Еволюция?

Имам особено пристрастие към екологичните теми, затова и често ви занимавам със социални рекламни кампании, ориентирани към опазване на околната среда. Все пак, планетата е само една - поне засега. Интересно ми е да видя как се повишава обществената познаваемост на екологичните проблеми - рекламата е доста ефективен начин за запознаване на публиката с различни въпроси и не се ограничава само със служба на Тъмната страна, сиреч големи бездушни корпорации.

Новата кампания, на която попаднах, цели привличане на хората към използване на алтернативни осветителни тела: LED и CFL-крушки. Организирана е от Lesley Chilcott, който е продуцент на филма на Ал Гор Неудобната истина. Няма да се впускам в дълги тиради какво точно представляват алтернативните крушки, надявам се, че ще се поинтересувате сами, а и има къде да получите информация. Ето и самата рекламна кампания, за която говоря.

Честно казано, най ми харесаха постерите: ето ги тук. Кампанията като цяло е насочена към младите, което и обяснява постмодерната хорър-визия - ето как ще трябва да изглеждаме, за да се приспособим към променящата се планета: сбръчкани хора-соколи, скитащи се рибо-човеци и застрашени хора-рисове. Страшничко, а?

Използван е хумор, за да се постави атрактивно доста щекотлива тема, което е добре - все пак никой под 30 няма да си губи времето да чете пространни брошури за ефекта на осветлението върху околната среда, на тези принтове определено се загнездват в съзнанието.

Кампанията се допълва и от телевизионна реклама, която не ми грабна вниманието. Отдавам това на факта, че Пол Рубенс (рибоподобният чичко) е напълно непознат за мен, но явно е голяма комедийна звезда в САЩ - то с тази физиономия просто няма как. Ето я и въпросната реклама:

Find more videos like this on AdGabber

И не на последно място: сайтът. Има доста полезна информация за това какво можеш да направиш сам, за да спасиш планетата. Навигацията обаче е леко объркваща, а от прекалено многото звукови ефекти почва да боли глава. Все пак още в началото грабва вниманието, което значи, че доста хора ще се поинтересуват да разгледат информацията по-подробно. Може само да се надявам, че американските набори няма да се отегчат преди да разберат какво се иска от тях: хайде бе, хора, сложете си енергоспестяващи крушки! Направете го заради горкичките рибо-човеци!

Десетте заповеди на Creative-отдела

В момента чета невероятно сладката книжка на Фредерик Бегбеде "9,99", която горещо препоръчвам за отмора на всеки, свързан с реклама, маркетинг или друго подобно "адско" занимание. Тъй като дълбоко вярвам в силата на самоиронията, ето десетте заповеди на творческия отдел - "които никъде не са написани, а и в никое училище не могат да се научат", както казва главният герой. Е, считайте го за допълнение на обучението:

"1. Създавайки реклама, един добър криейтив не се обръща към потребителя, а към 20-те души в Париж, способни да го вземат на работа (това са Творческите директори на 20-те най-добри рекламни агенции). Следователно, по-важно е да спечелиш награда в Кан, отколкото пазарни дялове за клиенти.

2. Най-добрата идея винаги е първата, но по-важното е, преди да я представиш, да изчакаш три седмици.

3. Рекламата е единствената професия, където ти плащат, за да правиш нещата по-зле. Когато представяш една гениална идея пред клиент и той иска да я съсипе, мисли за заплатата си, после добави няколко палмички в сториборда, за да отидеш да снимаш в Маями.

4. Винаги закъснявай за срещи. Един артист, който идва навреме, не заслужава доверие. Отивайки на среща с 45 минути закъснение, той никога не трябва да се извинява. Най-добре да каже нещо от сорта на: "Добър ден, мога да ви отделя само три минути от времето си". Или да цитира Р. Барт: "Мечтите не продават, продава разумът." Или друг не толкова шик вариант е да започне с цитат на Р. Лоуи: "Грозотата трудно се продава." Никога не забравяйте, че клиентите идват в рекламните агенции, защото са неспособни да раждат идеи. Те страдат от това и ви се сърдят. Ето защо ние трябва да ги ненавиждаме, шефовете на търговските марки са мазохисти и завистници. Те ни плащат, за да ги унижаваме.

5. Когато не сте подготвен, говорете последен и присвоете това, което другите са казали. Във всяка среща последният, който говори, е прав. Смисълът на една среща е да прецакаш другите, никога не го забравяйте.

6. Разликата между старшия и младшия криейтив е, че старшият е по-добре платен и работи по-малко. Колкото повече ти плащат, толкова повече те слушат и толкова по-малко говориш. В тази професия, колкото по на високо седиш, толкова повече трябва да мълчиш, защото колкото по-малко говориш, толкова повече хората те смятат за важен. Извод: за да продадеш една идея на творческия директор, систематично трябва да му напомняш, че идеята е негова. Когато му я представяш, вмъквай изречения от типа на: "Аз се върнах на твоята първоначална насока", или "Това е само разработка на твоята идея от вчера...". Всеки знае, че творческият директор не е казал нищо, което да те вдъхнови, нито е дефинирал посоката на мислене.

6b. Младшият криейтив разказва смешки, на които никой не се смее, а старшият разказва вицове, на които всички се смеят. Това е друг начин, за да ги различиш.

7. Култивирай "отсъствието". На работа идвай към обяд, не поздравявай, когато хората ти казват "добър ден", взимай си тричасова обедна почивка, бъди неоткриваем, когато си в офиса. Ако някой ти направи забележка, отвърни: "Творците нямат работно време, имат само срокове."

8. Не искай мнението на никой относно рекламната кампания, която си измислил. Ако искаш нечие мнение, винаги рискуваш той/тя да ти го даде и не е изключено в последствие да се наложи да се съобразиш с него.

9. Всеки върши работата на човека над него. Стажантът върши работата на арт-директора/копирайтъра, те вършат работата на творческия директор, а той на президента. Колкото си по-важен, толкова по-малко работиш (погледни си пак точка 6-та). Пробутвай цялата си работа на стажанта: ако се хареса концепцията - направи така, че заслугата да изглежда твоя, ако пък се провали, вината си остава за него. Стажантите са новите роби: неплатени, могат да бъдат изхвърлени по всяко време, носят кафе, правят фотокопия - така лесно заменими като бръснарското ножче.

10. Когато твой колега ти разказва за добра идея/слоган, която му е хрумнала, никога не показвай, че ти харесва. Кажи му, че не струва нищо, непродаваемо е или че е изтъркано и е правено сто пъти, или че е плагиатствано от една стара английска реклама. Когато ти покаже тъпа идея, моментално прояви завист, примесена с възхищение."

Just fuckin' brilliant! Замислям се колко от тези неща действат в реалността... Светът не е за честните!

Български кратки таланти

През последните два weekend-а предприех амбициозното начинание да изгледам всички филми, претендирали за участие в онлайн конкурса на Jameson за най-добър български късометражен филм.
Повечето от нещата са курсови работи на студенти от НБУ и НАТФИЗ, което би могло да извини откровено аматьорския характер на повечето филми - все пак втори курс е само средата на пътя към режисьорската диплома. Но качеството тук не е толкова значимо, колкото идеята зад филма. Въпреки това бях доста разочарована. Останах с впечатлението, че повечето неща наистина са правени по академично задължение, без да се вложи някакво специално авторово послание или креативна идея. Доста от филмите влизат в категорията "банални размишления за живота", които сме чували твърде много пъти.
Впечатление ми направи и един друг простичък факт - повечето филми използват единствено шумограма, сякаш авторите се страхуват от диалога. Донякъде това е характерна черта на късометражното кино, но за пръв път го забелязвам в толкова голям мащаб. Не мога да си обясня дали се дължи на вече споменатата липса на особен ентусиазъм в създаването на филмите, или просто доказва убеждението, че е по-добре да се заложи изцяло на визията, отколкото на нескопосано написан диалог (ех, сещам се за "интригуващите" любовни диалози от "Междузвездни войни" - на Лукас така и не му стана ясно, че силата му е във великите мащабни битки!).
В никакъв случай не искам да се впускам в необосновано критикарство или по какъвто и да е начин да подценявам делото на младите творци - просто споделям личното си мнение. Все пак е чудесно, че в онлайн конкурса са се включили толкова много екипи - показва амбиция за развитие. Мога само да им пожелая все по-добри творби в бъдеще и не се съмнявам, че тепърва ще виждаме много интересни български филми.
Всъщност филмите от сайта се състезават само за приза фаворит на онлайн публиката. Интересно ще е да видим и 12-те филма, които са селектирани за основната част на конкурса - само един, "Добре дошли на Земята", участва и в двете селекции и е един от личните ми любимци в цялата онлайн база филми. Ще трябва да изчакам началото на София Филм Фест.

Блог Camp 2008 - началото

БлогCamp дойде и отмина. Чудех се дали да пиша и какво да пиша по темата - в крайна сметка не смятам, че мога да дам информация или мнение, което вече да не се е чуло от по-големи имена в българската блогосфера.

Факт е, че най-накрая се случи голяма официална среща на хората, които са достатъчно луди, че да отделят от времето си за другите в това вълче цинично време. Ако съм оптимистична, ще кажа, че беше много приятно да видя на живо и да си поговоря с хората, чиито мисли чета ежедневно, а и че беше добре да се обменят публично мнения относно някои интересни теми, по които вече започнаха сериозни дебати. Ако съм песимистична, трябва да отбележа, че можеше да се надяваме и на по-добра организация, и на по-стройно случване на дискусиите, и на по-малко прояви на прословутия български индивидуализъм, проявен на принципа "един говори на микрофона, 30 говорят в залата".
Както и да е, като за начало беше добре. Пожелавам си тези срещи да се превърнат в традиция, например ежемесечна - не заради друго, а за да има за какво да пиша повече ;) Дотогава - надявам се да се видим на протеста.

___
Снимка: http://bcamp.info/

Краят на една епоха

Кой не знае водка Absolut, кой не е чувал за нея? И особено за рекламите й. Е, извадете носната кърпичка и помахайте за сбогом на една от най-продължителните кампании в историята на рекламата - Absolut са решили да сменят концепцията...

Никой, който има бегла представа от реклама, а дори и много, които нямат, не биха могли да сбъркат серията рекламни постери на водка Absolut - в много заведения по стените висят легендарни екземпляри от рекламната кампания. Затова смяната на рекламния подход е наистина смела постъпка и заслужава адмирации, а и се радва на сериозно медийно отразяване.
Всяка добра кампания стига до момента, когато започва да губи своето влияние върху публиката и се развива по-скоро по инерция, отколкото на базата на свежи идеи. От Absolut добре са усетили точно този момент, дори май леко са закъснели. Страхотното търсене на абсолютната форма, започнало през 1979 от рекламистите на TBWA и генерирало повече от 1500 рекламни постера, в последните години дава все по-отнесени и безсмислени резултати. Ето защо хората от компанията не са се поколебали да изоставят една гениална идея, за да не я опорочат.
Absolut вече залагат не само на печатна реклама, а и на нови комуникационни канали - дори се пробват с ТВ-спотове. Новата концепция потапя потребителя в Абсолютния свят - там, където всички мечти стават реалност, където добрите неща се случват на всеки.
За една година след смяната на кампанията продажбите на водката са се увеличили с 9% - което, дори и да не достига рекордните двуцифрени увеличения от 80-те и 90-те, пак е добра новина, като се вземат предвид спадовете от изминалите години. Явно промяната дава резултат.

Много накуп

Ето две галерии с интересни реклами - все пак най-лесно се учи с примери, нали? Това е може би най-дългата "Рекламна пауза" досега.

В последно време не ме впечатляват особено много реклами. Изпитвали ли сте чувството, когато разглеждате голяма художествена галерия, че в един момент всички картини вече ви изглеждат познати? Така е и при мен с рекламите - колкото повече гледам, толкова по-малко интригуващи, уникални и качествени екземпляри виждам. Все пак ми е интересно да знам какво се награждава и какво се счита за добро в рекламния бранш - полезно сверяване на личния творчески часовник. Та ето ви две селекции "кой е по-по-най" в две диаметрално противоположни направления на рекламата:

Суперкупата свърши - а това традиционно е Времето за най-добрите телевизионни реклами в САЩ. В Интернет имаше доста разнопосочни коментари относно качеството на тазгодишните реклами, като повечето клоняха към негативното. За да пуснеш реклама по време на Суперкупата, значи смяташ, че това е на-добрият ти спот в момента - рекламното време е безбожно скъпо и нямаш право на грешки. Advertising Age събра в една галерия всички реклами, излъчвани по време на Super Bowl - преценете сами колко от тях си струват изхарчените долари...

На 10 февруари пък завърши фестивала запечатна реклама AdPrint, който събра доста интригуващи европейски екземпляри. Ето как бяха оценени участниците от журито (справедливо или не съвсем?): всички победители и номинирани са тук.

Помогни си сам...

Може би е глупаво и наивно да смятам, че в полицейска държава като нашата нещо може да бъде променено от няколко запалени активисти без политически протекции и каквито и да било значими връзки. Въпреки това нещото, което винаги съм мразела и ще продължавам да мразя у хората, е апатията и примиренческата философия. Ето защо смятам, че личните позиции трябва да се защитават с дела - в белите страни когато нещо не ти харесва, отиваш при хората, от които зависи и които ти управляваш, защото си ги избрал, и си обясняваш болката.

На мен лично не ми харесва идеята да ми четат личната поща и да ме следят какво правя в Интернет. Затова май ще си направя разходка на чист въздух в четвъртък другата седмица. Присъединете се и вие!

Няма значение

Въпреки че Св. Валентин вече мина (и слава Богу!!!), просто не мога да пропусна това клипче. Страхотно viral-video за всички хора, които имат чувство за хумор. В крайна сметка се оказва, че нищо няма значение, когато две сърца се обичат...
Предупреждавам, че не се препоръчва за гнусливи хора със слаби сърца!!!

Enjoy! :)
--
UPDATE: Като фен на О'Хенри, за мен връзката е очевидна, но може би трябва да поясня, че видеото е пародия на един страхотен разказ за силата на любовта, наречен "Даровете на влъхвите". Именно интертекстуалността прави клипчето забавно, затова и трябва да го спомена.

Розово...

Дълбоко вярвам, че Св. Валентин не е нищо повече от конспирация, организирана от продавачите на цветя и производителите на шоколад. Затова нека се порадваме на върховете, които достига консуматорското изкуство:

Като за начало една сладка реклама и то на любимата ми еко-тема. Енергията, използвана за отопление, трябва да се пести, за да спасим планетата.

Трябваше ми малко време, докато загрея, че смяната в цвета на тениските значи смяна на телесната температура, но видеото е доста сладко. Като надградим идеята на рекламата, стигаме до извода, че трябва да се къпем по двойки, за да пестим вода и други еко-забавно-валентински идеи.

Разликата в идеите за добре прекарано време между мъжете и жените често пречи на доброто прекарване на празника - поне единият винаги е ... ами, прекаран! Bud Light винаги добре разкрива разстоянието между Марс и Венера:

За хората, които няма с кого да празнуват, ето и добро решение - с Let's have TXT мобилният оператор Virgin предлага безопасна алтернатива на свалката за една вечер, но създателите на сайта предупреждават: прекомерното практикуване може да доведе до болки в ръцете. ;)

Друга, доста по-естетически издържана сексуална идея по случай празника е микросайтът Keep Life Sexy на компанията K-Y, производител на лубриканти и масажни масла. Можете да пуснете своето мнение по въпроса какво е секси, да си направите селекция на чуждите мнения по пол и възраст (любими ми бяха отговорите "Да не плащам" и "Само връхчето" - LOL!!!), а освен това в другите обвързани микросайтове може да откриете идеи за масаж, тестове за силата на връзката ви или да си направите тайна кореспонденция с любимото другарче.

Зелена кампания

HONDA стана втората ми любима марка автомобили, след като започнаха да се надпреварват с Toyota в сегмента на хибридите. Ето и нещо сладко от обслужващата ги Wieden+Kennedy. Лондонският клон на агенцията е направил това филмче, което ще се върти в шоурумовете на Хонда, за да промотира новия Civic Hybrid. Мисля, че стилистиката на клипа и копирайтингът ще се харесат на всички активни природозащитници.

Клипът е свързан с рекламата на хибридния модел - Problem Playground, който има няколко добри момента и впечатляващо изпълнение, въпреки че не предлага нещо изключително като идея и сравнително дългото времетраене от минута и половина малко досажда. Може би по-концентрираният вариант ще е по-добър, зависи от това кои моменти точно селектират от Wieden+Kennedy.

От агенцията са направили и промоционални книжки със същия стил и послание, които ще бъдат поставени в жабките на всички Civic Hybrid-и, които се дават за test-drive. Кампанията ми допада с добре интегрираното послание и оптимистичната нотка. Добра идея, качествено изпълнение - общо взето, традиционното ниво на W+K. Браво!

Team building

Първо, просто ГЛЕДАЙТЕ тази презентация относно това как да не се правят презентации. Страшно забавна е, а и полезна - кой каза, че не може да съчетаем полезното с приятното.

Отначало клипчето ми хареса с обезоръжаващия си хумор, а и с темата, към която е насочена - никога досега не съм виждала добра Power Point презентация, а това как ще се представиш пред публика все пак си е в основата на PR, нали?

След това вниманието ми беше привлечено от сладура, който изнася презентацията. След кратко претърсване разбрах, че Дон МакМилан е от онези актьори, наричани stand-up comedians, и се е специализирал в доста нетрадиционна сфера - corporate comedy. Човекът е прекарал десет години като инженер в IBM, AT&T и много добре знае колко скучно може да е фирменото ежедневие. Затова предлага вътрешнофирмени събития, в които представя случки от корпоративния живот по забавен начин.

Това изглежда като доста интересен метод за team building, който не само забавлява, но и учи ... например "За Бога, спрете да пишете всичко на тия слайдове бе, хора!!!" С един куршум два заека - и HR-ите са доволни, и PR-ите си вършат комуникацията с вътрешни публики.

PR-забавачка

Всички знаем, че Великобритания е Мястото в Европа за развитието на PR. Ето че в Обединеното кралство са напред с материала още от малки - вече и скаутите ще изучават PR. За да си спечелят желаната значка, децата на възраст 14-18 години ще трябва да осигурят медийно покритие за събитие на скаутската организация, да представят институцията чрез публична реч пред друга компания и да "разберат и използват бранда на Скаутската асоциация". Звучи направо като курсова работа в нашия факултет, но за жалост на нас не ни дават толкова практически задания. Скаутите трябва да се справят с доста сериозна задачка, бих казала - а аз си мислех, че това са просто капиталистически пионерчета, които се занимават основно с връзване на възли и продаване на курабийки... Явно традициите не са това, което бяха, както се казваше в една реклама.

Според говорителя на скаутската организация, Андрю Торп, новите умения, които скаутите могат да изучават, отразяват промените в съвременния свят и в интересите на младите. Преди въвеждането им организацията се е консултирала с млади хора, спортни организации и образователни експерти.

Господин Торп твърди, че дори и формулировката на умението да е нова, комуникацията и работата в екип са принципи, залегнали в скаутската образователна мрежа от десетилетия. Асоциацията показва гъвкавост в развитието си и явно добре се справя със задачата да обучава младите, с традиции от далечната 1907 година. Ех, може би, ако бяхме запазили пионерската организация, сега и българчетата щяха да учат PR преди дори да са стъпили в университета - и ние сме с традиции в комуникацията ("Чавдарчето учтиво поздравява...") и екипната работа ("Малките чавдарчета са добри другарчета.")