Лъжи ме!

Бутилираната вода съдържа 98% разтопен айсберг и 2% сълзи от бели мечки!

Или поне това се опитват да ни убедят от Tappening. Компанията, стартирана от двама маркетолози, се бори срещу широката употреба на бутилирана вода, като изкарва на преден план еко-съображения. Междувременно продава и бутилки за многократна употреба за екологично ангажираните зелени човечета.

Новата рекламна кампания, започнала в края на юли, върви под надслов "Лъжата в рекламата" и провокира публиката да разпорстранява стряскащи твърдения за бутилираната вода с мотива, че компаниите-производителки също лъжат за произхода на водата, като често използват общински ресурси.

От една страна Tappening изглеждат като благородни активисти, но се оказва, че компанията прави и доста добри приходи от продажба на своите "алтернативни" бутилки. Досега Tappening е продала продукти на стойност 5 милиона долара (уау!), а приходите се инвестират в производство на още бутилки, както и за рекламни цели. Печалбата на компанията е и основната причина някои да виждат в нея поредната спекулация със зелените нагласи, които стават все по-разпространени. Тази представа се нарушава от искреното обяснение на единия от създателите на компанията, г-н Йавербаум, че конкурентните производители на бутилки за многократна употреба Sigg и Nalgene са също толкова добри, а неговата цел е единствено да прикани хората към консумация на повече чешмяна вода.

Като оставим мотивите на страна, бях доста впечатлена от приятната заигравка на кампанията. Tappening вече имат опит с провокативни реклами. Новите постери приканват публиката да научи истината на Tappening.com или да помогне с разпространението на лъжите от StartALie.com. На корпоративния сайт има добра секция с факти в полза на чешмяната вода и неласкави твърдения за бутилираната. Естествено, оттам може и да си поръчате продукт на компанията (а те, между другото, са с доста приятен дизайн) Ако пък искате да се включите в разпространението на лъжите, може да изпратите интересно съобщение на приятелите си по e-mail, във Facebook или Twitter: например "Bottled water is the tears of Chuck Norris's Victims! Not from the Mountains or Glaciers." или "It contains expanding H2O molecules which can raise body water content over 98% leading to unstopable crying fits." Можете и да си измислите собствена лъжа, ако готовите не ви харесват. Както тук, така и на сайта на Tappening има голяма възможност за споделяне на съдържанието в социалните мрежи. Явно хората сериозно са се замислили как да активизират поддръжниците на "чешмяното движение" :)

Уплътнете нещата

Лятото е сравнително тих сезон, а по това време е най-хубавия момент да си направиш лека тренировка на мозъка. Ето две приятни идейки за всеки, който се интересува от маркетинг:

Ако имате свободно време, препоръчвам да разгледате лекциите на Inbound Marketing University. Вчера дръпнах файловете и един бърз преглед по диагонала е достатъчен, за да си набележа няколко интересни неща. Програмата вече има едно издание зад гърба си, а организаторите са се постарали да включат два бонус урока през август. Удобен факт е, че може да минеш лекциите в удобно за теб време, а и за изпита (ако искаш да се занимаваш с него де, може и да не се "мъчиш") имаш достатъчно възможности - отворен е за участие от 13 до 20 август. За тези, които са скептични към подобен род дистанционно обучение - смятам, че изпитчето определено няма да е някакъв реален измерител на знания, освен ако сам не искаш да е така. Резултатът при успешно взет изпит е значка за download и PDF-сертификат - в общи линии, и усмивка по радиото щеше да се равнява на тези "придобивки", но лично аз виждам достатъчно морално удовлетворение от такова постижение.

Конференцията Digital Marketing World е следваща в списъка. През пролетта беше доста интересна, както вече писах. Затова бях много доволна от факта, че в началото на есента ще може да се занимая и с продължението. Регистрацията отново е безплатна и предполагам, че ще има още доста интересни дискусии. Организаторите от MarketingProfs определено не си губят времето, когато става дума за подобни инициативи. Събитието ще се проведе на 16 септември, по мои изчисления (е, с помощ де!) от 19:00 българско време.

В общи линии, почивката ще бъде доста активна, ако имаш желание да попиваш информация.

Полу-убийствено

Провокирана от Събина, се замислих за важните неща. Нещата, които не те убиват, но те правят по-силен. Онези горчиви важни неща, които болезнено са преминали през теб и са те направили една идея по-пораснал, може би малко по-мъдър, но понякога неимоверно по-тъжен. За щастие, само понякога.

Отдавна вече споделих теорията си, че всеки момент, добър или лош, нанася силно влияние върху онова, което после определяш като личност. Но трудните моменти и сълзите по възглавницата доста по-сериозно променят Теб, отколкото веселите събития. Въпреки това от растоянието на времето осъзнаваш, че си силно привързан към "Не мога повече в тоя живот!"-миговете. Затова, с много любов и носталгия пиша за почти-убийствените неща:

1. Смъртта. Е, добре де, това наистина те убива. Но тук имам предвид самото осъзнаване, очакване, треперене пред идеята, че си смъртен. В един момент много се плашех от това и често мислех по темата. Да, но представяте ли си колко щеше да е тъпо, ако над главата ти всеки ден не висеше заплахата на преходността. Тогава би било толкова лесно да кажеш "Това ще го оставя за утре". Да, ама ако няма утре? Ако няма утре за теб или ако няма утре за човека, на когото искаш да наговориш едни сериозни работи? И така ти става ясно, че няма за къде да протакваш. След периода на страха приемаш идеята и минаваш на "Carpe F*ckin' Diem, baby!"

2. Разделите с другите. Боли. Ужасно, ужасно, страхотно много. И все пак животът продължава. Пътят е път, а спътниците се сменят. Не говоря конкретно за любов, а за приятели, дори цели приятелски компании. И съжалявам, ако ви разбивам оптимизма, но никога не е сигурно дали в крайна сметка ще намериш онези спътници, които да останат до края. Но всяка раздяла била и ново начало. Поне така казват. Мен пък продължава да си ме боли, ама живея - оказва се, че няма нищо лошо в болката. И именно живеенето в този момент е положителният факт - просто винаги сама се изумявам как продължавам в такива моменти и как "ами ако..." питанията се изпаряват като утринна роса. Е, отнема им повече време де.

3. Разделите със себе си. Говоря за повратните точки, които наистина коренно те променят. Моментите, в които животът ти кардинално сменя посоката си. и е много трудно да свикнеш с промяната Ама от тия моменти, които може дори след години да си ги намериш в календара и с тотална точност да кажеш "Ето тук е!" Изнасянето за първи път, първата работа, първият голям гаф на първата работа, първата раздяла с дългосрочно гадже, първият мъж, който наистина жестоко ти е разбил сърцето. Всеки първи път е труден, но и следващите не са много по-леки. Но поне при тях имаш на своя страна убедеността, че няма да умреш от това и все някак си ще ти мине.

Нещата, които не те променят, не те правят просто по-силен. Правят те по-друг. Което винаги е хубаво, независимо как го виждаш в момента. А пък после винаги е хубаво да се обръщаш назад и да си спомняш колко малък и беззащитен си се чувствал в момента, а колко силен си бил всъщност. Хайде, няма да философствам повече, а предавам натам. Искам да чуя гласеца на Бисер, Ифи и Калоян.

___
Снимка: nyki_m

Бегачи на дълги разстояния

Странно подходящо ми е днес да пиша по тази тема... Както и да е - ето отново нещо лятно, оптимистично, захаросано и уикендско до мозъка на костите си.

Rosie Hardy и Aaron Nace живеят на различни континенти, но това не им пречи всяка неделя да са заедно. Е, не точно - те са заедно само на една фотошопната снимка, но и това е нещо.

"Be it an ocean, be it a wall, nothing will keep me from you." - с тази снимка започват "Compilation Sundays", Copyright: aknacer

Двамата се запознават в сайта за споделяне на снимки Flickr. Той (на 25) живее в Северна Каролина, а тя (само на 18) - в Бъкстън, Англия. Той я вижда, харесва я, прави колажи с нейни снимки. Запознават се (онлайн), почват да си говорят. Следват дълги-предълги съобщения, чатове, мейли, написване на въображаемата им първа среща... В един момент се появява идеята за "Compilation Sundays". Роузи се снима, изпраща снимката на Арън, който със своя доста по-сериозен фотографски опит и професионална техника прави своята снимка и смесва двете фотографии така, че двамата да бъдат заедно поне в дигиталното пространство. Може да видите резултатите тук и тук.
Арън отива до Великобритания три месеца след като са се запознали. След това Роузи лети общо 5 пъти до САЩ, а Арън още два до Бъкстън. Доста пари за билети са отишли?! Началните им планове включвали Арън да се премести във Великобритания, докато Роузи завърши университет, но после тя решила да се откаже от Университета за изкуства в Гласгоу и да се премести в САЩ. Все пак и там има достатъчно университети.

Естествено, много скептици се съмняват в истинността на всичко, което виждат на екрана - все пак всичко е твърде хубаво, за да е истина. Достатъчно е да прочетеш коментарите в Newsvine. Не може да се обичат така, не може да са толкова хубави, всичко е схема за промотиране на фотографските услуги на общото им студио ARF. От своя страна и двамата винаги са готови да дадат доказатество, че всичко е истина - показват шофьорските си книжки без всякакво притеснение и изразяват искрено учудване, когато някой ги попита дали историята им е реална - че защо да не е? Разказът за двамата сладури е обиколил не само британските и американските медии, но е стигнал дори до Филипините. Да не говорим колко мултикултурна е групата на феновете им във Flickr. Вече няма граници за добрите приказки. Това, което ми прави впечатление е, че материалите в Daily Mail и Telegraph си приличат доста, а и са публикувани само с един ден разлика - някой да не би да е пускал прессъобщение?

Честно да ви кажа, в този горещ съботен ден нямам никакво желание да се вглъбявам в песимистичните теории за конспирацията - дори да е приказка, предпочитам да й се насладя като на хубав филм, отколкото да влизам в ролята на Тома Неверни. Както казва героят на Хю Грант в любимия ми Love Actually "It seems to me that love is everywhere. Often, it's not particularly dignified or newsworthy, but it's always there..." Именно за това ми напомня тази история - дори да не е истинска, те кара да се сетиш за любовта във всичките й форми и те кара да се усмихнеш. И все пак, ако Роузи и Арън са реални, желая им здрави нерви и много щастие заедно.

За животните с любов

Вървейки по пл. „Славейков”, забелязах интересен пример за outdoor реклама на Зоологиската градина. Не че конкретният пример е нещо кой знае колко гениално или новаторско, но в София досега не бях виждала прозрачни ракети, затова рекламата привлече вниманието ми, което е и основният търсен ефект. Смятам, че у нас все още рядко се използва ефекта на средата за комуникиране на рекламното послание, затова бях приятно изненадана да видя следното:


Стъписана бях обаче от безумния надпис, който вероятно трябва да звучи неформално, забавно, но в същото време образователно:
„Зебрата няма да те види, ако застанеш близко и точно пред нея. Тя и носа си не вижда. Но дори и с гръб към теб, зрението на зебрата обхваща движението на всичко и всички наоколо – например как си бъркаш в носа – точно както забелязва африканските хищници, които я дебнат.” (Удебеляването е мое)
Добре де, наистина ли беше наложително? Като цяло, добра идея за ambient media, връзва се и с посланието, а и с идеята, че може да научиш повече за животните, като отидеш да ги видиш в Зоологическата градина. Заиграли са се явно с идеята за виждането. Идея – добра, канал – точен, а и позиционирането е перфектно. Защо трябваше този невероватен текст да развали общото впечатление? Има достатъчно начини да се предаде същото послание с друг набор от думи, нали?

Предлагам на Зоологическата градина да смени рекламната агенция с някоя, която може да се задържи в рамките на нормалното изказване и да не залита в крайности като тази. А в този ред на мисли, ето няколко сладки примера, които доказват, че зоологическите градини могат да бъдат рекламирани достатъчно интригуващшо чрез ambient media:
1. Жирафите растат до цели 6 метра.
2. Гладни акули в аквариума
3. Виж се отблизо с животните
4. Погледни света през чужди очи
5. Как ще познаеш, че слон е бил на площадката?

Шестица от тотото

Най-накрая и аз да се включа в тази сладка щафета, благодарение на Бисер. Да видим сега кои са шестте неща, които ме карат да се чувствам щастлива:

1. Мириса на прясно сварено кафе: Зарежда с енергия и носи обещанието за нещо приятно, което предстои. Имам чувството, че очакването е дори по-приятно от самото изживяване на срещата с топлата чаша кафе. Но май това важи и за срещите с хора.

2. Усмихнати хора на улицата: Не ме интересува защо се усмихват, стига да споделят щастието си с другите. Обичам, когато усмивката е по-заразна от грип и се разпространява мълниеносно наоколо. Мисля, че най-ефективни в това отношение са децата - просто няма начин да не ми създадат приятно усещане. Съответно и аз винаги се старая да накарам непознатите и познатите наоколо да ми се усмихнат. В седем от десет случая работи.

3. Джаз или латино, но по-скоро всякакъв вид музика, който говори на моя език в конкретния момент. Особено ако текстът носи някой поетичен урок за живота, Вселената и всичко останало.

4. Добра история с кафето: Обожавам да чета и мога да го правя почти постоянно (е, ако имах и резервен чифт очи). Според настроението идва и доброто четиво, но може да е и хубав филм или просто насладата да седя с капучино в Onda и да оглеждам обстановката - важна е историята, а не самият начин на поднасянето й.

5. Самотна разходка: Понякога просто имам необходимост да изляза и да трамбовам улиците пеша. Може да е с музика или без, с фотоапарат на врата или без, с планиран маршрут или без. Няма значение, стига подметките на обувките да се срещат с паважа, което явно е задължителен елемент да се впусна в размисли и страсти - чувствам как с всяка крачка мозъкът ми се отпушва, а насъбрания стрес изтича по паважа и се губи в отточните шахти.

6. Да заговориш едновременно с някой! Случвало ви се е вероятно - точно започвате да говорите нещо, а човекът отсреща казва абсолютно същото; двамата странен хор на мисълта. Ето това винаги ме убива. Страхотно е. За миг ти става кристално ясно, че не си самичък на света, а някой споделя мисловните ти процеси точно СЕГА. Някой близо до теб е като теб. Страхотно е и винаги ме кара да се усмихна. Съответно пък хората, с които ми се случва най-често, са седмото, осмото и деветото нещо, които ме карат да се чувствам щастлива.

Хайде де, няма само аз да пиша. Нали казах вече, че обичам добрите истории - чакам да чета от Петя, Надя и Павлина.

_____
Снимка: netsrot

С предимство

Нямам навика да пиша в блога си относно кампании, с които се занимавам служебно, но този път няма да се спра. Вярвам, че каузата е добра и повече от необходима.

Накратко какво ме накара да реша да пиша: Петък е, около 6 часа следобед. Час пик, хората се прибират от работата и изхвърчат колкото им крака държат в горещия следобед нагоре по стълбите на метростанция "Люлин". С изключение на някой хора: майка с 5-годишна дъщеря и детска количка, в която лежи другата й дъщеричка, се опитва по някакъв начин да издърпа 'каляската' нагоре. Релси на стълбището естествено няма. Аз явно съм развила свръх-човешко зрение и единствена забелязвам Невидимата Жена. Хората, които ме познават, знаят, че тежа 50 кила с мокри дрехи и имам бицепси колкото средностатистически бройлер. Все пак с майката успяхме да качим количката, като междувременно пак никой от минувачите не пожела да помогне - явно сме се справяли твърде добре. Аз в замяна получих повече, отколкото беше необходимо: лъчезарна усмивка от жената, "Благодаря ви много!" от по-голямата й дъщеричка и невероятния шанс да намачкам пухкавите крачета на малката госпожица в количката.

Та думата ми е за следното: защо сме толкова слепи и никога не забелязваме майките с колички? Защо никога не предлагаме помощ, а само се мръщим, когато трябва да заобиколим някоя мама на тротоара? Какво се случва?

От производителя на бебешки пелени Libero се опитват да привлекат вниманието на хората с кампанията "Бебето с предимство". Няма да цитирам дословно мисията на каузата, но може да се включите в групата във Facebook или да прочетете манифеста. Всички майки пък каня да си сложат по един стикер на количките - може да ги намерите в магазините. Не, няма да видим пълна промяна в нагласите на хората за миг. Но отношението на обществото се възпитава продължително и бавно именно чрез такива инициативи и напомняния колко е важно да бъдем отзивчиви.

Бъди социален - част 1

Както бях обещала, пиша какви интересни неща чух на първата част от уебинара "Social Networking is Here to Stay". Всъщност, повечето от нещата са известни на тези, които се занимават дори бегло със социални мрежи и Web 2.0. Първата част на заниманието беше въведение и разясняваше какво са социалните мрежи и защо трябва да се използват, а не как най-успешно може да ги използваме за маркетингови цели - това ще бъде фокусът на втората част от уебинара. И все пак, тук също имаше интересни неща.

Обяснението на лекторът Gini Dietrich за нуждата на хората от социалните медии се съдържа в аналогията с "ефектът на машината за вода" - хората изпитват нужда да споделят с околните, дори това да се случва в откъслечни кратки моменти (както когато отиваш да си налееш чаша вода от машината в офиса и се заговаряш с някого), но в днешно време имат все по-малко възможности да го правят. И тук идва ролята на социалните медии, които ти позволяват "да бъдеш социален пред монитора". Тук се появяват не една и две аналогии, но най-силната от тях беше сравнението на Twitter с "най-големия бар на света" - естествено там може да срещнеш досадници и груби пияници, но пък има и достатъчно хора, с които да проведеш сносен разговор.

Започнала с идеята за тихо участие, днес мрежата позволява на всеки потребител да влияе на решенията на другите. Поради внезапно нарасналата си значимост, потребителите очакват от компаниите да се приспособят към тази промяна и да започнат да водят сериозни разговори - 93% от американците намират за наложително компаниите да се включат в онлайн-пространството, което доказва, че социалният маркетинг вече се превръща в нова норма на корпоративните комуникации. Аудиторията вече не възприема пасивно PR-посланията - тя иска двупосочна комуникация, създаване на връзка, която е единственият начин за спечелване на доверието й и съответно на лоялността на клиентите - а тя става все по-голяма рядкост.

Компаниите се страхуват да навлязат в социалните мрежи, защото усещат, че по този начин губят контрол над разговора с публиките. Дори и да не ви харесва обаче, дискусиите вече се развиват във виртуалното пространство - по-добре е маркетолозите да бъдат част от тях, вместо да странят от социалните мрежи. Особено важно е това, когато се целиш в така наречените "digital natives" - родените през 90-те, които са израстнали в Интернет-пространството.

Един от най-интересните въпроси, на които Джини Дитрих отговори, беше кой трябва да води виртуалните разговори. Тя не смята, че това трябва да бъде задължение на специализиран екип, а трябва да се води от главния мениджър или лицето на компанията, защото неговите публични изяви са основният начин за изграждане на потребителско доверие. Отношението към новите комуникационни канали не трябва да се различава от това към класическите "важни" медии.

Като Вазов за дизайнерите

До началото на 90-те години маркетинг в България реално няма. Да, но пък лого-дизайнът върви с пълна пара. И то движен само от шепа хора.

Наскоро попаднах на следния прелюбопитен проект, който си поставя амбициозната задача да събере на едно място творчеството на Стефан Кънчев. Кой?! Човекът, който е създал повечето от запазените знаци, превърнали се в емблеми на комунизма, като много от тях остават в употреба и днес. Негови са логото на БНТ, Петрол, София Прес, театър "Сълза и Смях"... Ох, няма да изреждам, че ще ми се завие свят.

Изключително трудно е да създадеш знак, който без думи още при първия поглед да разкрива същността на организацията и нейната цел, а в същото време да е достатъчно прост и стилизиран, че да може да бъде разпознат веднага. "Антената" на БНТ например винаги ще стои в личното ми топ 3 като лого-модел за подражание. До вчера нямах представа, че Стефан Кънчев стои зад създаването не само на любимата ми антена, но и на толкова много други лога. Разглеждайки сайта, неволно в главата ми изникна асоциацията с Иван Вазов - същото необятно творчество, основополагащо за развитието на българското изкуство, но в коренно различно направление.

П.П. Специално благодарско на Анди, че ме открехна за проекта!

Вирусен маркетинг с Guy Kawasaki

В петък посетих виртуално един любопитен интернет семинар, третиращ темата за вирусния маркетинг. Привлечена от името на Guy Kawasaki, намерих и няколко други интересни участници, които споделиха своя опит.

В началото Кавазаки направи кратко въведение за това как използва Twitter и въведе интересни "помагала" като ObjectiveMarketer (позволява създаване на персонален retweet-таб, групиране на линковете по теми и още), TwitterFeed (импортване на хранилката на блога директно в twitter-stream-а) и TwitterHawk (изпраща персонални съобщения до всеки, който е туитнал необходима дума или фраза срещу 5 цента на брой). След това даде думата на другите участници, като ги насочваше с доста добри въпроси.

Andy Sernovitz (основател на GasPedal, консултантска компания за WOM) обясни теорията си за любовта като част от маркетинга (чували сме го от Саатчи вече, знам) и сравни маркетолога с влюбен тийнейджър - и двамата постоянно говорят за обекта на любовта си. Ако успееш да накараш хората да се влюбят в марката ти, печелиш устойчиво преимущество пред конкурентите, което е особено важно във време на криза. Ако оставиш любовта да се разрасне, хората са готови не само смутено да промърморят, но да изкрещят пред целия свят привързаността си - което ти печели много нови последователи.
Според Серновиц този подход работи само в полза на "добрите момчета", с което съм готова да поспоря - винаги настръхвам, когато маркетолог заговори за свързана с морала тема. Все пак е вярно, че ако не поддържаш качеството на продукта/услугата, вирусната любов ще се превърне във вирусно недоволство.
Той наблегна и на нещо много просто, но често забравяно - ако имаш нужда от нещо, просто помоли аудиторията си. Хората са отзивчиви, особено когато те харесват.

Stephanie Miller (Return Path, компания за e-mail маркетинг) сподели опита си за "заразяване" на B2B клиенти, което се случва все още рядко - свикнали сме да възприемаме вирусният маркетинг като подход предимно насочен към крайни клиенти.
Тя припомни прастарата мъдрост, че трябва да говориш, само ако наистина има какво да споделиш с публиката. Когато се опитва да създаде връзка с клиентите, маркетологът трябва да се води от въпроса "С какво мога да помогна?"
При вирусният маркетинг работи философията "brevity over clarity", като по този начин се създава съдържание, което се препредава по-лесно (а така и "заразява" по-бързо). Този принцип работи, защото за социалният маркетинг плащаш не толкова с материални средства, колкото с времето си.

Stacey Kane от California Tortilla пък обясни как социалните медии дават по-човешки и пълнокръвен образ на компанията й. Освен това те са добър проводник на мнения и позволяват да поискаш съвет за подобряване на продукта директно от клиента.
Според нея в Twitter най-лесно тръгват вирусни кампании поради скоростта на разпространение на информацията. Според мен пък това зависи от въпроса дали адекватно използваш всички възможности на съответната социална платформа.
Стейси се беше изправила пред един проблем, който вероятно засяга много от българските й колеги във все още развиващата се онлайн-реалност тук: как може да убедиш шефа си, който не използва социални сайтове, че това е печеливш комуникационен канал. Отговорът, който й дадоха другите участници, бе доста логичен: въвеждаща кампания. И, разбира се, изследване и пак изследване.

Brendan Hart от National Geographic показа, че не смята да отписва традиционните медийни канали - една снимка с висока резолюция винаги ще изглежда по-добре на хартия, отколкото на монитор. Според него думите стават все по-излишни, когато става дума за вирусен маркетинг - липсата им прави съдържанеито по-лесно разпространимо.
Неговите наблюдения сочат, че социалните медии вече почти са настигнали търсачките, когато се оценява потенциалът им да влияят на трафика към определени сайтове. Той отправи и важно предупреждение - когато говорим за вирусен маркетинг, трябва да сме наясно, че маркетологът има много слаб контрол над случващото се.

Ако сте любопитни за още коментари на семинара, вижте в Twitter. Този петък в програмата си имам и друг уебинар (в две части), от който ще опиша впечатления.

С кафето

Искам да ви пожелая една прекрасна неделна сутрин. Препоръчвам ви с кафето/чая/любимия да прочетете това и това. Първото ми е любимо отдавна, второто го открих скоро. Учудващо е колко често забравям много от тези неща - сигурно и при вас е така. И все си повтарям, че следващият път ще ги помня, а колкото по-често си го повтарям, толкова по-бързо ги забравям май... Точно както прави Mr. Nichols в това видео (а ето и текста) - от много работа и какво ли не ставаш все по-сив и безличен, забравяш да целуваш слънцето, когато се будиш, защото днес е още един ден-подарък.

Моите правила могат да се обобщят в по-кратка форма: Носете си новите дрехи. Обичайте. Усмихвайте се. И още нещо - не си губете времето пред монитора, насладете се пълноценно на утрото с кафето/чая/любимия. Приятна неделя!

Луди Мъже

Вдъхнових се рано днес, когато видях, че третият сезон на Mad Men полита през август. После, за капак, попаднах на невероятно готино видео относно истината за рекламата. Малко дългичко (12 минути, пригответе пуканките!), но пък с много хумор представя динамиката на професията - както вътре в една агенция, така и във връзките с клиенти. Не е само за професионалисти - просто трябва да имаш чувство за хумор.

С ръка на сърцето си признавам, че някои от нещата вече са ми се случвали. Е, май няма как винаги да обичаш клиентите си.

Хората. които работят в сферата на маркетинга, определено са луди за връзване. Или поне така мислят повечето външни наблюдатели, особено в България, където "PR-специалист" е синоним на "дългокрака куха бивша моделка" или "тройка перхидролизирани участнички в Big Brother". Брррр! Но ето и подбрана селекция от най-негативните стереотипи за хората в рекламата - по ирония на съдбата, това е промоционалното видео на сайта за работа "Monster.com" - значи пак рекламисти са го правили...

За авторските права

Породи се едно отворено писмо до българските медии. Породи се, защото има хора, които не знаят що е то Creative Commons и си мислят, че няма почва у нас. Да, ама има. И то не само имагинерна, теоретична или вероятна, а съвсем реална. Този пост няма да се превърне в обяснителен преразказ с елементи на разсъждение за същносттта на този тип лицензии, а ще покаже нещо много просто - как авторски права малко хора си правят труда да спазват. Още тук искам ясно да посоча, че това не е мрънкане насочено към всички журналисти по принцип - има много съвестни колеги, които са готови да ти поискат снимка и да се съобразят с желанието ти.

Според правилата на този блог всеки материал може да се ползва по доста свободен начин, но има едни много меки граници, които държа да се спазват. Същото важи и за почти всички интернет-пространства, където се подвизавам. Но когато някой нарушава дори този гъвкав лиценз, тогава ми става тъпо и обидно. Особено в следния контекст:


Материалът е от 5 март тази година. Снимката е взета от мой албум в Picasa, направена е на рождения ми ден преди две години. Не са ме карали да пия рекламите, просто видимо ни е ударила лигнята. Чудех се само дали да съдя за неправомерно използване на чужд снимков материал без допитване до автора или за нещо в сферата на уронване на престижа. Но както и да е - мина ми. Естествено, написах писмо до редакцията. Естествено, отговор не получих. Ами както се казва, благодаря за вниманието! Нямах намерение да раздувам въпроса - не намерих смисъл, не ми се занимаваше. Но сега реших да покажа за какво става дума, като същевременно използвам примера в подкрепа на отвореното писмо.

Смятам, че е крайно време на хората да им стане ясно, че няма автор с необятно творчество на име Интернет. Особено на пишещите хора, които потенциално също са застрашени от интелектуална кражба. У нас се шири нагласата, че щом си плащаме таксата за интернета, значи всичко, намерено в него, трябва да е безплатно. С това до известна степен съм съгласна - но когато посочването на източник под снимката прави разликата между правомерна и неправомерна употреба, не изисква много усилия да се съобразиш с желанието на автора. И ако пиратството било причинено от ограничени материални средства на теглещите, то подобни изцепки са причинени от нищо друго освен ограничени количества журналистическа етика.

С лъжици за Рила и Иракли

Преди две години на протест за Странджа писах за Радко. Днес пък любимият ми момент от протеста за запазването на Рила и Иракли друга случка ми усмихна деня: младо момиче с тениска с номер 12 подава на една баба листовка, а бабата я взима, стиска топло ръцете на момичето и казва "Браво!". Е, хубаво беше. И браво. Браво на тези, които дойдоха въпреки дъжда - все пак времето беше на наша страна и после стана слънчево. Браво на майките с децата. Браво на хората с плакатите, на хората с тарамбуките, на хората с лъжиците и тенджерите и на тези, които си изкрещяха белите дробове с "Искаме природа, не искаме бетон." Дано само най-накрая имаме резултат.

Не мога да не споделя още две неща: Оказа се, че и господата Органи се интересуват от зелената идея. Много добре, господа полицаи - образовайте се! Другия път вместо да ни пазите, може да се присъедините.

Страшно ме отврати цялата пропагандна каскада на НДСВ. Докато протестиращите се събираха на пилоните пред НДК, пристигна кандидат-депутатът Пламен Константинов и започна да раздава автографи, много от които върху жълти брандирани тениски, раздадени от промоутърите. Браво бе! Вярно, че по време на избори всичко минава, но да се опиташ да набираш публичност на гърба на друго събитие е грешно, противоречи на всякакви етични норми, а и не ти носи позитиви в очите на присъстващите. Какво очаквахте, да облечем жълти тениски и да тръгнем с тях ли?! За щастие, повечето присъстващи се интересуваха от хората с тъпаните, а не от високия бял рицар с химикалката за автографи.

А ето и малко снимки:

Тук обаче има по-хубави :)
Сега нямам сили да прегледам другите пишещи, но още утре ще преровя блоговете и ще линк-на. Беше хубав ден, дано утре е още по-хубав.