Издънка

Признавам си без бой - този месец беше много слаб откъм постинги. Надявам се да ме извините, но не си правя илюзии - спадът в посещенията говори сам за себе си. Просто покрай пътуването до Лондон, сериозната ми активност в новото университетче и още куп дребни неща... няма значение, няма нужда от оправдания. Вместо това ето ви две реклами, които ме впечатлиха доста сериозно тези дни, както и още малко линкове, за да видите, че не съм спряла с четенето на RSS-а.

Жива музика от Loewe.

Колко е важно да пътуваш в група.

Ако все пак някой е пропуснал - оценката на PR-практиците за изминалата година.

От Американската Маркетинг Асоциация са сменили са дефиницията за Маркетинг. Може да видите последните три дефиниции и да си извадите мнение за посоката на бранша.

Интервю на Гай Кавазаки с автор на нова книга за маркетинга от уста на уста. Човекът отговаря на основните въпроси по темата и реално прави резюме на книгата си.

Е, месецът се изтърколи. Утре за първи път ще имам толкова малко мартеници, но пък март ще е по-пълен откъм постове, обещавам! ;)

Морални дилеми

Сет Годин пита "Зъл ли е маркетингът?":

"Just like every powerful tool, the impact comes from the craftsman, not the tool."

Много добро попадение в етичните дискусии и, като цяло, добър пост.

Внимание

Вниманието към публиките винаги е добра инвестиция. Да накараш хората да се чувстват специални може да ти донесе много позитиви - WOM и подобряване на репутацията, спечелване на ответно внимание и т.н. От позицията на stakeholder оценявам много високо инициативата на кметството в Леуварден, където в момента се подвизавам.

Накратко, ситуацията е следната: от един месец живея в чужда страна и ще прекарам доста време тук. Когато си далеч от вкъщи, винаги е приятно да получиш поща, адресирана лично до теб. Още по-голяма е изненадата, когато първото ти лично писмо е от кмета на града:

А сега мотивите: Икономиката на Фризия далеч не е толкова развита, колкото Рандстад (южната развита част, включваща Амстердам, Ротердам, Утрехт и Хага) и според стереотипното мнение е дом само на фермери и крави. Но Леуварден, който е областният център на Фризия, може да се похвали и с друг източник на приходи, работни места и др. - висшето образование. В населението от малко над 90 000 се включват около 18 000 студенти. Градът е притегателна точка за международни студенти и цени този си потенциал, като се стреми непрестанно да го развива. Това предполага дългосрочен план и стратегия за привличане на още международни студенти.
Студентите са много важен фактор за развитието на града и съответно местната власт се стреми да създава силна връзка с тях. Ето защо всички международни студенти са поканени на среща с кмета.
Инициативата сама по себе си е любопитна. Определено съм впечатлена от ентусиазма на местната власт, въпреки че знам, че кметът не е подписвал ръчно всяко писмо, нито е измислил текста му. Все пак начинанието изисква сериозна подготовка. Освен разговор с кмета, студентите ще могат да видят отблизо дейността на общинския съвет, ще присъстват на скромен коктейл и ще получат подарък. Естествено, подобно начинание може да се организира много по-трудно в голям град като София например, но е добра стратегия за градове, които в известна степен са зависими от привличането на студенти.
Стилът на писмото е много приятен - топъл, сърдечен, приятелски. Ако и самата среща премине в толкова приятна обстановка, колкото предполага писмото, град Леуварден ще си спечели поне още един лоялен фен в мое лице. А това се свързва с блогване, писане във Facebook, хвалене пред приятели как съм пила кафе с кмета и други подобни. След което някой ще се замисли дали да не отиде на това приятно място с толкова отворени хора, ще кандидатства, ще дойде, ще получи покана от кмета... и т.н., и т.н., и т.н.

Честит рожден ден!

Наскоро говорих за мотивирането на персонала и определено темата не може да се изчерпи с нищо казано от мен. Но пък ето един сладък пример.
Слушам си аз радио N-Joy и всеки ден следобяд по станцията пускат песен, с която супермаркети "Билла" поздравяват рождениците, които работят в компанията. И то не просто така, анонимно, а поименно - име, фамилия и месторабота. Според корпоративния й сайт "Билла България" има 40 магазина в страната и над 1500 служители. По проста сметка това са средно по 4 рожденика на ден. Т.е. в компанията има някой, който ежедневно следи тези четирима човека да не бъдат забравени.
Каквото и да си говорим, инициативата има първостепенна функция на реклама - все пак това са си 5-6 споменавания на името на компанията при автоанонса на поздрава, самата му шапка и споменаването на "Билла" след името на всеки рожденик. Но поздравът е и много повече. От една страна, по този начин се засвидетелства уважение към служителите, много от които може и да работят на рождения си ден и да чуят поздрава по уредбата в магазина. Освен това за слушателите на N-Joy Билла става една много сърдечна компания с подобрена репутация и с определението "много грижовен и добър работодател" лепнато неизменно за името на веригата.
Подобрена репутация, мотивирани служители и реклама - неочаквано добра комбинация ли е? А защо никой друг досега не го е направил (или поне аз не съм чула, оборете ме)?

Love ya!

Св. Валентин не е нищо повече от безумна комерсиализация на нищо неозначващ празник. И въпреки това като сме безделници, да не сме без празници. Няма да се обяснявам колко много хора обичам, защото те или си го знаят, или пък ще им го напомня скоро, ако са забравили. Правя подобни напомняния достатъчно често, с повод и без каквато и да е видима причина, но със сигурност няма да е днес - твърде предсказуемо е, нали?

Ето пък и моите десет Валентинчовци - не е подредена по сила на привързаността ми, иначе щеше да е твърде трудно. Ако предполагате кои са, още преди да сте ги видели, браво - добре ме познавате:

Извод: че си падам по музика и голямо количество въображаеми индивиди с два основни етикета: "Лошото момче" и "Мечтателят". Което може и да е притеснително. А може да не е - в това ми е чара все пак! :)
Е, честит празник на празнуващите - и дано вашите Валентинки и Валентинчовци са напълно достижими и много да си ги обичате. И най-важното - да им го казвате редовно!

UPDATE: Пази се!

Във връзка с един скорошен пост - оказа се, че не съм права.
Cybersave yourself е част от национална камапния в 18 висши учебни заведения в Холандия и е свързана с европейската инициатива за интернает-безопасност European Safer Internet Day. Според сайта на кампанията (който е все още само на нидерландски, но с помощта на полиглота Гошо е лесно) целта й е "да повиши информираността на преподаватели, персонал и студенти във ВУЗ за безопасното боравене с информация, компютри и компютърни мрежи."
След като става дума за национална кампания, изпълнението със сигурност е дело на по-сериозна рекламна агенция, а не на студенти. Това, естествено, по никакъв начин не намалява качествата й :)

Know thy enemy

Естествено, повечето хора не са много доволни от възможностите на PR да манипулира представите на публиката и възприятието й за света. Все пак съществуват различни школи и, въпреки че се твърди, че PR служи за създаване на взаимна стойност между страните, браншът доста по-сериозно защитава интересите на клиентите си, отколкото тези на публиката. По принцип не харесвам моралните конотации, присъщи на думата "пропаганда", но реално PR-ът е точно това. Поне според някои не особено доволни от този факт хора. В това видео може да видите сериозна позиция срещу PR. Създателите на клипчето са агенцията за медийна демокрация PR Watch, които, нека го кжем по-меко, нямат особено високо мнение за ролята на PR-практиците при подобряване на живота на земята.
Самото видео ми попадна (с малко помощ) през сайта PR Kernel, на който има доста интересна информация, новини, коментари и анализи относно PR-бранша в България и по света. Струва си разглеждането. Материалите са преведени на български и то доста добре, което олеснява още повече употребата на съдържанието.
Смятам, че е много ползотворно младите специалисти да гледат подобни нещата, защото те в голяма степен помагат за формирането на собствено критично мислене върху етичните норми. Винаги ми се струва, че етиката не може просто да се преподава в час, а е нещо, до което трябва да достигнеш по собствен път - естествено, тогава никога не е сигурно кой до какви заключения ще достигне, но това май е приемлив риск. Просто пътят на етиката не е нещо, което може да вземеш на заем.

Пази се!

Интернет сигурността определено е доста сериозен въпрос в последно време, на който се обръща много внимание. Темата е особено актуална сред студентите, които използват доста сериозно Интернет, но невинаги имат подходящите знания за това как да предпазят личните си данни. В университета ни почти цялата комуникация с преподавателите минава по e-mail и университетската Blackboard система, в която студентите качват проекти, предават курсови работи и какво ли още не. Ето защо сигурността на данните е още по-значима - би било кофти някой да се изгаври с акаунта ти и да изпрати лошо домашно; ходи после и обяснявай, че нямаш сестра, нали... Затова университетското ръководство (всъщност не съм сигурна за източника, но предполагам) се е заело с awareness-кампания за интернет сигурността. Кампанията тече под слогана "Cybersave your identity" и използва някой доста евтини и високо ефективни подходи за достигане на целевата си аудитория.

Информацията: По информационните табла из университета и особено на вратите на компютърните зали има поставени плакати, които обясняват как да запазиш личните си данни, пароли и документи при интернет-комуникация. Правилата са прости и не биха помогнали срещу някаква много сериозна хакерска атака, но реално студентите не се нуждаят от чак толкова високи нива на сигурност.

На масите в кафетериите и общите помещения вчера бяха разпространени малки брошури, които в общи линии копираха информацията от плакатите, но даваха и допълнителни съвети. Дизайнът им е така съобразен, че лесно влизат в заден джоб на дънки или раница. Твърдите корици на брошурата пък й осигуряват малко по-дълъг живот.

Акцентът: За първоначално привличане на вниманието в коридорите имаше следните guerilla-"композиции", които много образно предават идеята на кампанията. Съкращението "CSY: Cybersave Yourself" пък придава допълнително измерение, създавайки алюзия с популярния криминален сериал "CSI: Crime Scene Investigation". Не изискват почти никаква инвестиция, освен идеята и по 5 минути за поставянето й на пода, нали? Но се забелязват отдалеч и са интересни - достатъчно, за да се спреш в коридора.


Цялата кампания се отличава с много добър синхрон между елементите като послание и дизайн, което особено ме радва. Нямам информация, но ще разпитам кой е инициатор на кампанията и кой я е реализирал - би било много готино елементите да са реализирани от студенти, но ще видим...

За кризата и кафето

ОК, кризата вече не идва - тя със сигурност е тук. Този факт обаче не трябва да причини пълен шок и ужас сред ръководството, а да се разглежда с подобаваща сериозност и обективност. Няма да говоря надълго за финансови въпроси, а за отношението към персонала или по-точно колко е важно точно в този момент да се вдъхне кураж на подчинените.

Ако бизнесът наистина среща сериозни трудности, печалбите драстично падат и няма нищо за вършене, не може да се избяга от въпроса - ще настъпят съкращения, намаляване на заплати... Но ако кризата все още не е засегнала сериозно компанията, най-доброто, което може да се направи, е да се продължи работния процес по старому. Един прост пример: не може да ме убедиш, че щом имам толкова много проекти за разработване, колкото и преди половин година, вече не заслужавам купони за обяд, безплатно кафе или каквито и да било други преференции. Опитът на мениджърите да съкратят "ненужни" разходи по принцип е добър, но може да насади усещането, че всъщност нещо в компанията не е наред. А разтревожените служители прекарват доста повече време в притеснение дали следващият орязан разход няма да са техните заплати, отколкото в продуктивна работа.
Оказва се, че много по-добра би била практиката точно сега мениджърите да инвестират малко повече във вътрешните си комуникации. Не говоря само за инвестиция на средства - това може да означава просто инвестиция на време за срещи с подчинените или малко корпоративно петъчно парти - просто по една малка торта с посвещение ще вдигне сериозно настроението на всеки отдел. По този начин незначителната инвестиция в човешки ресурс се изплаща многократно. А и когато са добре мотивирани, служителите по-рядко се оглеждат за нови работни места - времената на криза са известни с пренасочването на персонал и brain-draining.

Не забравяй тоалетната

Не е зле още отсега да предупредя хората с особено усещане за хигиена да не четат следващите редове, докато се хранят. Е, предупредени сте!

Може би причината да имам подобен поглед върху нещата е, че съм жена. Но винаги, когато отида в заведение, един от най-важните детайли, които отчитам, е състоянието на тоалетните. Дори в прекрасни ресторанти липсата на тоалетна хартия, течен сапун или наличието на "интригуваща" миризма може да ме изкара от кожата ми. Съответно, реакцията ми на клиент е да не повторя посещението и да предпочета друго заведение. Разбира се, ако качеството на храната, напитките или обслужването не е на ниво, блестящите от чистота тоалетни няма да променят оценката ми. Все пак, в едно заведение това са водещи елементи, чиято неизправност не може да се компенсира от поддържащите.

Предполагам, че примерът звучи странно, но основната идея е друга. "Принципът на тоалетната" трябва да се прилага във всяка дейност, независимо от сферата. Малките детайли, които понякога пренебрегваме, може да повлияят силно върху клиента и да се окажат решаващи за крайния резултат. Всъщност, принципът е приложим и при всеки тип комуникация и създаване на връзка - кой ще е готов да излиза с момиче с изгризани до кръв нокти например? Явно е много вярна фразата "дяволът се крие в детайлите". Реално, детайлите няма да те спасят, ако положението е неспасяемо - именно затова са детайли. Но пък правят много добро впечатление, когато всичко друго е еднакво и помагат, за да изпъкнеш на фона на всички останали.

Ако трябва да говоря на академичен език, става дума за така наречената "добавена стойност", която влияе силно върху решението на потребителя. И наистина, ако се върна на примера от началото, ми се е случвало да ми се ходи някъде, просто защото имат невероятно сладка декорация около мивките, приятни цветове на канапетата или просто уютно ненатрапчиво осветление. Какво като палачинките са по-добри в Jimmy's?!

Може и да е нещо малко, но определено малките-големи неща не са за подценяване!

Краят на идеята

Понякога имаш много идеи. Добри идеи. Но въпреки това те някакси не успяват да се реализират. Кофти, а? Според организаторите на ShowOff Films има твърде много начини идеята ти да не види бял свят, затова те предоставят място за реализация на творчески проекти:

Серията принтове ме накара да се замисля колко много идеи са станали жертва на всякакви текущи обстоятелства. Само на 21 с 2 години трудов стаж вече имам поне няколко сладки хрумвания, които обаче не са се превърнали в нещо повече.

И тук идва въпросът какво трябва да направиш с идея, която не може да бъде реализирана? Кой е правилният ход: да я запазиш в дълбоките архиви, докато не й дойде времето, да я отпишеш тотално, да се опиташ да я продадеш или просто да я споделиш с надеждата някой друг да я реализира.

Коментирала съм този въпрос с не един човек. Личното ми мнение (което до голяма степен се определя от години, опит или по-скоро липса на такъв, както и присъщия ми оптимизъм) е, че добрите идеи трябва да се популяризират, независимо дали ще спечелиш материални дивиденти от това. Дори самият факт, че твоя идея се реализира, е доказателство за творческите ти способности. Само че, отвръща ми песимистичният опонент, никога не е сигурно, че ще ти бъде дадено заслуженото признание, а идеята ти няма да бъде "взета назаем" от някой предприемчив индивид. Тогава губиш не просто пари, но и точки в собственото си портфолио. Тъй като в България почти никой не обръща внимание на понятия като "колегиална практика" или "етичен кодекс", често се получава именно това. Реално, идеите и концепциите не могат да бъдат защитени по силата на ЗАП.

Въпрос на лична преценка е доколко свободно ще разпространяваш собствените си добри, но неосъществени идеи. Нямам отговор на въпроса, а и не смятам, че има общовалиден такъв. И все пак в 2.0-обществото, когато светът все повече се отваря, е безсмислено да се барикадираш зад собствена Китайска стена.