Без лекарско предписание...

Има много начини да си създадеш коледно настроение. За мен например перфектна работа върши коледният албум на Франк Синатра, обикаляне за подаръци с мама, украсяване на къщата и месене на коледната питка. Но се оказва, че има и други методи. За коледните песимисти предписвам Коледин.

Коледин е продукт на Sopharma. Опаковката е предназначена за ключови партньори (дистрибутори и лекари), за да им помогне да се отърсят от делничните грижи и да се потопят в атмосферата на празника.
Опаковката е съвсем реалистична. Има си съдържание на активните вещества, информация за начина на употреба и действието на медикамента, дори баркод и дата на партидата. Съдържа и листовка.

Смятам, че идеята е много приятна и нетрадиционна. За хората от фармацевтичните среди наистина изглежда забавно. С две думи, подоходящ начин компанията да засвидетелства специалното си отношение към партньорите, без да се вкопчва отчаяно в стандартните брандирани тефтери и химикалки.

Дано не ви е необходим Коледин, за да се почивствате добре днес. Ако все пак имате затруднения с коледното настроение, имам една скатана опаковка. За жалост, лекарството не може да се намери в аптеките, тъй че простосмъртните ще трябва да се осланят на помощта на най-близките, пък дано тя да е достатъчна.

Коледно

До вчера нямах никакво коледно настроение. То дойде спонтанно във вторник следобяд, точно както спонтанно заваля и сняг по-късно вечерта. Дори изпитвам суеверното чувство, че събуждането на коледното ми настроение е помогнало на снега да завали. Защото много исках да подаря сняг за Коледа.

За веселото настроение през деня помогна Франк Синатра, мама и ритуалът на предколедно пазаруване, украсяването на къщата и предколедното готвене. Бъдни вечер е един от малкото периоди в годината, когато имам непреодолимото желание да изпълнявам всички домакински задължения. За щастие, яденето беше вкусно, питката бухна много, а виното бързо свърши.

Снимки от целия процес тук.

Желая на всички весела Коледа и дано тя ви накара да оцените за пореден път щастието на домашния уют и близостта до най-ценните ви хора - независимо дали тя е физическа или по независиещи причини е само духовна (което, естествено, винаги е най-важно!)

Духът на миналите Коледи

Дяволът се крие в последния магазин, до който ребрандинг-кампанията не е достигнала.

Всеки ден минавам покрай един и същи магазин (всъщност нямам идея дали магазинът още съществува, но табелата е там) и тази синьо-червена композиция ми вади очите:


Не, не смятам, че старото лого на Globul беше лошо - просто е странно как една толкова голяма компания не си прави труда да развива новото си публично лице като премахва бръчките от миналото. Още повече, че на по-малко от 30 метра има нов доста голям офис на Globul.


Вероятността всички служители в новия (всъщност на около година) офис да идват от другата посока и по ирония на съдбата да не виждат старата табела е пренебрежимо малка. По-вероятна е констатацията, че на никой от екипа - служителите на касите, както и техните мениджъри - не му пука чак толкова за Globul, за да обърне внимание на това несъответствие. Съответно, старото лого според мен говори за неглижиране не само на корпоративната идентичност (лошо!), но и на корпоративната култура (още по-лошо!!).
Представете си например, че това се случи на марка-икона като Apple (силно и некоректно сравнение, но в момента не мога да се сетя за друго). Обзалагам се, че веднага поне няколко фена на марката ще се обадят възмутени - естествено, преди това служителите ще са забелязали несъответствието и ще са го коригирали своевременно. А ребрандингът на Globul се случи в далечната 2006 година...

1-2-3

Отдавна се интересувам от темата как ефективно да се представим пред потенциален работодател. Противно на факта, че се ровя постоянно по текстове за наемане на работа, нямам намерение да се местя. Въпреки това изпитвам особен интерес към въпроса как най-добре може да се пласираме в обществото - защото ако добрият PR не може да "продаде" себе си, как би могъл да промотира успешно клиента? Освен това, писането на автобиографии на мениджъри често е част от задълженията на PR-експертите.

Ето едно много добро трио статии за тези, които си търсят ново занимание. Написани са наистина добре и дават ценна информация, как да се откроиш от сивите редици на кандидатите.
1. Автобиография
2. Мотивационно писмо
3. Интервю за работа
Ако скоро ми се наложи да се оглеждам за вакантно местенце някъде другаде, определено ще ползвам съветите на Тодор Христов.

Признание от гилдията

След негативния пример, ето и нещо от другата страна на нещата - яките пликчета на Noble Graphics за "Шуменско" са в Ads of the World. Особено приятно ми беше да прочета коментарите: "Хубаво и много ефективно", "Добро изпълнение", "Хубава илюзия" или пък "Приятно е да видиш, че добри реклами се правят по целия свят".
Идеята вече бе оценена и на фестивали: Epica и Eurobest.
Добре е да знаеш, че светлина в края на тунела има и тя не е от приближаващия влак :)

Jam session за усещане и спомени

Светлината в залата притихва. Публиката също.

В началото все още си на ръба на седалката. А Него папионката го стяга. Напъваш слуха си, за да хванеш терци, акорди, да различиш ролята на всеки инструмент в общия звук.
Той маха папионката. Григ. Ти заемаш по-удобна поза, вече се отпускаш на нотите. Наслаждаваш се на всеки такт. Гледаш как музикантите се забавляват, споделяйки себе си със залата. Защото публиката не е толкова важна - водещи са Споделянето и Залата.
Продължават. Той маха сакото, защото творческият ум вече не може да остане в ограниченията му. Потъваш напълно в музиката - не се опитваш да търсиш формулата на хармонията, темпото. Сякаш самата ти кожа вдишва музиката. Косъмчетата на ръцете настръхват, превръщат се в антени на преживяването.
Елекът вече не е нужен. Дебюси. Издигаш се над седалката и леко се понасяш към някакви други измерения. Верди. Акордите влизат в съзнанието, а то ги преработва в плавно разцъфващи и внезапно избухващи цветни петна: лилаво, жълто, зелено, няколко сини пръски...
Край на програмата. Поклон. Бис. Финал. И смътното усещане, че искаш да си в американски бар през 50те, да слушаш джаз и Доналд Дрейпър да ти подаде палтото. Или поне да си с бялата рокля и още по-белите мисли на джаз-феста във Варна.
____
Цялата тази импровизация на усещанията - благодарение на Живко Петров, Ангел Заберски, Митко Шанов и Митко Семов. Разбирасе, благодарение на И АЗ МОГА. Голямо мрънкане падна за тези билети, но си струваше на 100% - благодаря!

Маркетинг Мадамите и Добрите Доктори*

Интересно и показателно съвпадение е, че публикувам този пост скоро преди Игнажден. Не само тогава, а през всеки ден от годината PR-агенциите тръпнат кой прекрачва прага им, особено когато това е нов клиент. Естествено, добрият войник събира информация за целта си предварително – каква е компанията, с какво се занимава, кои са преките й конкуренти и т.н. Нищо обаче не може да те подготви за човешкия фактор.

Един прелюбопитен спесимен, на който може да попаднеш, се квалифицира под родовото наименование Маркетинг Мадамите. Маркетинг Мадамите обикновено са работили в някоя рекламна или PR-агенция преди, омръзнало им е да се занимават с досадници и затова са минали... ами, от страната на досадниците.
Маркетинг Мадамите винаги смятат, че знаят повече. Имат по-креативни идеи от екипа на агенцията, но не биха ги споделили дори с пистолет опрян в слепоочието. Вместо да дадат конкретни насоки, използват любими фрази от типа „Ами не е точно това, което искаме.”, „Помислете в друга посока.” или любимото „С коя част от концепцията ни кореспондира тази идея?”
Маркетинг Мадамите никога не са доволни от конкретното предложение, въпреки че по принцип са ви наели, защото са харесали предварителната ви идея. Карат ви да разпишете още 5-6 предложения, докато накрая, естествено, не е останало нищо от началната идея. След 3-часова среща, от която вече ви иде да избягате с налудничави викове, да си изскубете косата и никога вече да не се занимавате с PR, те светнало заявяват, че имат Идея! (идеята винаги е с главна буква и удивителен знак накрая) и споделят предложение, което е на около 4,5 км разстояние от настоящата концепция и не се вписва по никакъв начин в рамките на първоначалния бриф.
Маркетинг Мадамите винаги са недоволни от изпълнението на проекта – например заради критичната подробност, че безалкохолните напитки от кетъринга са били отворени 10 минути преди времето по график. При дискутирането на изработката на печатни материали няма смисъл въобще да се хабите – може да се обзаложите, че логото е трябвало да бъде малко по-голямо и 2мм по вляво.
Маркетинг Мадамите са специалисти във всички области, не само в маркетинга. Те имат повече професионални компетенции от целия екип – като започнем от електричарите и стигнем до танцьорите.
Маркетинг Мадамите следват философията, че сроковете трябва да се спазват, но само от всички останали – одобренията от тях се бавят с дни, но 10-минутно закъснение за подадена от агенцията информация е недопустим непрофесионален пропуск, който доказва вашата тотална безполезност и средно тежка дебилност. При изоставане по графиците и необходимост да се работи извънредно (т.е. след 6ч. или не дай Боже в почивен ден), мрънкат и гледат лошо.

От друга страна, може късметът да ви се усмихне и да работите с някои от Добрите Доктори. Добрите Доктори са специалисти в своята сфера, изкачили са се чинно по корпоративната йерархия и сега са стигнали до мениджърски пост.
Добрите Доктори не са чак толкова креативни, колкото Маркетинг Мадамите, но за сметка на това знаят точно какво искат и ви оставят да си вършите работата. Посочват кое не им харесва и, още по-важно, обясняват защо конкретният елемент е неприемлив.
Добрите Доктори нямат много свободно време за празни приказки, затова рядко може да се радвате на среща по-дълга от час. Графикът на срещата обикновен следва строга схема: „Здрасти!”-„Нека видим какво имаме досега”-„Нека видим какво трябва да се промени”-„Нека видим какво още трябва да се свърши”-„Чао!” Това в никакъв случай не означава, че Добрите Доктори са сухари – напротив, просто ценят вашето и собственото си време.
Добрите Доктори не развиват теории от вашата сфера – те знаят, че всяка дейност изисква съответният специалист и са ви наели, не за да ви дават акъл, а за да свършите работата, която ви е поверена. Не ги интересува подготовката, а резултатът.
Добрите Доктори изискват детайлен график, но са готови да го спазват наравно с всички останали. Те са наясно, че трябва да вложат достатъчно собствени усилия, за да постигнете заедно необходимия резултат. Проверяват си пощата на равни интервали поне до 12 през нощта и не се притесняват от работа в почивните дни – не е приятно, но понякога се налага. Съответно, вие не се чувствате като идиот, защото трябва да им звъннете в събота следобед, като им давате да разберат, че и те могат да ви търсят в същото време.

Истината е, че няма как да знаеш кой прекрачва прага на залата за преговори – дали е Добър Доктор или Маркетинг Мадама си проличава в хода на работа. От своя страна агенцията може да направи само едно: да се опита да задоволи по най-добрия начин изискванията на клиента, независимо към какъв профил спада. Работата с Добрите Доктори е по-удовлетворяваща, докато един проект с Маркетинг Мадамите може да кали нервите ти по-добре от всичко друго. В крайна сметка, винаги може да се намери положителна страна. Има само една грешка, която според мен е недопустим грях за всеки PR-специалист – да позволи личното му отношение към хората, с които непосредствено работи при изпълнението на един проект, да се отрази на цялостното изпълнение по ангажимента към клиента. Добрите резултати остават в портфолиото, докато изхабените нерви и безсънните нощи просто отминават, като допринасят за сладостта на победата.
_________
*Забележка: Лицата, описани в този пост, за жалост, не са измислени. Приликата с реални случки и лица не е чиста случайност.

Print-mania

След като се заех с геройската задача да изчистя Reader-а си, който съдържаше над 600 реклами няма как да не си извадя малко интересни неща. Много са и ще сложа само линкове.

Пропуснати моменти: първият принт на Mercedes, който видях, ме накара да се разхиля неудържимо, после да се замисля сериозно за опасностите по пътя, пропуснатите шансове и живота на катериците. Останалите визии от кампанията не може да се мерят с тази, но трябва да отбележа, че всеки от героите е получил свой специфичен стил на говорене, който доста точно му приляга.

Алкохолна мъдрост: Absolut предефинира значението на някои познати поговорки - правилно, защо пък да не сме абсолютни оптимисти? Всички принтове от серията са много "летни" и вече намериха място като wallpaper-и на двата ми компютъра, а силата им е особено голяма в работна атмосфера. Особено приятна е играта на думи със swallow - дали "лястовицата" или "глътката" прави пролетта? Май утре ще ги изпратя до колегите, за да им помогна да преживеят до коледните празници.

И докато сме на оптимистична вълна - ето една оптимистична новина за дамите. Очаквам с нетърпение деня, когато и в София ще се радваме на подобни автомати. Дотогава ще трябва да си отваряме очите на четири, за да не изпуснем подходящия мъж, че тогава почва драмата.

Оставаме в сферата на дамските фантазии, но този път по коренно различна тема. "Оставихме мазнините в кравата" Какво по-хубаво от това, за да не заприлича дупето на нежната девойка на дирник на селски добитък?

Имаме и още животни. Запечатваме моментите с Olympus. Задържаме и зверчетата по същия начин. Хитра идея и интересно изпълнение.

От друга страна подобно задържа е в разрез с идеите на природозащитниците. Които искат да ни покажат как изразходването на природните ресурси и хранителната криза може да ни накара да предприемем крути мерки! Естествено, идеята на принта е напълно различна, но очаквам остра реакция от някои бебе-любители ;) Визията е много странна и наистина плашеща. Най-страшна е обработката на Photoshop или каквато програма са ползвали, но в пристъп на добра воля ще го отдам на общата стилистика на принта...

На вълна странни бебета прибавям и една зверски расистка според мен реклама. Не мога да си представя как именно в Канада са реализирали нещо подобно - текстът, визията, всичко е напълно сбъркано. Все пак коментарите преминават през всички нюанси на приемането и отхвърлянето - явно на някои хора им допада, но и аз не мога да разбера с каква цел се употребяват такива противоречиви мотиви, за да продадеш шоколад.

За да не хванете такъв силен тен като малкия Иисус по-горе, трябва да позлвате слънцезащитни кремове. Една хитра идейка как да се предпазим от силното слънце навсякъде. Съмнявам се обаче, че тази бутилка ще се побере лесно в която и да е туристическа раница.

Здравните въпроси явно занимават доста рекламистите. Ето потресаващо креативна визуализация на шанса да се заразите от СПИН, реализирана в Сао Пауло за 1 декември (Международния ден за борба със СПИН). Няма да го коментирам, защото и когато го видях, останах без думи. Определено добро решение.

Като си говорим за здраве, тютюнопушенето убива. Знам, че не е новина, но колко често се замисляте по темата, когато гасите фаса? Е, ако си пред такова кошче, 100% ще се замислиш.

За накрая - малко по-весело:
Пежо ни кани на филмов фестивал. Доста необичайно спонсорство за автомобилна марка, но пък французите уж винаги ги влече към изкуство, нали?

Датска (май?) компания за градски транспорт прави интересни визитки на служителите си. Ако и нашите ватмани получат такива, ще им ги крадат постоянно - с цена на билетчето 1 лев биха били много ценни.

Rexona прави мръсотията напълно безопасна. А дали я прави и толкова сладка и полязна за деца? Малко ми напомня на също толкова сладката реклама за Skoda отпреди горе-долу година.

Е, сносен обзор скалъпих, като за два дни след студентския празник. Очаквайте още скоро.

"ПИАР"-ски истории, Част 5

Ето и нещо от Ловеч (благодарение на Павлина). Преди да сте се затичали да пращате CV-та: Не, това не е изключително голяма PR-агенция, а хотел:


Лично за мен остава мистерия защо логото е с абревиатура "PR", а не "PP", след като името на хотела е Presidium Palace.
Други интересни употреби на съкращението PR, които моето и чужди будни очи са уловили, тук.

Memorable quotes

Винаги се учудвам, че има филми, които може да гледаш хиляди пъти и всеки път да те впечатляват различни реплики. Така е с Love Actually. Естествено, любими са началните реплики и кадри от Хийтроу. Любим е и надписът "To me you are perfect" на стълбите пред къщата, и детското откровение "the total agony of being in love".

Но се оказва, че има и още любими. - във всякакво отношение Например дяволското каканиже на Миа "I don't want something I need. I want something I want - something pretty." като опозиция на ангелската дилема на Карън "Would you wait around to find out if it's just a necklace, or if it's sex and a necklace, or if worst of all it's a necklace and love? Would you stay, knowing life would always be a little bit worse? Or would you cut and run?". Или пък много класическото оправдание на всички уплашени до смърт влюбени "It's a ... self-preservation thing, you see." И над всичко това остава оптимистичният възглас на най-умния от всички Сам "Let's go get the shit kicked out of us by love."

Прзниците през декември са много, но често няма по-голям празник от душ, филмче и шоколад - трио, от което ти става топло и приятно. Весели празници - при правилно разпределение може да стигнат и до 31 броя.

Кратко кино

Учудващо, този пост няма нищо общо с киното. Но има общо с рекламата. Реклама, която е достатъчно добра, че да се гледа като любимите ми късометражки - дори от хора, които нямат професионални изкривявания и прескачат рекламните блокове по телевизията.

Цикленето придобива напълно ново значение с невероятна красота в новата реклама на Toshiba.

Като цяло, добра идея, интересно изпълнение (за щастие, няма компютърно генерирани образи, но има 200 камери), но за сметка на това доста скучен сайт - можеше и там добрата идея да се вплете по доста по-интерактивни начини. Мейкингът обаче е интересен, поне за хора от бранша. Е, все пак винаги може повече.

Естествено, няма да мина без нещо екологично - DuPont доказват как науката винаги може повече с проекта Open Science, насочен към екологични изследвания.

Много сладурско видео, наистина в синхрон със социалната идея на компанията. Тук има кратко интервю за brief-а, идеята и изпълнението.

И последно - нещо по-дълго, но за сметка на това прекрасно. Viral-че от Diesel, което промотира детската колекция.

Много феерично и в духа на предстоящите празници (коледните, не студентските!), с изключително сюрреалистично и нестандартно представяне на един сам по себе си твърде скучен за рекламиране продукт (колко пъти може да представиш зимна колекция с деца, които правят снежни човеци?!)

Е, това е - скромно, но добро.