свързва с проливни дъждове, вятър, първи студове, пуловери и чадъри, пускане на парното, мъка по лятото и непостижимо копнение по пролетта. Но пък дори на 22 не е прекалено късно да си смениш вкусовете :)

A bed for two, originally uploaded by Vassilena.

Сега много харесвам есента. Невероятни цветове, хладно, но пък весело слънчице, романтични мъгли. Ето как изглежда есента ми през фотообектив. А докато се разхождаш и търсиш "КадърЪТ!", въобще не усещаш, че ти е малко хладно на пръстите. Е, ако го усетиш, винаги може да те стопли мисълта за топлото кафе с мляко, което ще си спретнеш, докато сваляш снимките на компютъра.

Autumn Portrait, originally uploaded by Vassilena.

И разхождайки се в месеца на Киномания, театралните премиери, сезонният дебют на Toffee Nut Latte и подготовките за 8 декември, се сещам за любима топла есенна поезия, точно 20 години по-възрастна от мен:

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Недялко Йорданов е просто много точен. А аз обичам кестени.

Колкото да минава времето

Интересни неща се случват по чашите на вендинг машините за кафе. Някой холандски ум е решил да удължи живота на рекламата на Douwe Egberts от другата страна на тази чаша, като даде на потребителите малко занимание след като си изпият кафето:

Примерът е класическо доказателство за максимата, че добрата концепция зависи не само от идеята, но и от канала за разпространението й. Добре е да дадеш на аудиторията причина да обърне по-сериозно внимание на посланието, начин да взаимодейства с маркетинговия материал и мотив да го задържи за по-дълго време. Този подход за привличане на вниманието към маркетингови послания принципно работи при конвенционални печатни материали като брошури и флаери, но ми е много интересно как дизайнерът си е представял попълването на това судоку? С пълна чаша е меко казано опасно, но пък може да е добро упражнение по еквилибристика. След като си изпия капучиното дори и с награда няма да ме накараш да си играя с лепкавата чашка. Дали има ентусиаст, който да се заинтригува толкова, че да си прерисува судоку-задачата на листче, за да седне да го разгадава? Да имате други идеи за попълването?

Спечелили

Имаше една страхотна реклама на Nike, в която се казваше "Не си спечелил среброто, загубил си златото." Така е, но само понякога. В момента се чувствам спечелила, нищо че заемам второ място - затова е време безпардонно да се похваля.

Филмът "Letting Go" е късометражен проект на талантлив млад холандски режисьор - Jaap Ruurd Feitsma. JR се занимава и с други мултимедийни "отклонения" като фотография например, но според мен трябва да си остане в киното - достатъчно добре се справя. Запознахме се докато живеех в Леуварден и се появи идеята да участвам в един от проектите му. Общите ни усилия бяха оценени от журито на холандския фестивал Noordelijk Film Festival този уикенд и бяхме сред двата номинирани филма в полупрофесионалната програма. Взехме второ място :)

Държа да отбележа, че за разлика от голяма част от конкуренцията, "Letting Go" е правен без какъвто и да е бюджет - е, освен букетът бели цветя, който дори беше взет с отстъпка. Представете си какво ще направи JR, когато има на разположение финансиране! Аз не искам да си представям - искам да го видя! :) Но засега вижте "Letting Go":

Усмихвам се, защото спечелих. Още докато работехме, спечелих един много дълъг и изтощителен снимачен ден, 5-6 страхотни нови приятели, както и gift-voucher от режисьора, за да си гепя някое DVD от близкия магазин за спомен от него. Сега спечелих повод да се върна до Холандия и покрай фестивала да видя много познати и обичани лица. Спечелих и удоволствието да видя как проектът на приятел получава първата си номинация. Какво по-хубаво от това?
А, спечелих и възможността да казвам непринудено, сякаш не ми пука: "А, имаше един филм, в който участвах - взе втора награда на един фестивал. А ти с какво се занимаваш?" :)

За плакатите и проблемите

Днес седя в едно амстердамско кафене и чета материал за големия проблем на холандските власти - незаконното разлепване на плакати. Оказва се, че тук лепенето на постери по всички фасади или други отворени градски пространства е забранено, с изключение на специални рамки за outdoor реклама, които се управляват от фирма за външна реклама. Тя сключва договорености с общините и в замяна на предоставената рекламна площ се заема с почистването на фасадите от незаконно залепените плакати. Да се отбележи - местата за плакати са изключително общинска собственост, а частните сгради не трябва да търпят ваденки по зидарията си.

Журналисти обаче загатват, че на фирмата-монополист не й е съвсем чиста работата, а собствениците й преди също са се занимавали с незаконно лепене на плакати. Сега пък дават пари под масата на бандите, които лепят плакати и тайно насочват клиенти към "сивите" услуги.

Господа холандци, просто съм изумена! Как може в добре уредена страна като вашата да имате такива проблеми? Ами нали тук има законност, ред, правилата винаги се спазват до запетайката!

Я най-добре вземете пример от нас. Вижте София - толкова е шареничко и непринудено по улиците. За какво са ви тези смешни естетически съображения - плакатите загрозявали, не допринасяли за визията на града, после чистенето било трудно... Ама моля ви се, я не си усложнявайте живота! Плакатче тук, плакатче там - спокойно всичко е наред, нито една сграда не се е срутила от това! Все пак и вие имате много студенти в градовете, а за тях трябва да има работа - давате им по един топ плакати и една кофа лепило и веднага преборвате безработицата.

А ако почнете да взимате пример от българските градове, ще трябва да увеличите драстично и броя на билбордовете. Какво е това - по едно-две хилави пана в центъра и по още толкова в крайните квартали? Трябва да са много, много повече! Все пак сега имате само една фирма за outdoor съоръжения, а трябва да са десетина във всеки голям град и всяка от тях да има достатъчно позиции, с които да се "изхранва"...

Дали пък не е по-добра идея в България да се ограничи претрупването с външна реклама? Не защото искам да режа от собствения си маркетьорски клон, а защото на всеки е ясно, че при претрупване посланията на рекламодателя почти гарантирано се губят.

___

снимка: e-vestnik

Лампа, носеща се из пространството

Light in Darkness, originally uploaded by Vassilena.

Добро утро! Тази седмица позагърбих блогърските задължения, но това не означава, че ще пропусна да се похваля със сладък кадър в неделя.

Интересното при някой снимки е че те въобще не носят същото значение за някой друг, освен за фотографа. Трудно е да обясниш какво е привлякло погледа ти точно в този момент на точно това място, а почти невъзможно е да предадеш с думи каква мисъл ти е минавала през главата, докато си настройвал отвора на блендата и ISO-то. Често дори миг след това вече и сам не помниш - понякога тази мисъл остава запечатана в подсъзнанието ти като неразгадаем негатив, а единствено емоцията се просмуква към съзнателната част от теб: като архетипната радост да намериш светлина в мрака и да видиш как силата на нощта се разтваря в нищото благодарение на един-единствен лъч.

Но пък красотата на фотографията не се съдържа в това да разкажеш какво значи кадърът. Най-добре е да го оставиш сам да се носи из пространството, за да може всеки, който го намери, да вложи собствено значение - така снимката придобива своя собствена индивидуалност и разширява смисъла си отвъд това, което е вложил създателят.

P.S. Бях обещала да кача плейлистата Depression, но днес не е ден за това - твърде слънчево е.

Зяпнала

Признавам си, много съм учудена. И то не заради снега днес (той ми носи по-различни чувства, но това е друга тема), а и заради поредното доказателство, че пред ума на маркетолозите няма твърде големи пречки.

Дами и господа, вече и мухите са рекламен канал:

Тъй като съм фен на книгите, съм особено доволна, че тази неконвенционална рекламна камнания е реализирана точно на Панаира на книгата във Франкфурт. Издателство Eichborn приготвили 200 мухи, върху чиито тела е закачен ултралек рекламен банер. Идеята е не само хитра, но и щадяща насекомото - банерът се закрепва с восък и след известно време пада от гърба на хвъчащата буболечка. Рекламното решение е особено подходящо и като се има предвид логото на издателството:
Теглото на банера е ключово - то е било изчислено така, че да позволява на насекомото да лети, но само на малки разстояния, с което по естествен начин е принудено да каца често - по възможност върху някои от многобройните посетители на изложението. А хората със сигурност ще се обърнат да погледнат муха, която носи рекламно съобщение. Не се среща всеки ден, нали? И хич не се изненадвам, че сериозни медии от ранга на RTL са проявили интерес към това крайно нетипично решение за въздушна реклама.
И друг път съм коментирала креативна употреба на насекоми за герила маркетинг, но тук вече нещата са изведени на още по-невероятно ниво. За идеята можем да стиснем ръцете на екипа на Jung von Matt / Neckar.

Фототерапия

Autumn, originally uploaded by Vassilena.

Събота следобед, навън е сиво, а настроението ми е още по-сиво. Не че има конкретна причина, просто метеорологичните условия ми влияят. Хващам фотоапарата и си пускам приятна музика. Има една специална плейлиста, която е маркирана с дълбокомисленото заглавие "Depression", точно за такива моменти. Двучасова разходка из квартала помага неописуемо много - само тримата: ти, слушалките и обектива.

Пък и после резултатът може да се анализира - какво ми е направило впечатление, къде съм се спряла за по-дълго, какво съм отминала просто така. В началото кадрите са мрачни. С всяка крачка това се променя - мозъкът се фокусира върху музиката и търсенето на нещо, което трябва да бъде запечатано. Натискането на спусъка (както на фотоапарат, така и на пистолет) освобождава негативна енергия и измита горчивото усещане навън. Оказва се, че явно не ми е толкова сиво, щом обръщам внимание на светлината през дърветата и червените листа. А и залезът е благородно златен, а не потискащо мрачен. Фототерапията помага.

Cast in Gold, originally uploaded by Vassilena.