Расте и помъдрява

Аз съм от щастливите студенти, които имат възможността да следят развитието на превърналия се вече в традиция Медиен панаир на ФЖМК от самото начало. Смятам, че инициативата е повече от похвална, а организаторите заслужават поклон за ентусиазма и амбицията да представят нещо ново и интересно всяка година.

Медийният панаир е една от малкото инициативи във Факултета по журналистика и масова комуникация, която ме кара в пълна степен да усетя силата на академичната общност. Пресилено е да говоря за качествата на институцията СУ, но искрено се радвам на хората в нея. Определено университетът дава много по-голяма възможност за запознанство с интересни хора (преподаватели и студенти), отколкото за натрупване на съвременни познания в сферата на PR.

Аз съм студент-връстник на Медийния панаир. И както аз раста, поумнявам и се ориентирам все по-точно в магнитното поле на журналистика и PR, така и Панаирът. В програмата му има все по-интересни теми за дискусии - препоръчвам ви да видите какво се случва тази седмица във факултета.

Седмата лъжичка захар в кафето ми

Е, хубавите неща винаги свършват. Неминуемо идва "Зимата на нашето недоволство" от много курсови работи. Но недоволството магически се трансформира в ентусиазъм, когато си измислиш готина тема, както е в случая - въпрек че не лекар, Мери Попинс казва, че A spoonful of sugar helps the medicine go down.
Ето че животът става зимно-гаден, навън е -10 градуса, а аз съм се завила като зелка с пуловер и жилетка. Но за сметка на това ми е весело и си пея "И замириса на море". И тъй като не съм егоист, ще споделя извора на позитивното си настроение с вас.

Напук на всички ледени кралици и снежни човеци спомените са нещото, което никой не може да ти отнеме - а те имат силна способност да сгряват. И ако перефразирам Рик от любимия ми "Казабланка", "Винаги ще имаме Арапя" - дори когато животът става зимно-гаден, навън е -10 градуса, а аз съм се завила като зелка с пуловер и жилетка.

За който не е ходил там - задължително да отиде. Дори да сте малко, в бара има достатъчно силно комуникативни и готини хора, за да станете една голяма весела компания.

Happy Birthday!

Тъй като все пак се чувствам свързана с академичната общност, няма как да не отбележа празника. Честити 120 години, СУ! Мога да ти пожелая едно: да се отърсиш от вековната закостенялост и оковите на безсмислената бюрокрация и да даваш на студентите си не само име с традиции, но и образование с перспективно бъдеще!

След като днес беше крайният срок, а не успях да се включа в конкурса, ето и моята скромна лепта по темата "Аз обичам Своя Университет" Защото в България много неща се променят, но мястото за получаване на Знание е все още едно:

И така - честито не само на институцията СУ, но и на всички негови настоящи и бивши възпитаници. А защо не и на бъдещите!

"ПИАР"-ски истории, Част 4

Ето и едно специално издание на темата, тип "По света и у нас", благодарение на Алекс. Приятно е хората да се сещат за теб, дори когато са на хиляди километри, чак в Хага. Оказва се, че и чак в Хага има приятни PR-агенции, нямащи нищо общо с истинския PR:


След поредицата родни примери е добре да научиш, че не сме единствени, нали?

Заключение

Когато един голям проект завърши, усещането е малко странно. Падането на aдреналиновата завеса позволява на сцената да излезе балетът на Умората, Изтощението и Нежеланието да се занимаваш повече. Въпреки това много по-силно е присъствието на Удовлетворението и Гордостта, че си се справил с нещо по-голямо от всичко досега, че си надскочил собствените си възможности.

Толкова се вживяхме в слогана "Никога в застой", че го превърнахме в своя собствена корпоративна философия. Току-що ми хрумна наличието на знаковото съвпадение между мотото на новото BMW Серия 7 и мотото на агенцията ни. Явно няма случайни неща.

Тъй като заключителните работи по проекта продължават, а и сме се нагърбили с още много работа, все още мога да покажа само чуждо видео, което да провокира интереса ви - когато си събера целия суров материал и ми остане време, ще направя едно клипче за подготовката и провеждането на проекта.

Моето собствено заключение се състои в следното: чуждите коментари са достатъчно показателни:

"Chetoh i po drugite izdania v neta , to e bilo jaka rabota. Braoooo BMW pak ni iznenadahte. "
"Egati jakoto shou . EEEE tva da vkara6 kola v Operata e manja6ko"

_______
Снимка: BMW

Липсващата Аз

Ако много съм ви залипсвала, не се чудете - изчезнах от цифровото и реалното пространство в много голяма степен. От време на време някой проект ти влиза под кожата и започваш да правиш компромиси с личното си време. Ще продължи още около седмица. И ако се чудите с какво съм обсебена сега, ще ви дам една подсказка: ето какви контекстуални реклами ми пускат от Google на базата на най-често изписваната дума в писмата ми тези последни седмици (Hint: всъщност думата е абревиатура):

Градски тийзър

Ето какво намериха верни агенти на улицата днес:










Не знам за вас, но на мен ми прилича на един доста интересен вестникарски тийзър. А още по-интересно ще ми бъде да видя конкретния продукт - само около 2 месеца след като първият безплатен всекидневник "19 минути стъпи" на софийския медиен пазар и след началото на смелия му възход (поне що се отнася до тираж, качество няма да коментирам) явно се появява втори играч. До броени дни ще видим дали това е планираната рожба на ВАЦ или Икономедия.

"ПИАР"-ски истории, Част 3

След Хисаря и Варна идва ред и на София да бъде включена в списъка с интересни PR-наименования.
Днешният въпрос гласи: "Откъде си купуват обувки PR-специалистите?" И отговорът е повече от очевиден, опнал се точно срещу пазарчето на "Граф Игнатиев":


Минавах оттам с един приятел, нямащ нищо общо с този бизнес, и той ме попита "Добре де, защо го приемаш така - може просто собствениците да са Пешо и Радо?" Отговорът ми беше: "Възможно е, но ако собствениците бяха Иван и Тошо, надали магазинът щеше да се казва IT shoes..." Отново обяснявам, че подобни имена на всякакъв тип местенца за мен доказват твърдението, че PR-специалистите не са успели да изградят успешно познаваемостта на професията си.

И между другото, много ми е забавно, когато чуя някой да обяснява, че бил "PR". Звучи точно толкова безсмислено, колкото да кажеш, че си "архитектура", а не "инженер". Но си запазвам правото това да бъде просто типичният девешки перфекционизъм и болно детайлизиране.

Влязохме в новините - с какво не е важно

Ликуй, народе! Доживяхме и наша реклама да влезе в международния сайт AdRANTs. Само да беше и за добро, ама нищо де - следващия път!

Това се появи още преди две седмици, но чак сега намерих време да напиша нещо по темата. На сайта е качена една от най-любимите ми родни реклами - става дума за Мастика "Пещера" и сезона на дините. Заглавието е достатъчно красноречиво: "Bulgarian Ad Objectifies Women, Reduces Her to Pair of Melons". И ако това не е достатъчно, текстът е тагнат с ласкавите епитети "Racy", "Strange" и "Worst". В AdGabber пък сме влезли под таговете "Objectify" и "Sex". Началният коментатор се пита каква ли би била рекацията на подобна реклама в Белгия.

Тъй като гледам да съм обективна, определено колегите от AdRANTs имат над какво да поработят: коментарът към рекламата е пълен с фактологически грешки относно същността на продукта, който посочих в коментар към поста. Въпреки това, заключенията, които правят, са доста верни:

"Рекламата е ужасна и никога не би била излъчена в Америка. Това е една от най-унижаващите реклами, които сме виждали. Винаги има начин да се оцени женската красота. Това не е един от тях."

Чудя се защо подобни неща безпрепятствано влизат в ефир и се излъчват цял сезон. Къде са регулаторите, които трябва да следят за спазването на "добрите нрави", (колкото и обтекаемо понятие да е това)? Къде са сега феминистките организации, които размахваха пръст срещу "Загорка", защото поставяла на една плоскост жената, колата и бирата? И по-важното, няма ли скоро гражданското общество да узрее достатъчно, за да изразява ясно нетърпимост към подобен род "творчески решения"?

Няма връзка с главния

Странно е, че слагам тук реклама, която не ми харесва. Всъщност всичко е ОК преди последните няколко секунди. Стилистиката е страхотна, визията и текстът са в пълен синхрон и носят особен емоционален заряд, посланието е силно. И точно когато очакваш да видиш "Impossible is nothing" и логото на Adidas например, се появява напълно нелогичният таглайн на Wranglers. Да, идеята на самия спот може да продава дънки, но не и с тази фраза. Какво общо има между упоритостта, амбицията и животните?

"Why do we jump, knowing we will be brought back to earth?" - "We are animals"
WTF??? Звучи доста безсмислено. Рекламата доказва как едно страхотно рекламно послание губи въздействието си, когато не е в синхрон със слогана на продукта. Или както обича да казва професор К., "няма добра или лоша комуникация, всичко зависи от контекста" ;)