Париж, Париж, Париж (и София)

Обожавам филми-компилации! Изгледах Paris, je t'aime напълно неусетно - поглъщах всяка следваща история с нарастващ интерес, затаявах дъх, подскачах, натъжавах се, смеех се. И всичко това в точните дози, като изискан коктейл.

Филмът е за Париж. Филмът е за любов. Но преди всичко разказва за много други неща - за децата, за родителите, за религията, за самотата, за силата, за порастването, за остаряването, за работата, за приятелството, за туризма дори... И за още много неща. В действителност прилича малко на шведска маса по френски - пълна с приятни неща, от които всеки може да си избере нещо по собствен вкус. Естествено, цялата лента е пропита с тръпчивия вкус на Париж. Много модно стана да се говори, че определен филм носи атмосферата на определен град, затова няма да го казвам. Но тук малките улички и световно известните забележителности са спояващата смес, от която се нуждаят уникалните гледни точки на режисьорите. Които пък са една всяваща страхопочитание група: със сигурност ще пропусна някои от важните, но тук са Гюс ван Сант, Алекзандър Пейн, Жерар Депардийо, Кристофър Дойл, братя Коен... Ох, стига толкова, вижте целия списък, ако ви заинтригувах. Списъкът с актьорите пък е по-пълен със звезди от селско небе в юлска вечер.
За да ви разпаля апетита допълнително, ето най-сладурската хапка, която ти дава непоклатимата убеденост, че всеки си има половинка някъде, независимо колко далеч от конвенционалната човешка рамка се рее характерът му:

И докато още съм на кино-вълна, едно напомняне: от 1 септември започва (вече) ежегодният фестивал "Арт киноклуб на открито". Всяка вечер от месеца в 20:30 през градинката зад паметника „1300 години България” при НДК ще дефилират различни български филми, разделени в три тематични части. Първо ще си припомним „Любими български филми”, после минаваме на "Най-доброто от българското късометражно кино", а за десерт остава програма „Българското кино напоследък”. Пак ще се гледа "Прогноза"!!! Ето я и пълната програма. Дано времето да е хубаво, както беше и миналата година.

___
плакати: IMDB и Cinefish

Истанбул

Най-подходящият момент да си взема нов фотоапарат и да се впусна в аматьорски експерименти беше точно преди потеглянето на кратка тридневна екскурзия до Истанбул в средата на август. Дългото планиране се оказа плодоносно, защото се оказа напълно възможно да прелетим над най-важните места при точно разпределение на времето. Изпитахме пълния диапазон от туристически и не само впечатления и приключения. За тези, които не са запознати с града, искам да кажа едно: колкото и досадни да са уличните "PR-и" (викачи) на заведенията, дори и кичът да ви идва повече, Истанбул е красив, цветен и разнообразен град. Той не е просто двулик, а постоянно се мени пред очите ти като хамелеон с дългогодишен стаж. Ето и някой от плодовете на фото-ловуването, което се извършва непрестанно (дори и в 6:30 сутринта) и с ентусиазираната настървеност на класически начинаещ. Ще се радвам на коментари и забележки:

Каквото и да кажа повече, ще прозвучи клиширано. Искам обаче да препоръчам Orient Hostel, където ще ви посрещне Мехмед, който обича Елена Паришева, а също и автобусната компания Ентур Транс - за някой може и да са "гадни турци" с автобуси, които често се развалят (на отиване сме имали 20-минутна пауза за повторно стартиране на двигателя, която аз проспах), но по-разбран и отзивчив персонал никога не съм срещала в автобус.

Офис бинго

За щастие, не съм от хората, които могат да се "похвалят" с работни срещи тип "И сам бих си прерязал гърлото, само и само да се махна оттук". Обикновено оперативките не се точат безсмислено дълго, вътрешните срещи по нови проекти минават в стегнат вид, а срещите с клиенти рядко превишават 2 часа. Въпреки това винаги съм изпитвала хипнотично влечение към въпроса как може да съществуват хора, за които навлизането в излишно дълги и безсмислени ораторски изстъпления в офиса е житейска мантра и начин на живот. На кого въобще му е приятно да слуша нищо незначещи въведения и съответно какъв мотив стои зад създаването им?

След като отдавна четох много добър пост на Сет Годин със съвети как да съкратим излишно дългите срещи (от които любима ми е точка 4 - "Махнете всички столове от залата."), ето и още нещо, което да раздвижи обстановката и да повиши ефективността по доста забавен начин. Барабанен туш и ето го - Bullshit Bingo. Идеята е проста - всеки участник в срещата получава бинго карта с отпечатани досадни офис-клишета и следи за използването на думите от останалите участници.
Естествено, майтапът ще е интересен за изпробване веднъж, но никой не мисли, че е дългосрочна стратегия за бизнес срещи. Все пак кратка употреба или дори бърз прелет над една две бинго-карти те кара да се замислиш колко е вредно ползването на бизнес-клишета и може да доведе до изкореняването им за създаване на една по-добра работна среда при вътрешни срещи (е, ако сте особено смели, пробвайте метода и при среща с клиент!).

___
снимка: Steve Kay

Свободата, Санчо...

Само няколко часа след края на почивката погледът ми вече е привлечен от много неща, които заслужават внимание. Най-важна, както винаги, е свободата. Ако си късметлия, свободата я получаваш даром, но рано или късно идва моментът, в който трябва да я защитиш. Затова смятам да прекарам 12 септември протестирайки. Някак не се чувствам комфортно разни хора да събират разни данни за мен и разни други хора да могат да ги ползват за бог знае какво. Не съм параноик. Освен ако някой не ми даде повод да бъда, какъвто е случаят тук. Затова ще помогна на тези картички да обиколят България до 11 септември - всички трябва да са наясно какво ни очаква, ако си мълчим и просто понасяме.

Вижте за какво става дума на сайта на инициативата, а ако ви е интересно, включете се на 12 септември. Протестното шествие тръгва в 11 часа от градинката м/у "Ал. Невски" и Парламента. За да се убедите, че протестът в София е част от нещо много по-голямо, ето и международния сайт на протестиращите - броя на знаменцата отгоре изглежда впечатляващо.

Време е

Аз съм клиничен случай на любител-работохолик. В смисъл, че не просто работя по повечко, ами и неимоверно много ми допада. Обичам да си проверявам служебната поща в събота, обичам да се задържам до късно или да ходя на работа рано, обичам срещите, обичам да ходя навсякъде с два телефона, обичам да казвам "Събуди ме, ако някой звънне на служебния."
Но казват, че от време на време трябва да се почива. Подкрепям с две ръце. Особено когато има приятна компания и повече от добър и пълен план за разходка по света и у нас. Предстоят ми точно такива две седмици, затова обявявам лятна стачка до 24 август. Две седмици са си много време, но пък това е последната Голяма Почивка преди сесии, дипломни работи (дай Боже и дипломиране), много нови работни проекти и нарастващи обеми отговорности, планове за магистратури и какво ли още не. Затова не се чувствам ни най-малко виновна да цитирам следното:

Нека липсата ми започне СЕГА! :) Най-много да имам време да кача една-две снимки или да драсна набързо 140 знака, но няма да имам нито време, нито желание за повече - цялото ми внимание ще е насочено в друга посока. Приятен август на всички - разрешено е да ми завиждате, но само благородно.

___
Снимка: оттук

Don't go changing - уточнение

В името на максималната акуратност днес ми попадна следната информация по темата за логата на Coca-Cola и Pepsi. От Brand New обясниха, че предното сравнение не е точно. Оказва се, че логото на Coca-Cola също се променя с годините, макар и по доста по-незабележим начин. Ревизираният вариант изглежда така:


Все пак смятам, че отново достигаме до същия извод - промените при Coca-Cola са много по-леки, отколкото кардиналните ходове на Pepsi (с изключение на първия вариант, който дори не се е появявал на опаковката на продукта и фиаското с Новата Кола). Логото проявява завидна последователност на изображението за повече от 120 години. Въпреки неточността си сравнението от вчера по визуален начин предава идеята, че когато сам залагаш на традиция и приемственост на марката, не е добра идея да правиш революционни визуални промени. Еволюцията не е за всеки, поне що се отнася до логата.

Don't go changing...

Понякога промените са позитивно нещо. Показват развитие. Показват динамика. Друг път обаче брандът може да си стои същия с десетилетия и това никак няма да влоши отношението на хората към него. Ето едно кратко (добре де, дълго е, но четете надолу) сравнение:

Ако Pepsi бяха останали с първоначалното си лого, определено нямаше да спечелят - то твърде ясно изразява позицията на догонваща марка, която просто копира корпоративната формула на Coca-Cola. Както се вижда, първата кардинална промяна се случва през 1950 и за следващите 50 години "вълничката" плавно се прелива. Последната промяна не ме радва особено, но явно ще трябва да се съобразяваме с "усмихнатото" настроение на новото Pepsi. Въпреки това промените тук са разбираеми, тъй като марката винаги се е свързвала с младото поколение, с бързото развитие, с вечното движение.
За разлика от това, Coca-Cola нито някога е търсила, нито се нуждае от промяна на логото. Там промените се случват само по посока на разширяване на портфолиото от продукти, но Coca-Cola Classic има почти религиозна неприкосновеност (е, хората се учат след Новата Кола). Това е марката на традициите, която залага на едва ли не родово-наследеното предпочитание на феновете.
С две думи промяната строго си зависи от характера на марката. Лично мнение: Pepsi трябва пак да минат на вълнички, новото е кофти; Coca-Cola за нищо на света да не си помислят за ново лого.

___
Графика от ImageShack

Who gives a f*ck?!

Много добро и синтезирано, макар и старо видео, за което Сет Годин напомни наскоро в блога си. Посланието е ясно и доста логично, но се изумявам колко често всички маркетолози го забравят - както във връзката с клиентите, така и в отношенията с медиите:

Основно правило, когато решаваш да направиш всеобщо достояние новата "невероятна" и "иновативна" технология на компанията или "уникалния" продукт "без аналог", е да се замислиш НА КОГО ПО ДЯВОЛИТЕ МУ ПУКА?! Има ли причина хората да се интересуват от темата? Има ли нужда да изпратиш информацията до журналистите? Има ли належаща необходимост да свикаш пресконференция? Ако не, по добре за всички е да насочиш вниманието си другаде, защото най-много от ситуацията ще загуби авторът на "новината" - не може да очакваш сериозно внимание от журналист, ако постоянно го затрупваш с куп информация без тя да има реална стойност (да не говорим за любимата практика информация да се праща до журналисти, които дори не отговарят за конкретния ресор). Все пак всички имаме нива на търпимост.

Думи и още думи

Paroles et paroles et paroles et paroles
Paroles et encore des paroles que tu sèmes au vent.
- Dalida

Писането е лесно. Но писането така, че да кажеш нещо смислено по добър начин, е неимоверно трудно. Когато пък правиш това ежедневно и си вадиш хляба с думи, въпросът става още по-проблемен.

В PR-сферата доста често ставам свидетел на какви ли не "шедьоври". Ако сте решили, че все пак има какво да кажете, поне го кажете добре. Лесно и елементарно е да се впуснеш в клиширани фрази и нищо незначещи изрази, които ти спестяват време и мисловна дейност, но после дразнят цяла върволица от четящи (естествено, ако си късметлия някой да обърне внимание на скучния текст). Съответно, на журналистите им се налага да преглеждат по нямам-си-дори-идея-колко прессъобещия - след третото всички изглеждат еднакви. Този ефект в голяма степен се дължи на клишетата. Ето и малко информация от кои думи журналистите в САЩ буквално се изприщват.

Сред най-големите паразити TechChurch посочват*:
- лидер/водещ
- най-добър/голям/бърз/т.н.
- иновативен/иновация
- революционен
- общопризнат
- стратегическо партньорство
(*изброила съм само някои от 10-те, споменати в материала, на база на субективното ми мнение за употребата им у нас)

Всеки си има собствен филтър за отсяване на стойностната информация - от MarketingProfs дават и по-общи знаци за ранно засичане на прессъобщенията, които директно да влязат в "кръглото чекмедже" на журналиста. Едно е сигурно - взаимното зачитане на двойката PR-журналист изисква да спестиш всички "бля-бля" фрази, които сам не желаеш да чуваш и четеш. Все пак е желателно информацията, която изпращаш, да грабва вниманието дотолкова, че журналистът да обмисли публикуване на материал по темата, а най-доброто би било текстът да се нуждае от минимално количество промени, за да намери мястото си в медията. Обяснението на нещата на нормален, достъпен и ясен език е най-добрата опция. Стриктно спазваните тежки и сериозни изречения трябва да си останат в някоя прашна тъмночервена папка с надпис "Дело", където им е мястото.

При вида на утежнени фрази от по 8 реда и гъста гора от клиширани думи през главата на четящия минава само една мисъл: "Тъй като този, който пише, не знае как точно продуктът е от полза за потребителите, той се крие зад професионалния жаргон." (Това определено не е единствената смислена фраза от този манифест[PDF], която трябва да се запомни). Наистина ли това е впечатлението, което искате да оставите у колегите-журналисти?



UPDATE: Оказа се, че манифестът е придружен и от много интересно сайтче - Gobbledygook Grader, което може да оцени текста на прессъобщението ви за наличието на прекалени количества клишета. За жалост, работи само с текст на английски, но е интересна джаджа и доказва колко сериозно сме се заринали със заучени паразити, щом чак е необходима система за оценяването им.

___
снимка: briansolis

Sunday Smile

Днес ми е позитивно-любовно. Просто ей така, защото времето е хубаво, а в голямата ми червена чаша се мъдри вкусно кафенце, прегърнато с мляко. Та си мисля аз колко хубави неща има по света, дори това да е света на художественото въображение. Ето ви две хубави любовни истории.

Първата включва октоподи:

И както се казва, ако има желание има и начин, нали?

Втората пък включва лепящи листчета:

Аз нали ви казах - винаги има начин! Приятна неделя!