Творческо задание от Мик Джагър

Съботно и мързеливо пускам нещо професионално-забавно. Това е може би най-добрият клиентски бриф, който може да получи един творчески директор:


Ето и в няколко реда кое е толкова приятно:
- неформалният подход: ако ще работиш с някого, всичко върви много по-лесно, ако не ти се налага да си усложняваш изказа с "Уважаеми г-н..." или "Вие". В крайна сметка, всички вървим към една цел.
- въпреки че клиентът държи авторитетната позиция в двойката (който плаща, той поръчва музиката), той не се държи надменно. Започвайки с "радвам се, че ще работим заедно" задаваш тон на равнопоставеност, която улеснява обмяната на идеи.
- клиентът не се държи като всезнайко. Той споделя собствения си опит, но бърза да уточни, че би се доверил на решението на професионалиста.
- въпросът за парите се поставя директно, без заобикалки. Все пак винаги става дума за бизнес и пари. След като този въпрос е изчистен, всеки може да се концентрира върху по-важната част от проекта.
- няма притискане за крайни срокове. Не ме разбирайте погрешно, много е добре да имаш информация кога клиентът очаква да получи резултатите от работата. Но текущото напомняне за това, че крайният срок наближава, не помага на никого, а спира творческия поток. Ако хората, с които работите, са професионалисти, те са разпределили работата така, че да спазят срока.

Е, не съм Анди Уорхол, но пък искам да работя с Мик Джагър :)

___
снимка: SwissMiss

Лошото ченге

Много ме е яд, когато видя страхотен продукт, добре планирана и изпълнена кампания и нещо дребно, което обаче разваля цялостното впечатление. Петното си личи много повече на безупречно скроена бяла риза. Съзнавам, че любовта ми към кафето допълнително влияе на оценката ми. И все пак...

Вече няма граници между разтворимото кафе и еспресото. След като марката на кофеиновите сноби Starbucks пусна новото си Via, което обещава вкус на истинско еспресо в разтворима форма, сега кралете на бързото кафе Nescafe мигрират към "правата вяра". Nescafe Dolce Gusto е комбинация от кафе с главно К и кафемашина с още по-главно К. Оказва се, че добро еспресо с богат вкус може да се прави и от марката, известна с лафа "е като искате нес кафе, с какво да е?!" Зад Dolce Gusto стои и респектиращото име на KRUPS, които са сред водещите компании за кафемашини в света - гаранция за очакването на нещо силно, тъмно и сладко в цялата си горчивина. Две силни марки, обединени около една идея - добро начало.

Техническото изпълнение също е невероятно. Освен вкусовите качества Dolce Gusto гарантира и естетическа наслада от най-висока степен. Ще дам левия си бъбрек за възможността сутрин не просто да си пия вкусното кафе, но и да го правя, прокарвайки ръка по гладката повърхност на страхотната кафемашина (по възможност червена, благодаря!) Няма да говоря за невероятния й дизайн, защото вече е направено по доста добър начин - машината наистина е много секси.

Освен това стъпването на пазара на Nescafe Dolce Gusto е маркирано от добра комуникационна стратегия. На глобално ниво визията кореспондира с минималистичния дизайн и издигането на кафето в култ - от вида на сайта до дизайна на опаковките. В България беше организирано добро събитие, съобразено с целевата публика - коя дама не се изкушава от идеята Владо Карамазов да й подаде чаша ароматно капучино (мъррррр!)

И на фона на всички тези позитиви - един убийствен слоган. "Убийствен" в лошия смисъл. Ако в американската версия чуваме "If you have a thing about coffee, coffee has a thing for you - new Dolce Gusto", а таглайнът на италианската реклама е "Libera la tua voglia di caffè" (нещо от типа на "Освободи желанието за кафе в себе си"), то от моя телевизор весело прозвучава:

"Coffee Shop във Вашия дом"

МОЛЯ???
В началото се зачудих дали проблемът е в моя телевизор и само аз виждам това при споменаването на "кофи шоп". При една проверка на общественото мнение чрез бате Гошо се оказва, че не съм само аз - първите три резултата са свързани точно с "онзи" вид кофи шопове.
Държа да отбележа, че вината явно не е на българската рекламна агенция, защото и в Германия слоганът е същият. Може и да е било възможно слоганът да бъде адаптиран, може и да не е било възможно. Но въпросът е друг.

За да няма такива странни изцепки, които да развалят общото впечатление, има доста възможности за проверка на една идея. При разработването на всяка концепция някой в екипа трябва да изиграе ролята на "лошото ченге" - онзи, който задава гадните въпроси и обръща всяка концепция с хастара навън, докато не покаже как един перверзен мозък може да я интерпретира. Ако и "лошото ченге" замълчи, може да сте спокойни. Ако то обаче проговори, това не е причина идеята да бъде посечена още в зародиш - просто трябва да имате едно наум.
Друг вариант е да споделите идеята с приятели, които влизат в почетната категория "класни простаци" - ще се изненадате как някой може да възприеме невинното послание, което сте родили при брейнсторминга, но пък е много по-добре да се изненадате сега, отколкото пред "кофи шопа", който вече се върти в най-гледаното време.
"Лошото ченге" е добрият герой. Може да спести много проблеми, а и ако е с вас при развиване на комуникационната стратегия, ще се срещате с реални такива герои много по-рядко в бъдеще.

Брандинг, политика и стил на писане

Вчера написах ревю за студията на Стефан Серезлиев "Политическият брандинг с рекламен акцент". Текстът е интересен, не е дълъг и концентрирано представя основни постановки в брандинга. Би могъл да бъде полезен не само за тези, които се интересуват от политически маркетинг, но и от други представители на бранша, защото идеите са доста общовалидни. В "Аз чета" ще намерите и пълния текст.

Материалът ме наведе на няколко сравнения, свързани с начина, по който пишат българските и американските практици. Открояват се две неща: у нас се пише много по-аналитично, по-теоретично (разбирай висок стил и изобилие от терминология) и се отделя по-малко внимание на примерите от бизнеса и практиката. Това в известна степен е нормално за европейската професионална литература, но е много по-силно изразено в България. Ако си представим как един Сет Годин би изразил същите идеи, то вероятно ще се натъкнем на прост изказ, почти като в директен разговор между приятели, а и авторът ще илюстрира идеите си с това, което му се е случило онзи ден в супермаркета, например.
Студията на г-н Серезлиев има и редица позитиви. Допада ми фактът, че "Политическият брандинг..." стегнато представя идеята, а не се разлива в 200 страници пространно въртене около едно и също. Понякога именно това ме е дразнело в книги на американски автори - постоянното повтарне на едно и също, провокирано от идеята, че така читателят ще запомни по-лесно. Да, а и ще му писне. Освен това разработката стъпва на ясни теоретични постановки, което е добра основа и може да научи читателя на нещо важно, като разкрива механизмите на влияние в комуникацията. Повече от желателно е да имаш примери от практиката, но и теорията не трябва да липсва изцяло, за да се откроят причините един метод да действа.

Текстът засяга една доста обширна тема и би било добре идеите да се развият още. Наистина, това е една много добра основа за сериозна дискусия - ще чакаме продължение.

___
картинка: The Dodo Blog

Блогът: кому е нужно!?!

Събина ентелегентно пожела да знае защо, за Бога, се бъхтя над това малко незначително кътче от Интернет-пространството. Странно, но не съм се замисляла подробно за мотивацията зад постоянното прекопаване на тази цифрова градинка. След кратък самоанализ открих доста подозрителни неща, които сега ще споделя.

Първо, малко история: концепцията за блога се роди в една лекция по нови медии, в която Ники Чавдаров ни обясни що за животно е това, с какво се храни и как се размножава. Стори ми се интересно и реших да пробвам - ей така, без някаква цел или дългосрочна идея. И както често, за добро или за зло, става в живота - случайните неща стават най-постоянната част от теб. Вярвам, че в случая е за добро.

Зад Васи ли?! по мое мнение стоят един куп черни гнусни аспекти на моята прокажена личност, които са канализирани в генерирането на едно не много сносно и отчайващо скучно съдържание (добре де, и това ако не е оглушителен вопъл за изпросени похвали, просто не знам!!!). Накратко, ето ги причините защо ми е блог:
- душевен ексхибиционизъм от най-долен вид: в смисъл, че когато ми е криво, а нямам сили да говоря на хората в очите, пиша тук. Те, естествено, не се усещат, а на мен ми става още по-тъпо, защото не само не съм постигнала целта си да ги накарам засрамено да подхванат темата "Абе това, дето си го писала, да не би да е 'щото...", ами междувременно съм занимала всички, които са дошли тук, с някакви лично мои филми
- логорея: отваряме Уикипедия, която ни учи, че това "в психиатрията е симптом при патология на речта - съчетание на скорост на говоренето и в същото време многословие/празнословие и/или безсмислен поток от думи" Т.е. често ми се случва просто да ми се говори за нещо - добро или лошо - а в момента да няма кой да слуша. Така се раждат повечето материали в Живият живот и *От редакцията*
- гордост и егоцентризъм: ако има нещо, което е стимулирало моето спаружено самочувствие, със сигурност ще се похваля тук. Ако е свързано с някои от другите ми онлайн изяви, гаранцията да чуете за него е почти стопроцентова
- високо самочувствие без всякакво покритие: постоянно си въобразявам, че съм маркетинг гуру, а знанията ми за маркетинга, рекламата и PR-a едва се побират в огромния ми напращял от гънки мозък. Та за да не ми се излеят през ушите, пиша по всякакви отвлечени случаи и споделям банални наблюдения върху българския и световния маркетинг, а даже понякога се правя, че мога и да помагам на други по-заблудени от мен души.
- greenwashing: всъщност все още ми се случва да забравям крушките в банята включени. И то даже крушки с нажежаеми жички, а не от енергоспестяващите! Ама въпреки това се правя, че ми пука за екологията и пописвам колко ще е хубаво всички да имаме нулеви CO2 отпечатъци, да ограничим потреблението си, да си събираме разделно боклука и подобни щуротии.
- културен снобизъм: на балет не съм ходила от почти година, но се опитвам хитро да заблудя хората, че много се интересувам от театър, кино, книги, изкуство и к'во ли не друго. Амчи и аз съм културна уе!
- творческа ограниченост: живея в паралелен свят, където много ми се отдава не само писането, но и творческото виждане за света. Затова в този свят снимам - редовно, но затова пък много зле. И се лъжа успешно, че на някой му харесва да ги гледа тия неща и че мога да намеря други хора със същото виждане за света.


А сега сериозно: надявам се, че зад горния текст истинските мотиви са достатъчно ясни. Искам Васи ли?! да е място, където има професионални размишления за маркетинга, но и по-общоинтересни теми като фотографията, културата и екологията. Винаги се радвам, когато оттук започват някакви истински приятелства, които се пренасят и в реалния свят. Блогът се оказа начало на немалко неща, а и при писането опознавам себе си по-добре. Бързо разбирам и дали има хора, които намират тук нещо, което им допада. А това, което е основна причина да пиша и тук, и в други блогове, а и да присъствам по всякакви интернет кьошета, е просто, но силно - искам да комуникирам. И силно се надявам, че Васи ли?! все по-убедително ще еволюира от телефона, който звъни, но никой не вдига, към масата, на която сядат все повече хора, с които да си говорим за нещата от живота.

The Phone that Nobody Answers, originally uploaded by Vassilena.

Още веднъж благодаря на Събина, както и на Lucifer, който стартира цялото това мислене за всички участници. А пък на мен ми е интересно какво пали Марио, Бисер, Боян и Петя.

Работа за жени?

Хм, явно според Facebook ще се заинтересувам от предложение за нова работа:

Някой може ли да ми обясни как мога да unlike-на реклама и да я маркирам като обидна? Съмнявам се, че гениалните умове зад социалната мрежа не са се сетили, че може и това да се случи?
За да разсея силното си раздразнение, мога и шеговито да попитам: каква е тази полова дискриминация, не може ли и мъже да се цанят за доходоносно професионално развитие в развлекателната индустрия?!

Адаптация

Много добър материал пуснаха момчетата от BBH Labs за новите тенденции в брандинга.
Терминът Adaptive Branding е взаимстван от доклад на Forrester Research и за щастие на всички, които нямат излишни 500 долара за закупуването му, извеждат основни постулати по темата за гъвкавия подход в маркетинга. За да не стават обърквания - от BBH Labs споделят собственото си мнение по темата, а не това, което може да се открие в доклада на Forrester. Въпреки това смятам, че идеите са в синхрон с новите тенденции, които мастит-маркетолозите в Щатите прокламират под една или друга форма ("лилави крави", "6 пиксела" и всичко друго в този ред на мисли) и добре ги обобщават.

Та ето много накратко седемте основни акцента на поста - естествено, най-добре е да прочетете всичко в оригинал:

1. В центъра на всичко трябва да стои доброто разбиране на целевите аудитории и потенциалните потребители като новите възможности за измерване дават изобилие от информация за демографските и поведенческите характеристики на тези, до които се опитваме да достигнем. Трябва да се използва точно селектирана информация, за да не се получи разводняване и загуба на фокуса, особено в интернет-средата.
2. Революцията в бизнес модела и разбиранията на маркетинговия отдел трябва да се разпростре по всички звена на организацията - от разработването на нови продукти до отношението към клиентите.
3. Все по-често се наблюдава работата в екип, който надхвърля границите на един отдел или клон на компанията, за да се стимулира взаимодействието и постигането на по-добри резултати - добрите идеи могат да дойдат от всеки служител.
   
4. От създатели на огромни обеми съдържание марките се превръщат в "регулировчици" на информационния поток. Целта е клиентите да не се заливат с безсмислени послания, а вниманието им да се насочи към малък брой, но силно въздействащи комуникационни линии.
5. Планирането на дейностите вече се прави за все по-кратки периоди, защото традиционният полугодишен маркетингов план не може да се адаптира успешно към динамичната нова среда.
6. Изпълнението на комуникационните програми започва на все по-ранен етап от разработването им, като се разчита не на перфекционизъм още от старта, а на преориентиране на комуникацията според ранните сигнали на средата - вдъхновено от beta-testing концепцията.
7. Времето на кризата помага за изчистване на маркетинговия пазар от слаби играчи и кара "умните" агенции да планират внимателно бъдещото си развитие, за да излязат печеливши, когато икономиката тръгне нагоре. Това е и подходящ момент за развитие на организационните умения и създаване на по-силен екип. Този акцент важи не само за маркетингови агенции, но и за всички други компании.
   

Естествено, тенденциите в Европа и конкретно в България вървят с леко закъснение спрямо тези зад океана. Пример: у нас компаниите все още се опитват да достигнат навсякъде и до всички вместо да "облъчват" потенциалните клиенти по малко, но ефективни канали (т. 4), особено когато става дума за "безплатната" среда на социалните мрежи. Но седемте акцента на BBH Labs са добър ориентир за това, което предстои да се случва и ще помогнат на специалистите да са с едни гърди пред промените в средата и в желанията на потребителите.

___
картинка: Tiki the Penguin

Оправдания

Не съм краен перфекционист, но много често ми се случва да попадна на рекламни, PR и маркетингови решения, които, меко казано, да не блестят с особена креативност, стил или естетика. И много често отговорът на мои познати, с които си говорим по темата, е "Ох, какво да ти кажа - те така го поискаха". Под "те" визираме клиента, разбира се. И то не всеки, а онази особена порода клиенти, които разбират от всичко и знаят по-добре от всеки друг какво е нужно, за да цъфти и процъфтява брандът им. И въпреки това смятам, че има достатъчно начини за постигане на хармония във вижданията и консенсус, в който желанията на клиента да се вплетат в маркетинговата стратегия, без това да води до нарушаване на качествата й.

Вероятно на всеки се е налагало да работи с хора-специалисти по всичко. Не живея с илюзията, че това се случва само в сферата на маркетинга - убедена съм, че навсякъде другаде е същото, дори и на лекарите им се появяват пациенти, които вече са си поставили диагнозата. Но имам усещането, че проблемът е много по-разпространен сред маркетолозите, защото доста хора, особено в България, живеят с илюзията, че за да се занимаваш с маркетинг, не ти е необходима някаква сериозна предварителна квалификация. Какво толкова - да седнеш и да измислиш някакво си 30-секундно клипче, не е толкова сложно! Съответно всяко звено от дългата верига на одобрението (особено в големите компании) дава мнение и препоръки как нещо да стане по-по-най и вероятността крайния продукт да наподобява началната идея невинаги е голяма.

Въпреки това "Клиентът така си го поръча" не е извинение. Ролята на специалиста е да дава предложения и аргументация защо е избрал този подход и с какво той ще е най-полезен за компанията/марката. Ако не можеш да продадеш собствената си идея на собствения си клиент, как очакваш да продадеш неговия продукт на всички останали? В своята дейност маркетологът трябва да изхожда от презумпцията, че той има знанията, които дават авторитет на мнението му. Той взима решения (доколкото това попада в длъжностната му характеристика) и дава препоръки, като се води от това, което е добро за марката и от това, което ще продаде продукта, а не от желанието "да направим логото по-голямо". Да, много от решенията в този бранш не могат да бъдат преценени предварително по параметър "ефективност". Но пък това не значи, че само за да се избегне сериозна дискусия с клиента, всяка негова забележка трябва да се приема като закон, неподлежащ на коментар. Напротив - никой човек на тази земя не е роден с безгранични знания по всичко, затова и мениджърите на компании подлежат на обучение по определени сфери. Ако става дума за добър бизнесмен, той ще е отворен към чужди мнения и ще може да прецени дали предложеното е добро, след като получи аргументация.
В крайна сметка, продуктът, който излиза от теб като агенция, глава на маркетингов отдел или индивидуален консултант, ще бъде свързван с теб и в бъдеще. Делата говорят по-красноречиво от думите и затова една добре/зле замислена и изпълнена маркетингова концепция ще е доста по-точен индикатор за възможностите ти отколкото всяко биене в гърдите "Много си разбирам от работата". И ако това не е мотивация за мобилизиране на професионалните възможности!

___
картинка: weblo.com

Дъждовна фоторазходка

Усещам как много скоро ще си отделя направо един фотоблог - досега не ми се е случвало да публикувам фотографски заигравки в два поредни дни. Явно винаги има първи път.

Реших да противодействам на неделната депресия с една творческа разходка. Сложих слушалките (оказа се, че саундтракът на "Амели Пулен" може да действа много добре на настроението) и потеглих. Не ме уплашиха свъсените облаци и предвещанията за дъжд. Оказа се, че съм късметлия, когато мисля позитивно.

Люлин беше мокър:

Looking Down, originally uploaded by Vassilena.

Въпреки това ми даде възможност после да се заиграя с обработката и да си направя лилав кран:

Purple Crane, Purple Crane, originally uploaded by Vassilena.

Интересно е, че досега не съм снимала в квартала. Може би това е доказателство на старата философия, че родното никога не ни е мило. След известно време на употреба очите ти просто свикват с всичко наоколо и го приемат като част от пейзажа. Но и тук има какво да се види, особено що се отнася до пущинаци и депресиращи недостроени руини:

The Pillars won't get Fruit, originally uploaded by Vassilena.

Communist Dreams, originally uploaded by Vassilena.

Обхождането на централните улици също даде добър резултат. Обичам бързащите хора, които си имат топло място, към което да се насочат в дъждовната неделна вечер:

Lucky Luciano, originally uploaded by Vassilena.

Вечерта в центъра пък се оказа приятна - не заради времето, а заради филмчетата от Filmini и компанията.

The Sweat on Night's Forehead, originally uploaded by Vassilena.

Творчеството отпушва и проветрява мозъка и сърцето. Независимо дали пишеш, рисуваш, снимаш, композираш музика или си се отдал на готвенето на невероятен кулинарен шедьовър, всичко може да помогне, като фокусира вниманието ти далеч от някакви есенно-негативни мисли. А решението винагиидва тогава, когато си насочил рационалното си внимание далече-далече.

Не пропускай!

"Пропуснах. Пропуснах да говоря. Пропуснах да обясня и да поискам обяснение. Пропуснах да изпратя едно писмо, продължение на едно друго писмо. И със сигурност ще ме е яд на мене си задето съм била толкова уплашена от възможното бъдеще, че съм зачеркнала завинаги възможността то да ми се случи."

Unsent, Unspoken, originally uploaded by Vassilena.

Unsent, Unspoken, originally uploaded by Vassilena.

Unsent, Unspoken, originally uploaded by Vassilena.

Used and thrown away, originally uploaded by Vassilena.

Случвали ли са ви се подобни мисли? От време на време имам необходимост нещо да се потопя в дъждовно-депресивни състояния - а какво по-добро време за това от днешното? Но пък в такива моменти, когато не ми се става от леглото, не ми се излиза и просто имам желание да се излежавам, да слушам музика и да размишлявам върху въпроса колко точно ми е драматичен животът се сещам, че има разни неща, които да те накарат да се размърдаш и да не си пропиляваш времето с глупости.

Този път за целта ползвам речта на Стив Джобс пред дипломиралите се от Станфорд. Годината е 2005, но думите му нямат точно времево отношение или срок на годност. Ако искате слушайте, ако предпочитате - четете. Има няколко неща, които Джобс изтъква и на които именно в такива дни гледам да обърна внимание, може да прочетете и само тях:

• ...you have to trust that the dots will somehow connect in your future. You have to trust in something — your gut, destiny, life, karma, whatever.
• Sometimes life hits you in the head with a brick. Don't lose faith.
• You've got to find what you love... If you haven't found it yet, keep looking. Don't settle. As with all matters of the heart, you'll know when you find it.
• Remembering that I'll be dead soon is the most important tool I've ever encountered to help me make the big choices in life. Because almost everything — all external expectations, all pride, all fear of embarrassment or failure - these things just fall away in the face of death, leaving only what is truly important. Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.
• ...death is the destination we all share. No one has ever escaped it. And that is as it should be, because Death is very likely the single best invention of Life.
• Your time is limited, so don't waste it living someone else's life. Don't be trapped by dogma — which is living with the results of other people's thinking. Don't let the noise of others' opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.

Джобс интерпретира доста любимата ми тема за смъртта по начина, който най-много ми допада. Всяка сутрин трябва да се сещаме, че няма за кога да отлагаме това, което искаме да кажем, да направим и да почувстваме. После само може да си спомняш какво си направил или какво си пропуснал. И ако да вземеш някакво решение и да допуснеш грешка е простимо, единственото, което носи непоправима тъга, е пропуснатото.

СиВи както никога ПреДи

Учудващо е, че интересът ми към любопитни решения за създаване на CV винаги се засилва в периодите, когато най-малко се интересувам от търсене на работа. Но няма да пропусна и този път да споделя нещо, което привлече вниманието ми - а именно доста креативен начин да визуализираш всичките си положителни страни и да изпъкнеш сред цялата сива маса от типични CV-та на конкуренцията за дадена позиция.




Всички предложения може да видите тук.

Подобно представяне определено ще накара работодателя да обърне внимание на предложението ви. Доста често основен проблем при кандидатстването за работа е това, че просто не ви забелязват - все пак и HR-ите са хора и справянето с големи количества кандидати прави трудно отсяването на точните лица за привикването им на интервю или друга форма за запознаване с конкретната позиция. Особено в настоящата ситуация, когато пазарът на труда буквално е залят от високо квалифицирани кадри, които търсят работа.
Друг плюс на креативно представеното работно резюме е фактът, че всеки документ, който представяте, по някакъв начин говори за самите вас и за отношението към работата. Съответно, едно добре направено CV говори за творческите ви качества и за отношението към детайла много повече, отколкото ако просто напишете, че притежавате творчески качества и сериозно отношение към детайла. Формата на представянето ви носи също толкова информация между редовете, колкото в написаното, точно както невербалните знаци предават много повече информация от думите при разговор лице в лице. Винаги ми е било забавно да прочета "внимание към детайлите и перфекционизъм" в текст, който бъка от пунктуационни грешки и е с лошо форматиране.

Естествено, отново правя уговорката, че примерите тук са подходящи за определени ситуации, позиции и типове индустрии - ако си дизайнер или рекламист, такова нетипично изпълнение ще ти помогне, но за един адвокат не е най-подходящият вариант. Контекстът определя правилността на презентацията.

Обърни внимание!

Днес е Blog Action Day и се присъединявам към инициативата с кратък пост за това защо е важно да има шум около темата за климатичните промени.

Първо, за незапознатите - Blog Action Day не е насочен само към екологични теми, а всяка година се старае да привлече вниманието към глобален проблем. Звездата на BAD09 е глобалното затопляне. Фокусът всяка година се определя чрез допитване до блогъри от целия свят и тази година самите участници определиха климатичните промени като въпрос, за който трябва да се говори.

Екологичната тематика винаги е била доста спорна. Колкото еко-активисти има на този свят, толкова са и скептиците. А може би дори повече. Това определено е хубаво - добре е да има различни гледни точки, за да може всеки сам да си създаде мнение и да направи информиран избор. Не отричам, че световният глад и бедност или проблемите на демокрацията и свободата на словото са също толкова важни въпроси, за които трябва да се предприемат активни действия. Но ако погледнем общата картина, проблемите на човечеството ще съществуват само докато има човечество. Не, не сме толкова застрашени и не виждам апокалипсис, витаещ в най-близко бъдеще. Но въпреки това смятам, че дългосрочното планиране на съществуването ни е най-вярната крачка, която може да предприемем.

Да привлечем внимание
Blog Action Day не е изграден на базата на илюзии за незабавна и категорична промяна на световното статукво. Ако организаторите имаха такива амбиции, бих ги отсвирила безпардонно като твърде големи идеалисти. Те обаче имат много ясно виждане за целите на кампанията: да се създаде публична дискусия и да се привлече обществено внимание. Това е, нищо повече. Надеждите са по-големи и се надявам да се превърнат в реалност: "От тази дискусия естествено ще се зародят идеи, съвети, планове и действия." Реалистичните очаквания са точно това, което е нужно - достатъчно много мечтатели има.

Думите не са действия
Това, което аз правя, а и много други блогъри правят, е да пишат. На пръв поглед нищо не би могло да е по-безполезно. Но най-трудната промяна в световния ред е промяната, която трябва да се случи в главите на хората. Ако можех да сменя всички крушки в София с диодно осветление, вероятно щях да го направя. Но едиственото, което мога да направя, е да продължа да намилам на приятели и познати да преминат на енергоспестяващи крушки. Може пък да се получи. Може пък някой най-накрая да зареже вечно гладното за бензин Mitsubishi и да почне да ползва метрото. Може и някой да започне да си събира боклука разделно и да гаси лампите в хола, когато отива до съседите за по бира. А ако на достатъчно хора започне да им пука, на хората в меките кресла от последните етажи на бизнес-сградите ще им се наложи да започнат да обръщат внимание на гласа на потребителите и да прилагат по-ефективни практики на производство и дистрибуция. Тоест - трябва да се започне от някъде, точно както с диетите: ако всеки ден си казваш как от утре започваш да тичаш в парка, а се тъпчеш с хамбургери, скоро неминуемо ще станеш 130 кила.

Зеленото е новото черно
Не е новина, че всички компании се опитват да изглеждат загрижени за околната среда - това е новата повсеместна маркетингова мода. Колкото и порочна да е greenwashing практиката на някои (повечето?) корпорации, тя е и леко позитивен знак. Да, реална промяна все още не се случва. Но пък щом компаниите се напъват да си надянат зелен костюм, значи силата на общественото мнение може да доведе до промяна. А ако общественият контрол се засили, то компаниите ще излязат от зеления маскен бал и наистина ще се преориентират към устойчиво развитие.

Бля-бля!
Ако не сте съгласни, спорете. Ако пък сте убедени, че промяна трябва, дайте предложение как тя да се случи. Защото в спорът се ражда истината, нали?

Планетата на феновете

Маркетолозите вече трябва да следят изкъсо още едно интернет-местенце. Момчетата от Svejo стартират нов проект, който може да се окаже доста добра среда за привличане на фенове и създаване на общност около общи интереси. Те насочиха вниманието ми към новия сайт, а аз, с меркантилния си маркетоложки ум, започнах да се замислям за това с какво той може да бъде полезен за създаването на виртуален фен-клуб на марка, лице или - защо не - компания.
Fanopic иска да знае на какво си фен. По думите на създателите си сайтът изгражда "социална среда за фенове от целия свят, която ще организира хора със сходни интереси да комуникират, изразяват себе си, забавляват, образоват, информират". С две думи тук може да намериш други пациенти, болни от твоята лична мания, независимо дали става дума за нещо познато като любовта към колите или за по-екзотични хобита като колекционирането на салфетки (все още не съм погледната дали има такава група, но може и да я създам съвсем скоро). Регистрацията е елементарна, а ползването на сайта е доста лесно и интуитивно. Все още има функционални и визуални моменти за изчистване, но това е нормално за едно Интернет-бебче на по-малко от две седмици.
При първоначален преглед функциите на Fanopic напомнят Fan Pages на Facebook - сравнението е неизбежно. Но тук самата концепция на платформата е мислена с оглед на това как да се стимулира активното участие на феновете, което е основен минус за фен-страниците на "голямата платформа" - и на мен редовно ми се случва да ставам фен на страници, за които забравям още на следващия ден. Освен познатото от Facebook създаване и присъединяване към други фен-страници, тук има един доста любопитен елемент - най-активните членове на дадена фен-страница могат да получат признание от другите си събратя, като по този начин се гарантира мотив за активното участие на потребителите. Все пак кой не обича да бъде признат? Активността ви в сайта пък генерира потребителски точки, които могат да бъдат използвани за допълнително популяризиране на информациите, които са най-близки до сърцето ви - всичко (от готина снимка на любимия певец по боксерки до новина за предстояща сбирка на клуба по филателия) може да се популяризира допълнително.
Платформата дава доста възможности за общуване, което е и основната обединяваща функция в една общност. Само времето ще покаже доколко социалната мрежа на феновете ще набере скорост, но е добре отрано да се ориентирате във функциите, които тя предлага. Fanopic си има и регистрация в Tyxo - ясен индикатор, който да ви ориентира за посещаемостта на сайта.
Засега се оказва, че българите най-много обичат ретро музика, Tiesto, Джони Деп, но и на брандове като Nokia, BMW, Nike и Google. Защо пък да не го използват и български марки, които търсят място за общуване с феновете си? Мисля, че Fanopic може да се превърне в доста удобен маркетингов инструмент за създаване на една разнообразна мултимедийна среда, в която основна звезда да е брандът ви.

___
снимка: Fanopic

*Похвал!* и *Надув!*

Трябва да се радваме на малките победи в живота. А за големите трябва да разтръбяваме наляво и надясно. Ето защо смятам, че си струва да споделя една добра новина: вече официално съм част от Блогосферата на Дневник. Тук може да видите и краткото представяне на блога, което спретнах вчера по случая. Да ми е честито, все по-нагоре да се целя, а и най-трудното - да се държа на нужното ниво! :)

___
картинка: sellerblog

Позволено-забранено

Все по-често се коментира въпросът дали ползването на социалните мрежи в работно време е оправдано или не. Все повече организации променят досегашната си политика в една или друга посока, но много малко остават безразлични пред ордите от Facebook-нотификации и съобщения в Twitter, с които служителите често се занимават в работно време. Ето един много интересен пример за новата политика към социалните медии и то от страна на не коя да е организация, а на армията на САЩ.

Следя добрите практики в армията на САЩ от няколко седмици и се зачетох подробно, след като дори попаднах на информационно видео, насочено към военните, за това колко е важно присъствието в интернет, но и колко много заплахи за националната сигурност може да провокира то. Военновъздушните сили дори са издали е-наръчник за поведението в новите медии. Скоро се очаква и официалното представяне на общ правилник за поведение в социалните мрежи, който да е валиден за всички части на армията и да налага хармонизирани правила на поведение (в момента пехотата има различни правила от морските сили и т.н.)

Военните шефове на Щатите бързо са се ориентирали в развиващата се медийна среда и явно добре са преценили, че присъствието на войниците в онлайн-пространството не трябва да бъде тотално забранена, а да се регулира сферата на разрешени дейности. Естествено, военната сфера е доста специфична, но от този пример могат да се извлекат някои общовалидни позиции - все пак "на бизнес като на война":
Психологическият фактор
На директорите трябва да им е ясно, че служителите прекарват повече от половината от "будното си време" в офиса. Традиционното работно време "от 9 до 5" рядко се спазва и служителите работят извънредно, а дори и да си тръгнат, психологически остават на "работен режим" още дълго време. Затова в кратките работни почивки е добре да им оставят възможността да погледнат какво правят приятелите им във Facebook, да ъпдейтнат статуса си или просто да си уредят среща в Skype. Така те ще се чувстват много по-малко "приклещени" в офис-траншеите и ще бъдат по-работоспособни. По същия начин, както военните психолози са доказали, че достъпът до социалните мрежи, които улесняват връзката с приятелите, действат положително на настроенията във военния лагер.
Човешки облик
Присъствието на редниците в социалните мрежи дава един доста по-персонализиран образ на бездушната, сива и често критикувана военна структура. А по същия начин една корпоративна организация може да спечели доста от онлайн-присъствието на служителите си. Така целевите публики ще могат да надникнат зад спретнатото лого и клишираните фрази за мисията, визията и корпоративните цели. Едно позитивно мнение от типа "Хей, колко готино си изкарваме на работа!" ще подобри мнението на четящите много повече от всяко изречение в строг корпоративен стил. Дори и нещо от типа на "Ох, колко много неща имаме за вършене днес" ще създаде усещането, че в тази организация работят истински хора вместо роботи - а е много по-лесно да създадеш истинска връзка с хора вместо с роботи.
Закони на привличането
В пряка връзка с горното, привличането на нови редници в армията е много по-лесно, ако средата е приемлива. Надали някой изгаря от желание да служи на шеф, който държи подчинените си на къса каишка. Строгата дисциплина би спряла доста хора от записване във вашата армия - а когато става дума за работна среда, дори най-малките издайнически знаци (като интернет-филтрирането) могат да бъдат решаващи.
Но все пак...
Разбира се има граници, които не трябва да бъдат прекрачвани. Военните си имат ясно дефинирани нива на сигурност, а в корпоративната сфера гранците често са размити. Има някои неща, които уж е ясно, че не трябва да бъдат изписани по Facebook-стените, но се оказва, че нищо не е толкова ясно. А понякога това се разбира на твърде късен етап, след като някой вече е казал "Клиентът Х е пълен кретен" пред всичките си 567 Twitter-последователи, като 30 от тях работят при клиента Х. Съответно, добре е ограниченията да са точно дефинирани. Ако компанията вземе решение да ограничи достъпа до социални мрежи на служителите си, то тя им дължи поне две неща: точно поставяне на границите и обяснение защо е важно тези ограничения да бъдат поставени. Нека не подценяваме армията си и умствения й капацитет - ако има ясна причина, то служителите със сигурност биха я разбрали.

Истината е някъде там
Често решението е в намирането на балансна точка. Когато говорим за комуникация от какъвто и да е вид, трябва винаги да се изхожда от идеята, че правилността на съобщението зависи от контекста. И отново - колкото по-ясни и обосновани са правилата, толкова по-малка е вероятността те да бъдат системно престъпвани. Надявам се българските институции, а и компаниите у нас да се поучат от активната политика на американската армия по отношение на социалните мрежи. И, надявам се, не толкова активна политика по отношение на военните действия.
Ако сте военно-настроени, препоръчвам ви в следващите няколко дни да следите блога на David Meerman Scott, където той ще говори именно за присъствието на американската армия в социалните мрежи. Първоначално този пост беше вдъхновен от един стар материал в същия блог и скорошното прессъобщение на департамента по отбраната, а ето че и г-н Скот е решил отново да отдели по-особено внимание на темата.
___
снимка: Dunechaser

Модното не ти отива!

Модерните неща не винаги са подходящи.

Социалните мрежи се радват на небивало внимание в последно време и всички маркетолози се надпреварват да говорят, пишат и възхваляват една или друга платформа. Безспорно, предимства има. Никога не е било толкова лесно да инициираш разговор с потребителите си, да създадеш среда за общуване или да придадеш човешки облик на марката. Главният въпрос тук е "А трябва ли?"

Преди да бъде започната каквато и да е маркетингова активност в социалните мрежи, трябва да си отговориш на въпроса дали това ще доведе до желаните резултати, или е включено в маркетинговата стратегия, само за да сме "по-фйешан". Forbes доста точно обясняват, че вниманието на клиентите е дефицитен ресурс, който те разпределят пестеливо само между няколко марки, с които имат желание да комуникират. Следя Starbucks в Twitter, но не искам да си говоря с кисело мляко. Фен съм на Mad Men във Facebook, но не бих си пълнила фийда с шоуто на местната кабеларка.
Всяка марка може да извлече позитиви от Интернет присъствието си, но да се предоверяваш на един канал винаги е било грешка. Точно както телевизията не уби радиото, а радиото не уби вестниците, новите медии няма да пратят в забвение всички други познати маркетингови дейности. Да, иновативните идеи печелят награди, но не са приложими към всяка марка.

Има няколко правила, които никога няма да остареят. Алгоритъмът за създаване на стратегия не се е променил много, независимо от нововъведенията в комуникационните канали - те са само инструмент, а не обект на планирането. Съответно трябва да си зададем няколко основни въпроса:
Какъв е продукта? - Съжалявам, че го казвам. Много обичам социалните мрежи. Има обаче продукти, които просто не стават за там.
Какво целим да постигнем? - Има определени цели, които могат да бъдат постигнати чрез социалните медии, но има и други, които изискват традиционен подход. Ако търсите познаваемост - създаването на Facebook страница може да помогне, но няма по-добър начин за изграждане на начално доверие от ефективно PR ангажиране на заинтересованите публики.
Кого искаме да достигнем? - Ако търсите 20-годишни жители на големите градове, прегърнете възможностите на онлайн средата и не им позволявайте да се измъкнат покрай вас. Но кренвирши "Народни" надали ще видят огромен ръст на продажбите си в следствие на онлайн-кампания. Просто защото клиентите им не плуват по цял ден в интернет-пространството.
Ефективно ли е? - Да, провеждането на дейности в онлайн средата не изисква значителен бюджет, а ангажира основно с инвестиране на време. Но това не значи, че няма по-ефикасни канали за постигане на целите.
Какво ни носи? - Създаването на диалог е важно и ако все още някой маркетинг и PR-специалисти не са го осъзнали, по-добре да започнат да си търсят нова професия. Но има тънка граница между "създаване на диалог" и "безочливо досаждане". Не, не искам да те следва в Twitter. Не, не искам да съм ти приятел във Facebook! О, боже, не - не се интересувам от новият ви newsletter с нови продукти и отстъпки! Всъюност за да ви стане напълно ясно, просто ще спра да ви купувам. Макар и създаването и поддържането на профил на марката не изисква колосални вложения, то може да доведе до значителни загуби на потребителска любов в следствие от постоянни атаки в новите медийни канали. Но ако наистина можете да накарате потребителите да говорят и да споделят мнението си, онлайн-комуникацията може да донесе много плодотворна обратна връзка.

Преди да се обърнем към новите модни тенденции в маркетинга, трябва да си дадем сметка дали те ни подхождат. Както Бисер отбелязва, грешка е да надценяваме или подценяваме възможния ефект. Въпреки това държа да отбележа, че съм доста голям оптимист за развитието на социалния маркетинг - оказва се, че и доста маркетолози са на същото мнение, както личи от резултатите на това изследване.

___
снимка: BBC

Пак ще се срещнем...

...след 20 години. The Hidden Persuader са споделили една много красноречива графика за възможните канали за комуникация преди и сега. Както се вижда, днес маркетолозите разполагат с огрооооомно количество възможности:

Само че се поражда следният въпрос: как да избираме? Въпросът "Дали да избираме или да ползваме всичко" е безсмислен - надали има компания (ако четат Coca-Cola, Unilever или P&G, извинете!), която да разполага с необходимия човешки, паричен и времеви ресурс да обхваща аудиторията си по всички канали. Такова разнообразие от възможности може да действа объркващо. Но пък от друга страна по-добре е да има избор, отколкото да няма - а и така най-лесно ще се откроят умните маркетолози, които знаят точно кой канал е най-подходящ за комуникацията с дадена аудитория. Тези, които третират целевите публики с масови съобщения, скоро ще изчезнат подобно на птицата Додо - еволюцията е милостива само към най-гъвкавите. А новите маркетингови закони повеляват да третираме потенциалните клиенти като индивидуалности и да се стараем да се съобразяваме с медийните им навици - те няма да излязат от пътя си, за да си поговорят с нас. Напротив, ние трябва да отидем при тях.

Нека ти покажа...

Добре де, знам, че твърде често говоря за презентации, но какво да се прави - любима тема ми е.

Един приятен човечец на име Carmine Gallo е написал книга, в която анализира всички онези фактори, които правят Steve Jobs наистина добър презентатор. Попаднах на доста изчерпателно интервю с автора, от което тук ще извадя само опорни точки, но горещо ви препоръчвам пълния текст, който е обогатен с видео от най-силните презентации на Джобс.
На какво набляга Гало?

• Простотата е ключова. Слайдовете не трябва да се претрупват с думи, а да използват кратки силни фрази и много визуални "котви"
• Същото важи и за изказа ви - мислете в "заглавия", мислете за думите, които ще се забият като габърчета в съзнанието на аудиторията, мислете за изречения, които могат да бъдат туитнати или споделени по друг начин
• PowerPoint е просто средство, а не злодей, който прецаква вашите презантационни възможности. Това всъщност е мнението на един от най-големите анти-Microsoft настроени светила на презентациите, Guy Kawasaki. PowerPoint, както и всяка друга програма, е опасен само в ръцете на неуките.
• Презентацията има три основни цели: да информира, да дава знания и да забавлява. Дори строгите бизнес презентации трябва да включват забавен елемент за разчупване на леда и създаване на позитивна нагласа.
• Презентацията трябва да следва "правилото на 3". 3 е ключово число за частите на презентацията, броя на посланията, доказателствата на тезата ви. 3 е повече от 1 и 2, по-концентрирано и въздействащо от 5, дава чувство на завършеност.
• Изграждането на презентация е като писането на добър сценарий - вкарайте съспенс, драматични обрати, силно развитие и ключова поанта на посланието.

И в заключение - презентационните умения се научават точно както всичко друго. Да, има природни таланти, но това не е определящо - подготовката и репетициите са ключови и за най-талантливите актьори, тогава защо положението с презентаторите да е по-различно?

А сега и нещо забавно: има случаи, когато липсата на презентация е плюс, например в този хипотетичен случай с Барак Обама - щяхте ли да се вдъхновите за промяна от следното:

Barack Obama, "Yes We Can", The Power Point Deck

View more presentations from psabilla.

___
снимка: Library of Congress

По едно за всеки ден

Днес сутринта си отворих RSS-агрегатора и ето какво спретнато посланийце ме посрещна:

Супер! Ако чета по един материал на ден, ще си имам за цяла година. Само че натрупването на информация не спира, а свободното време, особено когато учиш и работиш едновременно, е един неоценим дефицитен лукс. В Интернет-реалността намирането на информация не е проблем, но ориентирането и ефективното "движение" в тази претрупана среда става все по-ценна способност. Моето решение засега се корени в следното:

1. Разпределяне на фийдовете в Google Reader по папки, съобразено с тематиката. Съответно се научих да не се притеснявам от общото число непрочетени материали, с които наваксвам поетапно, а да свеждам до минимум "спешните" неща, като другите чета, когато съм в настроение - например събота сутрин започва с чаша кафе и преглеждане на постове за фотография, вечер след работа се отдавам на лентяйстване със забавни блогчета, а когато имам прилив на желание за образоване, се потапям в материали с професионална насоченост.
2. Следя споделените линкове в Twitter и ако излезе нещо интересно, което не мога да прочета на момента, то се запазва във Favorites. Може би не е конвенционална употреба на опцията, но пък е лесна за достъп и през мобилно устройство, а спестява доста време. Друг вариант е retweet на информацията и откриването й в собствените ми туитове по-късно - все пак е доста по-лесен вариант от това да си блъскам главата в опит да се сетя кой точно е пуснал това, което е привлякло вниманието ми.
3. Ако случайно попадна на нещо по алтернативни пътища и не искам да го туитвам, то влиза в папката "2C" на Bookmarks (заглавието може и да звучи странно, но заема по-малко място в toolbar-a от "To see") Този метод обаче е удобен само ако ползвате постоянно една и съща машинка. Аз си ходя с лаптоп и ми е много добре. Така и не свикнах с ползването на Google Bookmarks. Ако пък сте особено навътре с идеята за споделянето, може да го включите в Digg, StumbleUpon или нещо подобно, като трябва да се подготвите, че скоро и това ще бъде невероятен източник на нови и нови купища информация.
   

По този начин всичко е (що годе) ясно и подредено, а аз имам доста ясна представа къде трябва да хвърлям по едно око, за да се информирам.

Сега бавно, но прогресивно очите ми се уголемяват в трепетно очакване да прочета как вие се справяте с информационното преяждане?

___
снимка: Bo Madsen

Миналото

Оруел беше отбелязал много точно, че който владее настоящето, владее и миналото. А всъщност който владее настоящето, определя бъдещето - или по-точно как в бъдеще хората ще се обръщат към миналото. И всичко това е въпрос на добро разказване, защото хората може и да не вярват напълно на добрия разказ, но винаги го запомнят, за разлика от скучната истина.

А рекламистите са именно разказвачи на добри и интересни истории. Това и разкрива новата кампания на бразилската рекламна агенция PropMark.

Тя доказва, че маркетингът може да играе ролята за определяне на историята: оказва се, че 100-годишната война е траяла 116 години, Холмс никога не е произнасял "Елементарно, Уотсън", а викингите не са носили шлемове с рога. Какво сега, сигурно ще ми кажат и че дядо Коледа е измислен ли?! ;)
Това не е първата подобна кампания на агенцията - през юни 2009 те доказват колко много са загубили някои исторически личности поради липса на добър маркетинг. Явно Леон Боули, истинският изобретател на кинематографа, е един от най-явните примери колко лоша шега може да изиграе отсъствието на ясна програма за позициониране:


Темата за пропагандата и съответно "греховния" произход на PR и маркетинга е любима на много изследователи на моралните измерения на сферата, но кампанията на PropMark бяга от тази дискусия, а се фокусира на това, че с добра реклама може да покориш света - например с емблематични реклами като "1984". И двете рекламни серии са много свежи и приятни, но за мен водят към едни по-особени размишления, свързани с "тъмната страна" и въпроса доколко е оправдано да променяш реалността за корпоративни цели. Ако питаш Coca-Cola, вероятно фиаското с Новата Кола въобще не се е случвало, но реалността е друга. Ако зависи от Apple, Стив Джобс никога не е напускал компанията (не, не гледайте периода 1985-1996!). И ако тези примери са свързани основно с маркетинг фолклора, то има и по-важни теми, които са прикривани или "редактирани" от пресметливи PR-и и маркетолози. Но няма да навлизам по-надълбоко, няма да говоря за политика, тук еднозначен отговор няма...