Кафе

Обичам, обичам, обичам кафе. Сутрин и следобед, топло и студено, с мляко, с шоколад, със сметана... Сещате се за какво говоря. Толкова много се обичаме, че кафето понякога ми праща съобщения в чашата - за справка виж любовното писъмце на снимката. Та просто защото е неделя сутрин реших да направя една компилацийка от песни и клипчета по тази тема.

Първо, може да си пуснете музичка за кафе-сутрин.

Тази богата на различни аромати бленда включва:

1. Забравена песничка на Франк Синатра, от която става много ясно, че в Бразилия имат много кафе.
2. The Arrogant Worms споделят тезата, че няма нищо по-хубаво от обикновена чаша чисто кафе. Е, не мога да се съглася, но песничката е зареждаща.
3. В пълна степен може да благодарим на холандците, че днес в Европа се пие кафе. Следователно, не е случайно, че и те имат известни песни за кафето. "Een kopje koffie" ("Чаша кафе", но мисля, че успяхте и сами да го разгадаете) е странна, доста ретро, забавна. Груб превод на текста от Гошо.
4. И като сме на мултиезична вълна, ето нещо по-ново и познато, което звучеше навсякъде миналата година. Основното твърдение на лирическия герой е, че кафето трябва да се пие със захарна тръстика. Трбява да опитам.

Преминаваме към още няколко губи-време-та, този път във видео форма. Тъй като уважавам RSS-четящите, ще оставя само линкове. Надявам се, че всички кафе-маниаци ще се израдват:
1. Любимото ми е клипът на Oldelaf - Le Café. Оказва се, че пиенето на кафе има доста интересни странични ефекти.
2. Прoдължаваме с френско, но този път не чак толкова конкретно кафе-ориентирано. В късометражката La Tartine се развива истинска любовна драма по време на закуска.
3. За кафето има не само песни и филмчета, но явно и цели опери. Ето ария от операта Too Much Coffee Man по комикс на американеца Шанън Уилър. Човекът явно обича кафе, въпреки че "Американо" не се класира като истинско кафе поне според мен...
4. Ако пък предпочитате нещо руско, ето как Масяня (чудите се за кого говоря ли?) се справя със задачата да си приготви сутрешно кафе. Е, преди да се събудиш определено е трудно да координираш движенията си - девойката добре го доказва.
5. А за заклети кофеинови фенове, както и за любителите на доброто кино - най-добре просто гледайте "Coffee and Cigarettes" на Jim Jarmousch. Трейлърче тук. Любима реплика: "I take a lot of coffee before I go to bed, so I can dream faster." Е, до тази фаза още не съм стигнала.

Топло

На някои места вали като из ведро и е страшен студ, а в други части на света, където по принцип температурите са по-ниски, е 25 градуса и истинско лято. Познато ли звучи? Колкото и да обичам да се пържа на слънце на терасата в Холандия, докато в София има порои, ситуацията ме притеснява. И съм изумена от факта, че за много хора климатичните промени са все още въпрос под съмнение. Фактите обаче се усещат директно, а могат и да се видят. Не с просто око, но пак могат да се видят. Wired показват с помощта на постоянно наблюдение как се развиват тревожни екологични теми: урбанизация, засушаване, обезлесяване. Пример:

Целия материал, както и още клипчета може да прочетете тук. Е като видиш това, как може да спориш има ли глобално затопляне? Промяната е факт.

____
И още на еко-тема: Горичка пуснаха много приятни чанти, направени от рекламни винили и стари колани за кола. Супер идея, поздравления! Практично, екологично, стилно. Мисля, че и аз ще се обзаведа с една скоро, чантите за лаптоп са страхотни.

Нелогично поведение

Когато ситуацията се влошава, ти също ставаш по-лош. Логично ли е? Не. Случва ли се? Постоянно. Особено в условията на криза. Ето как биха изглеждали желанията на някои клиенти на рекламни и PR агенции, пренесени в обикновени ежедневни ситуации:

Любима фраза: "No, [do] the highlights. But I can only pay for the trim." Say WHAT?!

Всички забелязват тенденцията. Клиентите стават много настоятелни, понякога стигайки до невероятни крайности. А ситуацията е още по-тежка за малките агенции, които трудно могат да си позволят да откажат на клиент. И все пак, както казва и Петя, няма какво да се вайкаме и да се оплакваме от лоши клиенти. Пътят, както винаги е един: напред и нагоре по стълбицата на качеството. Защото когато предлагаш високо качество, ще запазиш старите клиенти, ще привлечеш нови и няма да се налага да влизаш в ценови войни, които всеки маркетолог определя като causa perduta. Естествено, има и друг път - пътят към опашката за социални помощи. Та какво си избирате?

Доказано е, че намаляването на маркетинговите бюджети и 'стиснатото' поведение на компаниите води до дългосрочни загуби с далеч по-голяма продължителност от икономическия спад. Но е разбираемо, че когато ножът опре до кокала, от маркетинговото перо се реже най-лесно - скорошно изследване на McKinsey го потвърждава. Затова трябва да запретваме ръкави и да оправдаем вложените в маркетингови дейности средства.
От резултатите на наградите Clio се вижда, че creative страната не е засегната. Въпреки намаляването в броя заявки, качеството е явно. От другата страна на монетата обаче стоят промените в управленските процеси за вземане на решения, в които се отделя много по-голямо внимание на измерването на възвръщаемостта, предпазливото отношение към традиционните скъпи рекламни канали (основно TV), както и обръщане към новите медии с надеждата те да се окажат по-ефективни в привличането на клиенти (въпреки че тук има сериозни разминавания в мненията).

В крайна сметка, всички говорят за промените, които кризата нанася върху поведението на потребителите. Защо тогава да се учудваме от промяната в поведението на b2b клиентите? Необходима е така добре познатата вече гъвкавост и адаптивност към новите условия. Да, не е лесно. Не си и помислям да го твърдя!

За Земята

Преди съм казвала, че като порасна искам да работя в Ogilvy. Агенцията винаги се занимава с интересни проекти, печели преобладаваща позиция като 'The Agency" за всякакви екологични и социално отговорни кампании, които екипът изпълнява със завидна креативност. Е, вече не искам да работя в Ogilvy - искам точно в OgilvyEarth!

Явно от групата Ogilvy вече приемат социално отговорните кампании като нещо твърде важно и затова откриват ново подразделение, което е натоварено само с екологични проекти. Началото на идеята е поставено още преди година, когато австралийския клон на Ogilvy PR Worldwide обявява началото на програми за устойчиво развитие под името OgilvyEarth.
Към момента OgilvyEarth има 17 офиса по цял свят, 3 от които са в Европа (Париж, Лондон и Стокхолм). На сайта на групата има предостатъчно информация, а заинтересованите може да видят най-важното в кратка, но съдържателна презентация, където са включени вече изготвени пилотни проекти за TetraPak, DuPont и авиолинии Quantas. Предстоящ проект пък включва развиване на концепция за конференцията за климатичните промени на ООН, която ще се проведе в Копенхаген през декември.
OgilvyEarth не е типична рекламна или PR агенция, а функционира подобно на консултант по устойчиво развитие с дълъг списък от предлагани услуги. Дейностите се простират в различни сфери: реклама, PR, лобиране, обучение на вътрешни публики, развлекателни инициативи, интерактивни проекти и консултантски услуги. Създаването на зелената агенция доказва, че дори по време на финансовата криза има компании, които се интересуват от отговорно към планетата поведение и са готови да инвестират в него, осъзнавайки, че клиентите ще оценят "Добрите" и ще ги възнаградят подобаващо, като отворят портфейлите си.
Сега има само още нещо, на което да се надяваме - OgilvyEarth да се ориентират към Балканите и да отворят офис в София!

И като съм отворила темата за зелени инициативи, ето една много добра реклама за MTV, която привлича вниманието на младите зритело-слушатели към проблема за глобалното затопляне. Опитайте се от три пъти да познаете коя рекламна агенция е направила спота!

Отговор: естествено, Ogilvy! ;)

Хора и улици

Няма как да не споделя това видео, въпреки че вече май го препоръчах на всичките ми познати и приятели. Винаги съм вярвала, че силата на един град не се определя от красивата архитектура, лъскавите магазини или броя на модерните автомобили по улиците. Богатството на всяка една точка на картата е свързана с атмосферата на мястото. Атмосфера, която се изгражда от хората там. Това е и логиката зад решението на Philip Bloom - режисьор, който прекарва свободното си време след два уъркшопа в София като излиза на улицата и просто снима шарените представители на столичната фауна. Както каза приятелят ми Bas, идеята е проста: Филип се усмихва на хората и се опитва да ги накара да се отпуснат за снимка, докато всъщност ги заснема на видео-режим. Резултатът е едно прекрасно видео с лицата на София, което успя да ме разнежи и дори да ме докара до носталгично настроение:

Искам да накарам много хора да дойдат в България това лято и според непредставителната извадка на моя интеркултурен експеримент видеото на Блуум е много по-въздействащо от шарените туристически реклами на България. Може би трябва да преориентираме националната стратегия за реклама на страната като туристическа дестинация - диференцирането от останалите почти идентични рекламни клипчета на Турция, Гърция, Кипър и т.н. вероятно ще се окаже от полза. И без това тази година състоянието по морските курорти ще е плачевно с всички замразени полу-готови строежи - може би е време да се фокусираме другаде.

Време за мъже

Лятно ми е, топло ми е и нямам намерение да пиша сериозно. Но определено съм в настроение да изпия един Jillz - новият (е, вече на година) ябълков сайдер от Heineken. Продуктът е добър, което вече е много. Но всички маркетингови елементи също създават страхотно усещане за клиента и са подходящо насочени към целевата група.

Jillz е подчертано женско питие. Съответно, с какво по-добре да привлечем жените от полуголи пеещи мъже:

(Не че е изключително интересно, но ако дамите желаят да видят младежите от клипа за още малко, ето и making на рекламата.)

Признавам, твърдението по-горе не винаги важи и е подчертано сексистко. Но - работи! Рекламата създава свежо лятно усещане и наистина провокира емоционална реакция, което е важно за импулсни покупки, като напитка в заведение. В тази жега въобще не ти се пие нещо високо-алкохолно, а 5% алкохол в Jillz почти не се усещат. Дизайнът на бутилката също е много летен и свеж и перфектно пасва на нежна женска ръка. Е, балканската ми душа се бунтува срещу 250ml-бутилка, но в Холандия това е стандартният размер за малка бира, така че решението за разфасовката е напълно логично.
Въвеждането на продукта се случва на 22 април 2008 с непринудено парти в Амстердам, на което (изненада!) има страшно много дами, секси бармани, приятна музика и много от новата напитка. Сладък акцент е бележката "You look incredible...", която всяка дама получава на входа. Нещо, което всяка дама обича да чува, независимо дали си го признава или не. Този акцент е запазен и в POP-промоция в заведения - в тоалетните дамата е посрещната от чаровния барман Santino, който й казва няколко мили думи от огледалото и я насочва към бара, където я чака леката напитка. Закачливо и лятно, в тон с идеята "Да накараме жените да се чувстват неустоими", която очевидно е залегнала в основата на комуникационната стратегия.

Само да чуеш "Ciao, bella!" и ти се подкосяват краката, нали?! ;)

От Pink and Poodle - агенцията, разработила рекламата - я обявяват за пробив във войната между половете, тъй като "в рекламата, насочена към мъже, сладострастните жени са почти стандартно съдържание, докато плакненето на очи с мъже в рекламите за жени е все още табу." Коментарите в AdFreak показват, че за доста хора свеждането на мъжете до сексуални играчки не е еволюция в отношенията между половете, но все пак трябва да се отбележи, че маркетинговият подход работи. Настроението, което се предава, е добре вплетено във всички маркетингови дейности и привлича женското внимание. Сайтът на продукта също дава няколко възможности за взаимодействие с продукта и създаване на фен-общност (например възможността да оставиш бележка с това какво ти харесва в напитката или да препоръчаш сайта на приятел), като отново залага на изчистен свеж дизайн.
Като потребител бях закачена на кукичката още преди да видя рекламата, което говори добре първо за дизайна на бутилката, а после и за самия продукт, защото бях готова да го опитам пак. И въпросът не е просто в мъжете, а по-скоро в закачливия подход, с който рекламата напомня, че и момичетата трябва да се забавляват. От друга страна хипер-сексуализацията на напитката не спира някой от мъжете да се наслаждават на напитката, без да се чувстват "too gay".

Късо съединение!

Откакто не съм в България, все мрънкам, че изпускам всички готини културни събития, като какви ли не фестивали, премиери и изложби. Но ето че и моето време дойде! Защото, дори да започва на 4 юни, фестивалът за късометражно кино "Късо съединение" ще се проточи в рамките на цели три месеца, запълвайки календара на всички в традиционно задушната, прашна и тотално пуста откъм арт-събития столица. Така отсъствието на любимите ми Future Shorts ще е малко по-поносимо.
Програмата на "Късо съединение" е огромна, приятно интернационална и покриваща повечето големи явления в късометражното кино. Ще бъдат показани не само всички къси претенденти за "Оскар" от последните осем години, но и отличници от "Берлинаре", Венеция, Торонто. За любителите на ретро-късометражки е създадена специалната рубрика "Класика".
Няма да изреждам всичко: още информация в Cinefish и блога на организаторите от "Позор". Дори само списъкът с режисьорите и сценаристите е достатъчен, за да ви накара да хвърляте по едно око в програмата на Дом на киното, Euro cinema и Червената къща през юни, юли и август.

Да поддържаш диалога

Някак си много естествено ми се вижда верига кафетерии да дава пример за добри практики в сферата на социалните мрежи - нали кафето традиционно се свързва със сладка приказка. Starbucks обаче са едни гърди пред всички останали и определено знаят как да привлекат вниманието на потребителите и да ги обвържат с различни инициативи за създаване на емоционална връзка с клиентите. Компанията вече присъства в няколко големи социални общности: Facebook страница с почти милион и половина фена, Twitter акаунт, канал в YouTube. Освен конвенционалните платформи, компанията създаде и сайт, където клиентите споделят и обсъждат начини любимата им верига кафетерии да стане още по-добра.

За разлика от много други фирми Starbucks наистина "разбира" Twitter - прави впечатление, че голяма част от туитовете са отговори към клиенти, като по този начин се създава възможност за диалог, обратна връзка и създаване на лична връзка с конкретния потребител. Добрите маркетолози знаят, че е за предпочитане клиентите да се оплакват, отколкото просто да обърнат гръб на марката ви. Затова на всяко мнение се отделя подобаващо внимание - все пак обратната връзка от страна на потребителите е най-добрият начин за планиране на подобрения, изглаждане на неадекватности в маркетинговата стратегия или повторно спечелване на недоволни клиенти.
Facebook страницата на компанията служи основно за популяризиране на връзки към новини за компанията, но има и мутиледийно съдържание, което помага да не се ровиш по сайтове, а да получиш пълна информация от един източник. Тук има и информация за различни събития и инициативи, които веригата предприема (например безплатната чаша кафе за гласоподаватели в президентските избори). Коментарите на постнатите материали не дават особено необходима информация (като например супер-безсмислената борба да пуснеш първия коментар тук), но от друга страна от някои дискусии може да се научи много ("Starbucks drinks you wish they'd bring back" или "Post your Starbucks favorites" дават добра информация за желанията на потребителите).
Кампанията постоянно се опитва да измисля интересни начини да ангажира потребителите. Последен пример за това е призива към клиентите да изпратят снимка на някой от новите външни реклами на веригата, за да спечелят награда. Инициативата е доказателство, че маркетинговите идеи вече съществуват в пространството и просто трябва да бъдат открити - кампанията е резултат от традиционното вече съревнование на потребители да споделят снимки с украсените за празниците кафетерии от веригата или да качват в мрежата кадри, включващи две или повече Starbucks-местенца наведнъж.
Диалогът тече на пълна скорост и със служителите на компанията - в ново видео Хауърд Шулц, CEO на компанията, обсъжда стартиращата рекламна кампания с "обикновените" служители, които всеки ден влизат в пряка връзка с клиентите. С хроничния ми песимизъм е трудно някой да ме убеди, че г-н Шулц всеки ден неуморно се разхожда и разговаря с баристи, но все пак видеото е заявка за намерението на веригата да включи всички служители в разработването на маркетинговата комуникация. Друг е въпросът, че дизайнът на външните реклами не е дело на труженик в кафетерия, а на BBDO, North America. Въпреки това от Starbucks са планирали конкурс за служители, които могат да предлагат нови рекламни слогани. Интересно е какво ще хрумне на отрудените младежи и девойки от Starbucks-армията.
Дори в традиционния маркетинг Starbucks залагат на диалога - новите плакати са по-скоро писма към клиентите, отколкото реклама в чистия й вид. Изключително изчистения дизайн залага на текст и доста ретро-вид, който (поне лично за мен) носи едно много топло и интимно усещане - сякаш някой е разхвърлял послания, адресирани до теб, из целия град. Просто, ясно и въздействащо.

Да се отбележи, че този пост надали е обективен предвид любовта ми към кафето. Въпреки това не съм hard-core фен на Starbucks - просто желанието за диалог с клиента става все по-важно за развитието на марката, а и все по-належащо с развитието на социалните мрежи. Случаят Starbucks доказва, че скоро активния диалог с потребителя ще се превърне от нещо новаторско и изключително в нова маркетингова необходимост.

Опознай родината...

През уикенда попаднах на много интересна инициатива, която заслужава не само внимание, а може би и въвеждане в България.

Представете си следната ситуация: разхождаш се на неголям остров, (Терсхелинг, Холандия) буквално в средата на нищото и виждаш голяма жълта рамка:

Хм, изглежда познато, нали? Предполагам, че 9 от 10 човека разпознават корицата на National Geographic. И решават да видят отблизо за какво става дума. Рамката е голяма, метална и снабдена с високоговорител, от който мъж и жена си говорят (по много досаден начин, според холандеца, който беше с нас) за съответното място.

Оказа се, че 12 подобни рамки са "разхвърляни" из цялата местност и всеки, който снима местенце с рамка, има възможност да спечели награди, най-голямата от които е фотоапарат Canon EOS. Инициативата продължава от началото на април до 10 юни и е свързана с Месеца на Земята (април).
Идеята е добър начин да разгледаш района, да научиш малко за него и, естествено, да направиш някой и друг хубав кадър. Кампанията е насочена предимно към любители-фотографи, които съставят основна част от аудиторията на National Geographic (не само списанието, но и канала и книгите за фотография). Местността печели популярност, а NG създава стабилна връзка с все повече хора. Говорещите рамки са съвсем в стила на документалните предавания, съчетаващи невероятни гледки, информация за района и препратики към екологични проблеми като глобалното затопляне и прекомерната експлоатация на природни ресурси. Е, високоговорителите звучат само на местния език, но пък по тези места ходят основно холандци, които искат да е разнообразят през уикенда.
Цялата кампания се комуникира към туристите още преди да се качат на ферибота към острова - брошури има на гишето в офиса за билети. На фериботите също са поставени жълти рамки, а телевизионната система по време на пътуването показва снимки и информация за кампанията. Така вече си напълно подготвен, когато стигнеш на самия остров и знаеш за какво трябва да се оглеждаш. Информация има на официалния сайт (на холандски!) на остров Терсхелинг, както и на специален сайт на National Geographic за месеца на Земята.

Гауда, бекон или хранителен маркетинг

Тук взе, че се получи една малка холандска поредица, но тя определено няма да се превърне в постоянна тенденция.

Днес ще ви говоря за сирене. По-точно, за гауда. Холандците са известни с консумацията на сирене, а гаудата е едно от най-известните им сирена. До скоро обаче сиренето се е консумирало единствено като съставка в ястия. Докато преди около 30-40 години неизвестен (поне за мен) маркетолог не въвел традицията сурово сирене гауда да се реже на кубчета и да се сервира като мезе за бира. В резултат на този трик продажбите на гауда скочили с 30%. И вече е напълно нормално докато си гледате мача и пиете биричка с приятели да хапвате сиренце на клечка. Данните не са точни, но ми бяха дадени от преподавателя ми по международен маркетинг.
Има и други подобни примери. Едуард Бърнейс популяризира типичната "закуска за шампиони" от бекон и пържени яйца като метод за стимулиране на продажбите на бекон. Естествено, днес никой нормален лекар не би препоръчал подобна холестеролна бомба като старт за деня, но тогава анкетираните експерти го препоръчват. Дали са били "предразположени" към отговора остава загадка.
Естествено, такава значителна промяна в хранителните навици на цяла нация е доста трудна за постигане. Затова и тези примери са толкова известни - защото са единици. Но те доказват, че една добра идея може да донесе невероятни позитиви на компанията и продажбите на продукта. От подобно увеличаване на търсенето печели не само вашата компания, но и конкурентите, затова трябва да бъде сериозно пресметнато каква ще бъде възвръщаемостта на маркетинговите усилия - нямате желание просто да дадето по-голямата част от пая, който сами сте изпекли, на някой друг, нали? Но потенциалната печалба може да е много по-висока. И пак, всичко зависи от контекста, подхода, конкретиката на ситуацията.

Пуканки по холандски

Като един истински кино-маниак с нетърпение очаквах да отида на кино, след като пристигнах в Холандия. Когато това най-накрая се случи, се натъкнах на един много интересен момент - а именно, пауза по средата на филма. Като антракт в театъра, но доста по-неочаквано. Естествено, неочаквано само за чужденците - холандците приемат спирането по средата на филма като нещо напълно в реда на нещата.

Ето какво се случва: имаш около 5 минути, в които не ти се излиза извън киното. И - О, чудо! - насочваш се към пуканките, колата и всички други зарибявки, които генерират голяма част от доходите на кино-салона. Хитра идея за увеличаване на продажбите и приходите.
Една проста сметка доказва, че голяма кола с пуканки се равнява средно на стойността на билета (факт, който важи и в България, и в Холандия). Голяма част от покупките на храни и напитки в киното спадат към категорията импулсивно купуване и често са провокирани от скука, а не от реална нужда (определено мога да ям пуканки дори след обилна вечеря, въпреки че знам колко са вредни и всичко останало). Само че голяма част от публиката пристига в последните минути преди началото на прожекцията - съответно зрителите бързат да влязат в залата и не се застояват във фоайето, за да напазаруват. Уравнението се решава с... да, пауза по средата на филма. Тогава, безцелно мотаейки се пред залата, за да се разтъпчеш, някак естествено се приближаваш до витрината. Както се казва, тогава няма накъде да бягаш.
Интересно ми е обаче дали този подход може да работи и извън Холандия. Всички чужденци от нашата доста шарена интернационална компания бяха учудени от паузата. Не бих била доволна, ако всеки път ми прекъсват впечатлението от филмовия разказ по подобен агресивен начин, дори когато антрактът е съобразен с прехода на сцените - по мое виждане за да оцениш творбата, трябва да се потопиш по-пълно в кино-усещането. Но тук методът е успешен и работи - доказателство, че всеки маркетингов трик може да бъде оценен, само когато е приложен към конкретен контекст.