Властта на портмонето

Основната задача на маркетолозите е да открият скритите бутончета за влияние на консуматора. Психологическите мотиви са може би най-силният механизъм за насърчаване на потреблението. В материал за AdAge Адам Галински и Дерек Ръкър, професори в училището по мениджмънт Kellogg, описват проведени експерименти за откриване на връзката между чувството за власт и контрол и потребителското поведение. Няма да се впускам в описание на експеримента, а ще се концентрирам по възможно най-синтезиран начин върху резултатите от изследването.

Основен извод е желанието на потребителите с по-малка властова позиция да похарчат повече за продукти, които се асоциират със сила и власт. Консуматорите компенсират чувството на безпомощност и липсата на сила чрез покупка на продукти, които се възприемат като знаци на власт. Интересно е, че ако на същия продукт не бъде придаден висок социален статус, неговата стойност в очите на консуматора намалява драстично. Този механизъм работи само когато потребителите имат ниска самооценка на властовите си възможности и когато продуктът е представен като белег на определен социален статус.

Друг резултат от изследването сочи, че представителите на по-ниски социални кръгове предпочитат "явната консумация" на луксозни продукти - т.е. за тях е важно логото/марката да бъде видима (веднага в главата ми изниква образа на ром с тениска Diesel).

Според авторите на изследването по-ниската позиция в социалната пирамида кара хората да се влияят по-силно от мнението на околните и поради тази причина те желаят да затвърдят социалния си статус чрез явно потребление на луксозни продукти. От друга страна, представителите на престижните социални слоеве се интересуват предимно от собственото си мнение поради по-високата си самооценка. Ето защо те не се влияят толкова от апелите за властта, а по-скоро от функционалността на продуктите. Следователно при привличане на клиенти с висок социален статус трябва да се наблегне на обективните качества на продукта, а не на същността му като белег на власт и сила.

Типично по американски, краят на статията засяга етичните норми и поставя въпроса доколко е целесъобразно да "примамваме" бедните да плащат повече за продукти, само защото те се възприемат като белег на определен статус. Тази тема няма да засягам, но за сметка на това смятам, че в специфичната ни родна действителност това изследване не е напълно релевантно. Всеки ден виждам как хора с много пари и много власт се надпреварват кой си е купил най-новия модел телефон, въпреки че не използват и половината му функции или кой си е взел най-новия автомобил, дори и да знаят, че карането на такива машини в София е напълно безсмислено. Смятам, че у нас апелите за властта и силата остават работещи за всички социални слоеве - не знам дали това се дължи на балканския нрав, все още силно патриархалното ни общество или на незавършилия преход. Ако все пак ви е интересно, ето оригиналния материал.

Чакане с положителен резултат

Чакаш дълго, а него все го няма. Обеща, че ще дойде още преди 6 месеца, а се появява чак сега - с небрежната походка на софийски тарикат, напатил много от живота в триъгълника между Коньовица, Ючбунар и Банишора. Мъж, по когото всяко момиче ще си падне, но който има очи само за една. Молеца.

Наистина чакам "Дзифт" отдавна. Въпреки френетичното търсене нямаше начин да се уредя с пропуск за предварителната прожекция по време на София Филм Фест и последните 6 месеца бяха пълна агония. Светлата дата 26 септември е оградена в календара ми от момента, когато се разбра, че премиерата е тогава. И вече мога да си отдъхна, нервната топка в стомаха да изчезне и да напиша точно това, което си мечтаех: Чакането си струваше!!!

Като начало, текстът на Владислав Тодоров е доста добър. Историята е стегната, бърза, с интересни (предвидими или не) обрати - приятно тесто за екранизация. Като дете на демокрацията не мога да съдя от личен опит за истинността на филма, но познати го определиха като "много истински и с добра доза от urban-културата на 60-те и 70-те" (обещах, че ще цитирам!).

Явор Гърдев се е справил страхотно. Отидох с почти свят страх на прожекцията, предупредена от приятели, че високите ми очаквания може и да не се оправдаят - нищо подобно! Възторгът ми няма нищо общо с престъпната доза кофеин, която погълнах - просто филмът е страхотен. Много класическо изпълнение на ноар-стилистиката - играта, визията, интерпретацията на текста са напълно подчинени. Възможността да слушаш час и половина басовия глас на Захари Бахаров може да накара ушите на всички същества от женски пол в залата да се разтопят от кеф. Голямата еротична сцена не е преекспонирана (нещо типично за повечето български филми), а много умно поднесена в паралелен монтаж, който разкрива истинската същност на ситуацията. Култовите сцени със забавни софийски лентяи, разказващи градски легенди, разбиха залата от смях. Визията напомня графичните новели от рода на Sin City. Единственото нещо, което саботира приписването на етикета "перфектно", е драматичното превъзходство в стила на игра на Захари Бахаров над Таня Илиева, но това в известна степен може да се извини и с изменчивата и неподлежаща на описание същност на Ада, залегнала още в романа.

Всъщност не искам да звуча като кино-критик, затова спирам с описанията. Самият факт, че блогвам 30 минути след края на прожекцията, говори достатъчно. Щом четеш това, слушай моята команда:

Марш под строй към най-близкия кино-салон да гледаш първия голям български екшън!!!

Забележка: Дамите да се подготвят за много антиженски настроения и обвинения в "богомолстване" - не си го слагайте на сърцето, аз даже получих извинително обаждане 15 минути по-късно ;)

"И" срещу "И"

Едното замества "изследване", а другото "иновация". Пиша го така, защото резултатите от изследването за 100-те най-влиятелни марки през 2008, проведено от Interbrand, сочи много ясна тенденция:

"Както слабите, така и силните марки използват изследвания, за да са в течение с желанията на потребителите. Но печелившите брандове въвеждат бързо иновациите и изнасят свежи идеи на пазара.", казва Анди Бейтман, CEO на Interbrand New York. Цитирайки хокей-звездата Уейн Гретски, Бейтман съветва по-слабите марки: "Пързаляйте се натам където отива шайбата, а не натам, където е била."
-- Статия от AdAge

Промените в брандинга се подчиняват на няколко основни тенденции: все по-силен стремеж към пълно преосмисляне на идеите и въвеждане на напълно нови идеи за удовлетворяване на нуждите и желанията на потребителя; застъпване за устойчивото развитие; отрицателен ръст в стойността на марките, свързани с организациите за финансови услуги, което е свързано с рецесията в САЩ; нарастващо значение на развиващите се пазари, където водещите брандове все по-усилено си оспорват пазарни дялове.
Може да видите пълната класация или да си спестите време и само да прочетете прессъобщението, където са описани горепосочените тенденции. Интересни разработки за изследването има и в Business Week.
Нарастващото значение на иновациите става все по-често срещана тема в сферата на маркетинга. Наскоро Сет Годин също писа за необходимостта от намиране на нови креативни решения. Не мога да се сетя обаче за наистина иновативен пример у нас. Малко помощ, моля?

Скъпи, чуваме ли се?!

Комуникацията определено е едно от най-сложните човешки занимания - понякога вероятността да говорите един на друг и да се разбирате погрешно е валидна в 9 от 10 случая. Този банален, но много верен факт беше повторен точно десет пъти, но през различни гледни точки вчера.

Повод: Фестивал на средиземноморските театрални училища OLIVE'08, който се проведе в НАТФИЗ през изминалата вече седмица.
Начин: първи диалог на Петручио и Катерина от "Укротяване на опърничавата", изигран от двойки студенти, всеки от които играе на собствения си език.

Студентите са имали три дни за репетиции и работата им определено не е била лека. Голяма част от двойките не представиха нещо впечатляващо, но други бяха наистина добри - като например сърбинът и македонката, които само с един диалог създадоха, разведоха и отново събраха двамата герои. Много силни бяха и българката и македонецът, които със страхотно напрежение създадоха гласово-физически спор от 5 минути...
Както и да е - няма смисъл да го описвам, ако не сте го видели. Но изводът, към който водеше цялото задание на студентите, беше много точен - дори да говореха на един език, Петручио и Катерина пак нямаше да се разберат, просто защото са от различни планети. Щеше да е страхотно, ако двойките можеха да си говорят винаги за всичко, но може би най-лесният път е отвъд думите.
А иначе фестивалът се проведе у нас, съвпадайки с 60-годишнината на НАТФИЗ. Догодина се мести в Букуреш, Румъния. Съжалявайте с право, ако сте го изпуснали! :P

Безплатна галерия моливчета

D&AD организира един от най-добрите фестивали за дизайн и реклама в световен план с повече от 40-годишна история. Който е пропуснал да проследи кървавата борба на претендентите, може да види наградените през 2008 година (които станаха известни още през май) в специална онлайн секция на организацията. Архивът ще бъде с отворен достъп през първия месец, а после ще е достъпен само за членове, така че не е зле да побързате - има наистина добри неща.

Любов по време на Интернет

Наскоро ми се случи нещо интересно, което ме накара да се замисля за търсенето на любовта, модерните технологии, следването на илюзиите и още една спретната, но висока купчинка интересни неща. Винаги съм знаела, че Facebook може да те срещне с какви ли не хора, но не съм си и представяла, че ще ми предложи една модерна, много борбена Жулиета на тепсия.

Имало едно време едно момиче. То живеело в една далечна приказна страна, наречена Норвегия. Студеният климат карал жителите на Норвегия да търсят лятно спасение за черпене на енергия в знойни страни и така едно лято момичето попаднало в България. Sunniva (така се казва нашата Северна принцеса) срещнала едно обикновено момче, но както често се случва в приказките, принцесите се влюбват точно в най-обикновени момчета. Северните хора обаче се върнали в своята северна страна, а обикновеното момче останало да изкарва хляба си с работа в хотел Арабела в топлата слънчева солена Албена. Нашата Северна принцеса нямала неговите координати, затова започнала да го търси.

Ето как тази история стигна до мен - момичето всъщност е започнало на случаен принцип да се свързва с българи във Facebook и да разпитва за Ясен. Единственото описание, което успях да получа е "рус и много готин". Нямам идея как се е стигнало до момента, в който много са се харесали, а не са разменили координати, но фактът е факт - любовта по време на Интернет е също толкова странна и наивно изглеждаща за околните, колкото традиционните варианти още от зората на човечеството насам.
Песимистите ще кажат, че докато Sunniva търси, Ясен най-вероятно е минал още няколко засукани чужденки. Ще кажат и че, дори тя да успее да го намери, нищо няма да излезе - все пак те са на по 17 на хиляди километри един от друг, а възрастта, времето и пространството са велики заличители на всякакви чувства и копнежи. Въпреки това аз написах едно кратко съобщение и го пратих до познатите ми българи от Facebook, за да се опитаме да намерим Ясен. Извинявам се, ако съм ви spam-нала и мислите, че идеята е тъпа. Не, всъщност няма да се извинявам, че понякога съм идеалист-романтик с влечение към загубени каузи - мое право си е :)
Но замисли се само за миг колко прекрасно ще е, ако приказката има щастлив край - ако това е Любофффффта и аз дори малко съм помогнала... Сладко е, нали?

Bitter-sweet

Тези дни разбираемо позарязах блога, защото имаше много неща за вършене по подготовката на едно специално събитие. 21 си е сериозна възраст - вече стремглаво започвам да се приближавам към зрелите 30 и да се отдалечавам от невинните 10. Преди да съм всяла смут в редиците, спокойно - и на 21 се събудих същата шматка като на 20 :)
Ето какво се случи - или поне това, което беше запечатано от обектива. Убягна му (поне при мен) неизмеримо сладкото щастие да видя толкова много любими хора на едно място и горчивият копнеж по "детство мое...", в което всичко е по-лесно... Няма лошо - винаги съм обичала да смесвам вкусовете :)

Благодаря на знайните и незнайни фотографи, които се заеха с документирането на случващото се. Както винаги - много благодаря на пристигналите, много съжалявам за непристигналите и се извинявам на непоканените - in an absolut world щяхме да сме поне 113 човека... Специално "Гуш!" за Кали, която великодушно преотстъпи бърлогата за вилнеенето.
________
UPDATE: Снимките вече са надлежно качени в Picasa и тагнати във Facebook.

Късметлийско

Винаги, когато се замисля за късмета, се сещам за Мръсния Хари: "You've got to ask yourself one question: 'Do I feel lucky?' Well, do ya punk?" И тъй като аз се чувствам късметлия, обичам и другите късметлии. Ето една оптимистична реклама за късметлиите:

Agency: TRY
Client: Norway National Lottery
Art Director: Thorbjørn Ruud
Copywriter: Petter Bryde
Director: Joachim Trier
Production Company: Moland Film

Работа и локуми

Ако трябваше да си търся работа, сигурно бих се побъркала. Въобще нямаше да разбера каква е позицията, която ми предлагат. Вече няма продавачи, има продавач-консултанти. И това е най-елементарният пример. "Рекламен консултант" обикновено се оказва човек, който се занимава с продажбата на рекламна площ в печатни издания. Работодател получава CV, в което пише, че кандидатът има едногодишен стаж в сферата на маркетинга - като "мърчандайзер", който "допринася за повишаване на продажбите чрез рекламно представяне на продуктите на мястото на продажба, според утвърдените стандарти и указания". Това поразително ми напомня на общ работник в магазин... И за капак - днес реших, че искам да работя като манипулант. Не, няма общо с манипулатор:


Забелязвам тенденция: наименованието на длъжността се усложнява правопропорционално на нейната обикновеност. Сещам се за вица "относно екстензията на захароамилозния гел". А в националния класификатор на професиите и длъжностите няма нито мърчандайзери, нито манипуланти.

Разходка с Елин Пелин

Събота е време за почивка и разпускане. Време да подишаш чист въздух и да се откъснеш от цялата дандания на София. Разходката ми се отрази перфектно: много прекрасни местенца само на 50-тина километра от вкъщи. Оказва се, че за един час път с кола може да се окажеш на морето или век и половина в миналото.

Първа спирка: язовир Искър Плаж, вода (учудващо чиста), слънце. По-хладно, отколкото в София. Дечица си играят по бански на плажа, майките лежат на шезлонги, бащите трудно подкарват стари моторни лодки. С две думи: мокра идилия. Всичко е страхотно на морето, дори морето всъщност да е язовир. Единственият неприятен факт е, че мястото скоро може и въобще да не е достъпно.

Втора спирка: с. Венковец Само 41 жители. Разхождайки се из селцето, не те напуска чувството, че си попаднал в разказ на Елин Пелин. Повечето къщи са от средата на 19 век, а усещането да се разхождаш до кирпич и мазилка от кълчища е просто невероятно. Времето спира, ти гледаш и се чудиш за чий дявол хората са измислили GSM-ите и Интернет. Тръгнахме си с круши и дзен-усещане, което не се постига дори с 3-часова медитация.

Последна спирка: конна база "Ихтиман" Минахме през базата и се отъркахме в богаташите. Обстановката е твърде дупарска за моя вкус, но не мога да си кривя душата - ще ми се по-често да ходя при кончетата, дори само за да ги гледам. Така и не си получих детската мечта - пони на балкона! :)

5 часа от кафето на тръгване до прибирането вкъщи - кратка, но стойностна почивка.

Частна собственост с обществено значение

Днес ходих до язовир Искър. Малко снимки ще кача по-късно, но сега искам да покажа друго. Ето каква прекрасна гледка може да видите в близост до единия бряг на язовира:
Ако случайно високата два метра ограда не е достатъчен намек, че не сте желани, моля, погледнете вратата:
Ако има още хора, които да се направят на разсеяни, ето го и крайно красноречивият надпис - с цели четири удивителни:
Хм, аз пък си мислех, че обекти като язовирите имат специален статут и не могат да бъдат продавани на частни лица... Брегът би трябвало да е на всички, но явно ключова част в изречението е условното наклонение. А мястото наистина е страхотно и е буквално малкото софийско море. Няма смисъл да биеш път до Черноморието за почивните дни, ако можеш да поплуваш, поплажуваш и дори да покараш джет буквално в задния си двор. Да не говорим, че водата на язовира е доста по-чиста от морската. По мнение на познати имотът принадлежи на доста добре известен политик, но нямам намерение да говоря неща, които не мога да докажа.
А оградата е с внушителна дължина - над километър:
Напомня малко на ограда на затвор, нали? Само че всичките затворници сме от външната страна...

CV-мания

Вече съм писала за подходящите и неподходящи начини за писане на CV. Днес открих една много подходяща илюстрация на темата. Сет Годин обяви конкурс за стажанти в блога си и след като програмата вече е приключила, разказва за резултата - с две думи, много млади хора с талат и амбиция. Ценното в случая е PDF файл със CV на най-добрите кандидати - ето как може да изглеждате различни сред цялата сива маса на получени кандидатури.

Всъщност все още поддържам тезата, че едно CV трябва: 1) да информира; 2) да е лесно четимо; 3) да има точен баланс между спазване на стандартното оформление и отличаващи белези. Някои от кандидатите са се престарали с формата за сметка на съдържанието. При други обаче е постигната златната среда (фаворити са ми 4, 5 и 12). Много подходящ поглед върху това как се правят CV по света.

BTW, търсим още хора за работа. Ако те интересува, метни едно CV и снимка.

Престъпна некадърност

Неведнъж съм казвала, че най-много се дразня от тъпите грешки, които лесно могат да се избегнат. Вчера получих поредното доказателство, че e-mail системата е опасна, ако не се ползва внимателно. Получихме покана за събитие, гарнирана с целия guest-list с АБСОЛЮТНО пълна информация за гостите - пет листа в Excel с повече от (по скромни мои изчисления, базирани само на бърз начален поглед) 600 имена. След въпросното писмо, получаваме второ със следното обяснение:

Странното е, че в него отново е прикачена поканата и отново има същия guest-list!!! Ееее, стига вече! Третият път писмото е със същия текст, но този път само с поканата.
Ами какво мога да кажа - благодаря за полезната информация, колеги. Както вероятно благодарят и останалите 600 души, които са получили същия набор от писма. Устроихме си нов тип социална мрежа... :)

Във връзка с това се сетих за един материал, който бях чела наскоро (не помня точно в кой блог беше). Та там имаше една много проста хитринка за предотвратяване на подобни грешки: просто трябва да си напишеш писмото отзад напред. Идеята е следната: първо пишеш самия текст, после прибавяш прикачените файлове, после ОГЛЕЖДАШ ВСИЧКО за грешки, а най-накрая добавяш subject и получатели. Така няма опасност (добре де, има по-малка опасност) бързо-бързо да пратиш нещо на неподходящия човек, а и много по-лесно се синтезира темата на писмото, след като си написал и прибавил всичко. Но, естествено, най-важното правило е "Три пъти преглеждай, веднъж пращай."

Култура на MAX

Дойде първи септември и най-голямата ми мъка свърши: културният живот се завръща след дълги скиталствания по морски и други фестивали обратно в столицата. След традиционния водосвет на Народния театър културният живот разцъфва като голям и прекрасен мак.


Още от 2 септември ще може да съчетаем все още прекрасното време с любовта към българското кино - от 21:00 с прожекция на "Проблемът с комарите и други животни" на Андрей Паунов започва "Арт кино-клуб на открито", инициатива на Столична община и ИА "Национален Филмов Център". Прожекциите ще се състоят на екран до паметника при НДК, а в програмата са включени нови български филми като “Шивачки” на Людмил Тодоров, “Модус Вивенди” на Зорница София, “Преводачката на черно-бели филми” на Теди Москов, “Изпепеляване” на Станимир Трифонов, “Маймуни през зимата” на Милена Андонова и др. Към това прибавяме и две програми на студенти от НБУ. Прожекциите са с начален час 21.00, входът е свободен. Пълна програма в Kafene.bg.
На 4 и 5 художници представят интересен поглед към архитектурата с изложбата "Нулева гравитация", която свързва градския пейзаж със социалното измерение на жителите му. Тук добавката са две филмови селекции, куратор на които е немският художник Флориан Вюст. Те представят архитектурата през погледа на утопичните идеи за едно по-добро бъдеще, подвластно на законите на модерното, високо технологично общество. Пълна програма в Kafene.bg.
Ако все пак към средата на месеца София ви писне, може да направите една разходка до Карлуково за най-голямото едновременно провеждащо се музикално събитие на планетата – Earthdance - обединяващо повече от 350 града в над 50 страни по света. На едната сцена ще звучи house, в пещерата ще има chill-out, перформанси и филмови прожекции. Всичко това е подчинено на идеята за опазване на природата: ще има строги мерки за запазване на пещера „Проходна”, съпътствани от няколко почиствания на района, дискусии, свързани с проблемите на екологията. Всъщност в международен план Earthdance е благотворителна инициатива, като всеки един участник е задължен да даде процент от печалбата си за благотворителни цели. Аз няма да отида, за което доста ме е яд, защото изживяването определено си струва: страхотна музика, визуални благинки, сериозни дискусии и страхотна компания от ентусиазирани млади хора. Какво повече ти трябва?!
Обратно в София ви посреща 11-тото издание на фестивала на средиземноморските театрални училища - OLIVE' 08, който се провежда в НАТФИЗ от 14 до 20 септември. Участници в OLIVE' 08 са студенти и преподаватели от цели 14 страни. Те ще представят откъси от националната си драматургия и предварително определена от организаторите сцена от „Укротяване на опърничавата” на Уилям Шекспир, след което ще формират смесени групи за представяне на същата сцена. Мисля, че плодовете на междукутурната работа ще са интересни.
На 21 пък има още много за гледане и слушане: в Борисовата градина ще се състои еднодневното (или по-скоро едновечерно) музикално-литературно събитие "София: Поетики", което смесва танца, музиката, прозата и поезията. Първо ще бъдат представени шестте претендента за наградата за български роман на годината на фондация "Вик". Официалното начало на събитието е откъсът от спектакъла на Ида Даниел "Какво се случи, след като Нора напусна мъжа си или опорите на обществото". После - три танцови миниатюри на хореографката Мила Искренова. На електронен музикален фон избрани чрез жребий автори ще четат по едно стихотворение. Междувременно на специални видеоекрани ще текат произведенията на визуалните артисти. Музикалният десерт е осигурен "Остава", "Уикеда", "Анимационерите", "Фрий Уил съсайти".
Ако не ви е достатъчно, може да се шокирате на воля в Дом на киното и Евросинема с програмата "Червена точка", която ще представи филми от авангардни европейски режисьори с ..хм, повече от интересно съдържание. Селекцията е нестандартна и филмите имат доста противоречиви коментари. Датите за прожекциите още са неизвестни.

С две думи: септември дойде. Лятото умря, да живее изкуството!

Урок по държание

Този уикенд беше страхотен, не само заради пребиваването в близост до най-голямата дрога за мен - морето, но основно заради едно много яко парти и конкретно, една наистина "пичоранска" (цитирам Жорето, който има патент за тоя лаф от години) постъпка.
Мислех да опиша самата случка, но няма смисъл - Алекс и Генади са ме изпреварили и няма какво да добавя към фактологическата обстановка. Ще кажа само, че държанието на ATB беше истински пример за всички звезди, които се самозабравят в блещукането си и не помнят, че светят с отразената светлина на своите фенове. В момента, когато простосмъртните фенове победоносно нахлуха в лоното на красивите и известните, стана ясно, че истинските изпълнители правят точно така - винаги мислят за тези, които ги слушат постоянно и не цепят басма на тези, които са дошли повече заради модата, гъзарията и мястото, отколкото заради изпълнителя. Браво, Андре, покажи им - така се създава истинска връзка с публиката.