Сънища и реалност

Понякога светът на сънищата изглежда по-приятен от реалността. Това обаче определено не значи, че трябва да се ограничиш с него.

Видеото по-долу е порект, който аз и Кали правихме за курса ни по Кино. Надявам се, че ще ви хареса. И моля ви, "Не стреляйте по пианиста - той може само толкова!" :)

Темата за сънищата винаги ми е била любима, както и темата за реалността и въображението. Привърженик съм на философията Carpe Diem, но се наслаждавам на това, което може въображението ни - това е един необятен и красив свят с безкрайни граници. Понякога желанието да разчиташ само на него е голямо. Но не, благодаря - още една порция реалност, моля! И тук има достатъчно невероятни неща, които да ми се случват.

Actually... Love

Странно е да седиш на летището и да четеш себе си отпреди 5 месеца. И то какви 5 месеца - луди, луди, луди... Нямаше нито време, нито възможност, нито настроение да пиша тези дни, а и вероятно през следващите няколко също няма да има - твърде много неща се струпват наведнъж.

Но пък едно нещо е сигурно - сега интрото на Love Actually е много по-валидно. Има кой да ме посрещне на летището. Но пък имаше пак и кой да ме изпрати. А когато и на двата терминала има някой, винаги е по-сладко. Е, и точно толкова по-горчиво, но на това няма да се фокусираме.

Промени, нови познати, ново аз. И все пак има едно нещо, което е същото - очакването на все нови неща, все така каляващи.

"The path that you chose, it's got highs, it's got lows
but it's never what you had in mind..."

И всичко ще тръгне нормално, скоро блогът ще е пак в обичайното си настроение от 3,6 поста на седмица... =)

Сравнение

Не обичам да мрънкам срещу образователната система у нас, но обективно погледнато има много какво да се желае от университетите в България. Не се считам за "жертва на висшето образование", защото решението да запиша в СУ си е изцяло мое. Сега обаче изпитвам разликата от първа ръка. Тези дни тотално изчезнах от полезрението на приятели и познати, защото идват изпити. Изпити, за които в Холандия трябва да уча много. "Много" се претворява в цифри по следния начин:

- 450 страници по "Управление на маркетинга" (първите 450 страници от приятната тухличка на Котлър ги минах в средата на април за полу-семестриалния тест)
- 100 страници "Международен маркетинг" и то само защото лекторът се смили над нас и ни даде само обобщението на иначе 600-страничния учебник
- около 250 страници по "Междукултурен маркетинг" (да, още един вид), защото първата половина на учебника (още 250 страници) също беше изядена през април

Като се замисля, този обем литература се равнява средно на необходимия материал за първите три години от следването ми във ФЖМК. Тук не включвам другите задачки, които сме разработвали като например 3 сериозни изследвания по Управление на маркетинга, един обемен доклад за износ на стоки, презентации и вече-не-знам-колко case studies общо взето всяка седмица. Eдно примерче от учебните ми задачки - проучване на глобалната кампания на Bacardi Breezer:

Bacardi Breezer

View more OpenOffice presentations from vas.valch.

Сега, и за миг някой да не си помисли, че се оплаквам. Просто отбелязвам разликите. Изводите са повече от ясни.

A eто и какво казва Сет Годин по темата (относно използването на учебници по маркетинг, които в бързо развиващата се съвременна маркетингова среда са остарели още при издаването си): "Any professor of intro marketing who is assigning a basic old-school textbook is guilty of theft or laziness." А пък ние в СУ учим Компютърно опосредствена комуникация с химикалки и листове...

Мъртвата линия

И на вас ли ви призлява, когато видите думичката "deadline"? Е, поне на мен ми призлява. Първият закон на Мърфи за крайните срокове е, че 90% от нещата за вършене са били за вчера. Вторият закон гласи, че тогава, когато имаш 100 задачи за вършене, то от непрогледните дълбини на паметта ти неминуемо изплува 101-вата (познахте, за вчера е!). В момента се намирам точно на тази житейска плоскост, затова ми беше и много приятно да открия визуално обяснение на ситуацията:

Като се замисля, стеаната над бюрото ми често приютява цели ята жълти листчета. Stop-motion анимацията е на студента Bang-yao Liu, който явно често се сблъсква с крайни срокове :) Браво на момчето, щом успява да развесели колегите му по цял свят, затънали до гуша в курсови работи и учене за изпити - клипчето е много подходящо за този период от годината, сесийно време е все пак.
Все пак, маркетологът в мен проговори и си помисли същото, което си мислят и от AdFreak: че създателите на лепящите листчета Post-it трябва да ударят някое рамо на младия ентусиаст - все пак креативността и упоритият труд трябва да се възнаграждават! А от видеото става добра реклама, нали?

Специално поздравявам шефа си с това видео! :)

Историческо

Отдавна си мисля по темата, още откакто Бисер писа за наративната парадигма на Фишер (която, между другото, Бисере, сме учили и по Теория на масовата комуникация миналата година, но кой да помни, а?!) Но наскоро открих един много добър дълъг материал в BusinessWeek, който показва практическото приложение на теорията и текстът ме накара да се замисля още повече.

Определено не е новост, че с техническия напредък и уеднаквяването на качеството маркетолозите все по-често залагат на добрата легенда на продукта, за да стимулират връзката с клиента (естествено, и връзката с неговото портмоне).
Успехът на всякакви продуктови сайтове, събития, профили в социални мрежи, интегрирани маркетингови кампании и всичко в духа на разказването на една добра история е явен. Според мен това се дължи донякъде на праисторическия почти афинитет към историите и легендите. Хората винаги са съчинявали разказчета за необяснимите неща. Преди това са били природните стихии и бедствия. Днес пък съчиняваме (т.е. някои съчиняват, а другите колективно вярват) продуктови легенди, за да (си) обясним как може да плащаме 3 пъти повече за същата техническа конфигурация, само защото на гърба й има рисунка на ябълка.
Друг фактор за успеха на разказвачеството като маркетингов похват може да се търси и в характеристиките на новата офлайн/онлайн реалност, в която хората все по-често се 'сприятеляват' виртуално с хора (марки/продукти), които не познават, но към които изпитват определена връзка. Тук влияят две противодействащи си сили: от една страна динамиката на ежедневието те оставя без всякакво свободно време за изграждане на социални контакти в традиционния смисъл, а от друга интернет-свързаността позволява все по-лесен достъп до света навън. Съответно, хората изпитват все по-силна нужда за социализация (което е основна характеристика на процеса на разказване още от Омир насам - никога монолог, въпреки предполагането на такъв, но това е факт, който някои маркетолози често забравят)

Разказът, естествено, може да бъде и просто забавление, но винаги е провокиран от желанието да научиш повече за другите - желание, което придобива все по-сериозна, дори понякога нездрава форма в медийната среда (и сами се сещате за Big Brother, Cheaters и други от същия клон на дървото, нали?)
При маркетирането на продукти се използва същото желание за сближаване с героя на "разказа", но насочено по посока на хуманизираната марка (сприятели се с Coca-Cola във Facebook), представянето на корпоративна култура като хомогенна "личност" (същата мрежа, но по-скоро подходът на Starbucks с вечното "ние"), както и представянето на трети лица-герои с връзка към марката. На базата на последното се развива новата кампания на Nike Sportswear stories, където се набляга по равно на продукта и на героите, чието ежедневие е разказано в динамични кадри, създаващи усещания близки на марката посредством самия разказ. Красиво и вероятно ефективно.

Специално за егоцентрици

Хора, които изпъкват. Хора, които не ги е страх да бъдат заснети в близък план. Хора, които никога не се крият. Именно за тях са новите очила на Ray Ban:

Стилът е елегантен и разпознаваем точно като чифт Ray Ban. Рекламата е поезия в цветове, страхотно изпълнена от рекламната агенция Cutwater. 26-годишният режисьор Франческо Карозини (не се учудвам, че италианец стои зад това!) споделя, че се е вдъхновил от Червеният балон на Албер Ламорис - филмът, който много хора сочат като вдъхновение и за новия хит на Pixar Up.

Мотивите на творческия екип обаче не са чак толкова интерсни. Важното е, че спотът е изпълнен страхотно откъм визуализация, идеята е ясно осезаема дори и без изписването на слогана Never Hide на стола в края на клипа, а и връзката с рекламирания продукт (новата линия цветни Wayfarer) е изключително силна. Color goes pop доказва, че творчеството в рекламата не винаги трябва да е в разрес с ясното предаване на съобщението - дилемата "Реклами, които продават, или реклами, които печелят награди." може да бъде разрешена в посока "И двете!"

Грубо, но вярно

Вчера това видео ме остави в пълен ступор:

Не искам да ви депресирам с обедни мрачни мисли, в крайна сметка посланието ми звучи доста оптимистично. Ако просто го прескочихте и продължавате да четете - недейте! Вижте го. До 4:45 е много депресиращо, знам. Но посланието е много много важно.
Гласът зад кадър произнася die и сродни на глагола думи точно 40 пъти. Посланието е ясно: всичко свършва, после няма нищо. Истината е гадна, страшна и неприятна, но това не й пречи да бъде истина. По-важно е обаче да преглътнеш първите 4 минути от филмчето и да се концентрираш накрая. Обичай живота, защото имаш този шанс за много ограничен период от време - дори не може да знаеш колко точно ограничен.
Вторнишка мъдрост: носете си новите дрехи, радвайте се, плачете, обичайте, пийте следобедно кафе на слънце с приятели, споделяйте всичко. Животът е поезия със срок на годност.

Но поне е приятно да знаеш, че този сладур обича животни - значи няма как да е лош :)

Wet-wet-wet

В един момент се оказва, че всеки ден е Световен ден на нещо. В един момент това натрупване започва леко да дразни, но няма да ме накара да пропусна днешния ден. Основната причина за това е, че за първи път Световният ден на океана се отбелязва официално. Kакто пише и Петя, датата е определена от ООН още през 1992, но днес е първото официално честване.
Няма да навлизам в подробности и да изтъквам общоизвестни факти, като това, че около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода. Доста интересна информация обаче може да намерите тук.
Искам да ви поздравя с една невероятна колекция снимки на вълни. Тези снимки ме карат да се замисля. Красиво е. Никога не съм виждала океана. А много искам да го видя. Или поне да знам, че е там и ме чака да отида. И да бъде там за децата, внуците... Сещате се накъде бия. Хайде да си пазим планетката, защото е уникална, става ли? :)
Официалното мото на ООН за 2009 е "Нашите океани, наша отговорност". Неофициалното мото, издигнато от The Ocean Project е “Един океан, един климат, едно бъдеще”.

Мостри и внимание

Днес попаднах на нещо, което породи интересна и показателна асоциативна връзка в мозъка ми.

Ето как са разбирали директиня маркетинг хората в началото на века - писмо от 1932 година, към което са приложени парче вълнен плат и две хербаризирани цветя:
Писмото е от дама, която работи във фирма за платове. Мариън Брайърли казва: "[Платът] е здрав и ще можете да го носите дълго - опитайте да скъсате мострата! Надявам се, че ще поръчате следващия си костюм при [нас]." Следва адресът на магазина, както и обяснението "Изпращам ви и малка иглика, първото пролетно цвете. в Англия" Просто и гениално послание, нали? Точно според традиционните правила на маркетинга. Първо изтъкваме качествата на продукта, като ги свързваме с ползата, която носят на потребителя, а след това добавяме лична нотка на внимание и емоционален апел с цветето. Определено е най-доброто послание.

А ето как изглежда директният маркетинг в началото на 21 век:
Мострата е пакетче скакалци с шоколадова глазура. Не, не е за екзотична сладкарница тип "Индиана Джоунс и Храма на обречените", а за виртуална телефония. Създателите на Grasshopper решават да маркетират услугата като изпратят пакетче шоколадови скакалци до 5000 предприемачи, тъй като малките фирми са основна целева група на Grasshopper. Текстът на пакетчето гласи: "Вие поемате рискове, реализирате мечти. Има ли нещо, което още не сте направили? Изяжте скакалец!" Е, нетрадиционния подход сработва - печели вниманието на редица блогъри и генерира доста buzz.

Сравнението между двата примера за директен маркетинг е неконвенционално, но ясно илюстрира тезата, че маркетолозите и агенциите трябва здраво да се напънат, за да привлекат вниманието на потребителите в днешната претоварена информационна среда. В Свят2.0 много малко хора ще обърнат внимание на обикновена мостра, но всеки ще се похвали какви вкусни скакалци е получил. Хайде, колеги - напънете се и измислете шоколадовите скакалци за клиентите си! ;)

За нашия ДОМ

Спи ми се зверски, но не мога да пропусна темата: Честит Световен ден на околната среда! Всъщност, има ли смисъл да си честитим? Какво да ви честитя: глобалното затопляне, промените в климата, стремглаво намаляващия брой животински и растителни видове, замърсяването на водите, въздуха и почвата... Мога да продължа така до утре. Но няма. Ще ви честитя наличието на зелени човечета по света и у нас, на които още им пука и които се занимават с еко-каузата със завиден ентусиазъм.

Голямото събитие на деня безспорно е премиерата на филма ДОМ. Продуцент е Люк Бесон, режисьор е известният и в България Ян Артюс-Бертран. Неочаквано добра комбинация! Тук ще сложа трейлъра на филма:

Целите 1,5 часа от филма, както и много допълнителни кадри, може да видите директно в YouTube. Както казва Бертран, причината ДОМ да бъде представен по този начин е много проста: "Залогът е голям. Всеки трябва да положи усилия и ДОМ е замислен като мотивиращо послание към всяко човешко същество. За тази цел ДОМ трябва да е безплатен." Браво! Хайде и едно силно ръкопляскане за PPR Group, благодарене на които филмът се случва, както и на дистрибуторите от EuropaCorp, които няма да спечелят и цент за работата си, но ще помогнат с удоволствие за разпространяването на добрите идеи.

Завършвам с още един цитат на режисьора, който обявнява и необходимостта ми да ви занимавам с това:

"HOME has been made for you : share it! And act for the planet."

СТРЕСнато

И преди съм писала по темата колко е важна почивката, за да може да проветриш мозъка си и да повишиш ефективността му. Наскоро се върнах към темата - десет дни без да пиша в блога беше нещо, което не се е случвало отдавна. Така нареченият writer's block може да те застигне навсякъде, по всяко време и във всеки един аспект - независимо дали пишеш журналистически материали, сценарий за филм, PR-план, курсови работи или просто таен дневник. Тези моменти винаги са добри за de-stressing: при положение, че така или иначе не може да направиш нещо продуктивно, най-добре е да се отдадеш на момента, да зарежеш работата за малко, за да се върнеш към нея после с прояснен мозък. Само, моля ви, не го правете така! ;)

Дори когато говорим за гонене на крайни срокове (често се случва с работа, нали?!), пак можеш да си позволиш половинчасова разходка в парка. Би било доста по-добре, отколкото с празен поглед да зяпаш монитора и нищо да не можеш да измислиш.

В приятното юнско време има достатъчно възможности за проветряване на съзнанието и събиране на нов креативен заряд. Пламен дава няколко идейки за юнски софийски събития, които ще разчупят стандартния ход на ежедневието. Скъсването с навика може да отнеме много малко време, средства и енергия. Дали ще се разходиш, или ще медитираш, зависи изцяло от настроението. Решението може да е много просто и да не изисква шофиране на 1000км, за да излезеш от емоционална и творческа блокада. А в по-дългосрочен план най-добре е да приемеш Летния манифест и да балансираш между забавление и задачки.
Най-приятният факт е, че изпорбването на нови занимания е много важно за креативните професии, защото дава онази част от общата култура и опит, които после се прераждат в чудни идеи за реклами или концепции за специални събития. След уикенд в планината белият лист, който досега е изглеждал страшен, почва да се пълни от самосебе си.

А за хората с научни наклонности: Washington Post ясно обясняват как стресът влияе на цялото тяло.