Съботна рекламка

Weekend-ът е най-подходящото време да се свържеш с приятели. Ето ви едно напомняне на този факт с много готина, позитивна реклама на мобилния оператор Oxygen:

Определено са успели да създадат положителното настроение и да предадат идеята, че връзката с другия носи щастие. Харесва ми, а и е в тон с лежерното настроение на днешния ден :)

Приятен петък

Днес беше един много хубав петък - не само, че направихме забавна глупост с колежката, видях един стар колега, разходих се в Южния парк, танцувах салса на автобусна спирка и ходих много пеша, а и успях най-накрая да разгледам изложбата "360 градуса България".

Срещата на така наречения Мост на влюбените (който никога не ми е изглеждал като много романтично място) беше перфектният завършек на петъчния ден. Приятната компания, хубавото време и добрите фотоси само подобриха още повече настроението ми. Допълнителни плюсове донесе залязващото слънце и музикантът с кавала - този човек свири жестоко!

Колекцията от 120 фотографии е нещо, което трябва да се види, особено ако сте видели експозицията на Ян Артюс Бертран през септември. Сравнението между двете изложби се налага поради факта, че техниката и идеята на двамата фотографи е еднаква. Браво обаче на Александър Иванов (който бил инженер химик, явно всестранно развита личност!), че е решил да представи красотата на България на обитателите от панелната джунгла. Оказа се, че в България има много страхотни места, за които никога не съм чувала. Вече си набелязах няколко места на картата, които най-накрая трябва да посетя - като започнем от Царевец (да, за бой съм си, как може за 20 години да не съм ходила?!) и стигнем до изоставената църква в обезлюдено село до язовира Копринка. Има и снимки на много добре познати места, но представени от страхотна гледна точка (тук си сложих снимка на единия залив на Арапя, защото това място толкова си го обичам и ми стана много мъчно и носталгично за там).

Забележки, естествено, има - авторът налага твърде явно любовта си към родния Казанлъшки край. Текстовете под снимките не носят толкова информационна стойност, колкото на септемврийската изложба, и на места има леко ненужни лирически отклонения. Но снимките са наистина добри. Трябва да се има предвид, че Иванов снима от мотоделтапланер и парапланер, което е доста по-ефикасен (от икономическа и екологична гледна точка) вариант от хеликоптера на Бертран. А и е доста по-трудно да се направи добър кадър, не само поради вятъра, а и заради необходимостта да се съобразяваш с въздушните течения. Като стилистика и обекти фотографиите силно се припокриват с изложбата на Бертран, но това припокриване има жестоко послание (браво на Бисер, че го формулира толкова точно!) - че в малката България може да се видят почти всички невероятни природни картини, за които френският фотограф е ловувал по цял свят. Кара те да се чувстваш горд, нали?

Радвам се, че списание Едно превърна в традиция организирането на събития с екологична насоченост. Наистина си заслужава. Изложбата е на моста пред НДК до 18 юни, а после заминава из страната - да я чакат в Бургас (26 юни - 23 юли), Варна (31 юли - 28 август) и Пловдив (5 септември - 3 октомври).

Корпоративни легенди и митове

За последните два месеца два пъти ходих да гледам "В очакване на Годо", но и двата пъти представлението не се състоя. За незапознатите ще кажа, че в пиесата става дума за двама души, които чакат Годо, а той все не идва. Та и моето ходене на театър стана малка ирония на съдбата. Сега всички в офиса ми знаят за случая и "да чакаш Годо" си стана служебен лаф.
Ето кратко представяне на начина, по който се създава корпоративната култура.

Винаги ми е харесвало сравнението на един работен екип с първобитно племе. Може би на пръв поглед звучи грубо, но ето какво имам предвид:
- членовете и на племето, и на фирмата имат общи традиции, споделят общи ценности, имат общи обичаи и говорят на общ диалект (фирмен жаргон)
- племето си има знаме - фирмата си има лого
- племето има племенни краски, а фирмата - дрескод
- всички членове на племето се поддържат
- те се стремят към съвместна работа в името на общото оцеляване на племето (финансова печалба и пазарни позиции)
- членовете на племето си имат доверие
- племето внимава какво ще си мислят съседните племена за него (фирмен имидж)
- вождът на племето се старае да тренира войните, за да могат те да бъдат ефективни в битка - точно както шефът прави обучения за служителите
- за да оцелее, племето трябва непрестанно да се развива, да учи нови бойни техники, да намира нови начини за лов - фирмата трябва да се стреми към иновации
- при добра организация членовете на племето остават лоялни на вожда
- при лош вожд те си намират ново племе (пасивен подход) или сменят вожда (активен подход)

Когато прекарваш по-голямата част от времето си в работна среда, би било добре да ти е интересно и приятно. Познавам много хора, които не обичат това, с което се занимават, нито пък тези, с които го правят. Искрено съжалявам всички, които сутрин стават с мисълта "Ох, пак съм на работа!" - сутрин в метрото имам чувството, че съм единствената, която не изглежда така, сякаш отива на погребение. В това отношение поддържането на добър организационен дух е много важно.
Наскоро имахме среща с клиент, чиято философия много ми допадна: емоционалната връзка между служителя и компанията може да го "имунизира" срещу конкурентни предложения за работа, дори при наличие на фактора "някой лев повече". Истината е, че отношението ти с екипа има ключово влияние върху желанието да смениш работното си място. Един умен мениджър винаги прави всичко възможно да задоволи нуждите на служителите поради простия факт, че тази техника е по-ефективна от икономическа гледна точка - текучеството хаби времеви, паричен и човешки ресурс за обучение на нови кадри.

Ако трябва да се позова на литература, фирмената култура съдържа основно следните компоненти (Г. Тончев - Основи на мениджмънта):
- Фирмена политика (външна и вътрешна);
- Ценностна система на йерархични началници;
- Иновационна ориентация;
- Професионализъм и качество;
- Фирмена лоялност;
- Интеграция на интересите на всички с главните цели на фирмата;
- Вярвания, очаквания и надежди на работещите във фирмата;
- Характеристика на фирмената среда.

Създаването на общ корпоративен дух повишава личното удовлетворение на служителите от работата, а корпоративното наследство се предава на новопостъпилите с функция на социализиращ елемент - наред с обяснението как се включва кафе-машината идва и информацията, че Х е будист-вегетарианец, У обожава кучетата, Z е известен с прякора "Факса", защото първия път изпратил един и същи факс 16 пъти, тъй като не знаел, че листът не изчезва при приемане. Забавна и рационално безполезна информация помага на новия да навлезе в племенните тайни и да се почувства като член на групата. Така фирмените митове и легенди стават спойката на екипа, която ги кара да се усещат като пълноценно цяло, единна социална група. С една дума, фирмената култура определя образците на поведение, нормите и ценностите на една организация.

И няма как да се сдържа за финал да сложа любимият ми експеримент как се създава корпоративно наследство:

В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.
Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил "рефлекса на Павлов" - щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).
Действие Второ: Силата на екипа
Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо – те всъщност никога не били мокрени (корпоративно наследство).

Underground

Тези дни времевият ресурс е оскъден и поради тази причина нямам време да чета много, камо ли да пиша. Въпреки това вчера намерих един интересен постинг в блога на Бисер за рекламни кампании в софийското метро. Хвърлете едно око, заслужава си.
Повече информация за проведените кампании има на сайта на колегите от Метрореклама - направили са си доста пълен каталог с реализираните събития за клиенти, както и информация за интересните изложби, които започнаха да поставят на станциите. Има и доста пълни статистически данни за профила на аудиторията, за жалост обаче няма данни за 2008 година. Все пак може да се види тенденцията в промяната на пътниците и да се осъзнае, че рекламата в метрото може да бъде наистина ефективна.
Самата аз прекарвам средно поне 20 минути на ден в метрото и определено за това време доста от рекламните послания се набиват в главата ми. Ефективно е.

Докато смъртта ни раздели (ли?)

Може би фактът, че в момента съм на такава вълна, си казва думата, но е интересно как рекламистите използват мотива за раздялата, за да привлекат вниманието на публиката. Вероятно за по-романтично настроените е плашещ фактът, че в съвременното общество на раздялата се гледа като на една неизбежна закономерност до такава степен, че често темата се превръща в повод за майтап. За мен обаче е интересно как от една щекотлива тема може да се извлече силна рекламна визия.
Първият ми пример вече не е нов, но ми стана любим още с излизането си. Какъв по-добър начин за реклама на адвокатска кантора? "Животът е кратък, разведи се!" :D
Оказва се обаче, че колегите юристи от района на Чикаго, където е поставен билбордът, нямат особено чувство за хумор и определят рекламата като "новото дъно, до което стига рекламата на адвокатски кантори", "тотално непристойна и обидна". Адвокатката, чиято идея е дизайнът пък контрира с префасонираното клише "Адвокатите не са причина за разводите. Хората са причината.". Тя обяснява дръзката рекламна стратегия с обичайната баналност при комуникирането на адвокатски услуги. Явно обаче границите на забавното са различни за всеки и трябва да се внимава с прекаления хумор на чужд гръб. Носеха се слухове, че рекламираната кантора ще трябва да понесе санкции от страна на регулаторните органи. Всеки си плаща.

Друг пример за бърза "пълна промяна" са тези реклами на немски сайт за запознанства. Когато не си доволен от половинката, имаш право на втори шанс, нали?!


Някой от коментарите, които четох за тази кампания, са в посока "как може да се популяризира възможността да зарежеш някого само заради физически характеристики?!", но повечето оценяват иронията и приемат хумористично визиите. Оказва се, че с тях Сачи и Сачи Франкфурт са спечелили награда от Немския клуб на творческите директори. Явно журито е било достатъчно либерално и с чувство за хумор.

Като цяло в съвременното общество битува схващането, че всеки е свободен да преследва щастието. Това все пак е твърде краен начин и не искам да изглеждам твърде коравосърдечна. Обичайте!

Много баби...

Тези дни май не остана човек от социалното ми обкръжение, който да не е разбрал, че вчера беше едно от най-мащабните и важни събития, които сме организирали скоро. ВЕЦ Лакатник вече работи, първата руслова централа на Балканите е факт. Имаше голямо откриване, много официални лица, речи и рязане на ленти, предхождано от пресконференция, прессъобщения и продължително говорене с журналисти. Както винаги, има от какво да извадим поуки - дай Боже следващото откриване да бъде още по-добро и голямо.
Един от основните уроци, които извличам от цялата кампания по събитието, е колко важно става говоренето с единен корпоративен глас пред медиите, за да се избегне объркване и пренасищане на медийното пространство. За какво става дума в конкретния казус: клиентът ни подкрепя благотворителната фондация И АЗ МОГА, за популяризирането на която отдели внимание по време на концерта по откриването. Естествено, партньорите ни от фондацията са пожелали да се отблагодарят за помощта като отбележат вниманието, което е отделено за тях на събитието. Съобщението, което са пуснали до медиите, обаче акцентира по-силно на самото откриване, типично бизнес събитие, отколкото на благотворителната инициатива.
Медиите виждат в диспропорционализираната информация ръката на корпоративен манипулатор, който иска да извлече публични дивиденти от благотворителност - твърде често ставаме свидетели на тази тенденция. Умишлено в нашия материал до медиите не бе споменато нищо за благотворителната нотка на концерта - оставихме това на вниманието на присъстващите. Предвиждахме подобна реакция от медиите и не искахме да парадираме с благотворителната дейност. Прессъобщението от Фондацията обаче звучи така, сякаш е пуснато от клиента ни: говори се от негово име, въпреки че източникът на съобщението е посочен.
Двете прессъобщения, нашето и на Фондацията, постигат три учебникарски негативни ефекта: 1. Пренасищане на публичното пространство с еднообразна информация, което кара много журналисти напълно да я пренебрегнат. 2. Разнопосочност в тона на организацията, което води до объркване на нагласите. 3. Негативно отношение, генерирано от позитивите, които организацията се опитва да извлече (в очите на медиите) от благотворителната си дейност.
Нямам желание да се правя на жертва - отчитам и като наша грешка, че не сме съгласували действия с фондацията. Стиковката би могла да елиминира негативните ефекти, дори и да бяха пуснати две съобщения. Не съм доволна само от това, че решенията винаги стават ясни post factum. А старите хора отдавна са казали: "Много баби - хилаво бебе". Надявам се, че съвместното бабуване ще става все по-лесно в бъдеще.

Нещо ново

В неделя бях на кино в Mall of Sofia и видях нещо интересно, и то не в киното. Това е нов метод за реклама, който не бях виждала у нас. Случайно се заговорих с инженера от компанията, която разпространява технологията у нас и научих малко повече. Методът е канадски, предлага се у нас от скоро - оказва се, че канадците имат доста малко представителства в Европа. Състои се от две части: екран, който е поставен на известно разстояние от потребителя (в конкретния случай екранът висеше на 2-3 метра навътре в празното пространство на 3тия етаж на мола), и специална рамка, която улавя движенията. В двата горни ъгъла на рамката има сензори, които трасират движението и определят положението на предмета в рамката - пръстите на потребителя. Както много добре знаем, положението на една точка в дадена равнина се определя от две координати. Така движението се изобразява на екрана.
Тук технологията е използвана за реклама на нов продукт на Actavis с хиалуронова киселина (срещу бръчки). Надписът на екрана гласи "Изглажда бръчките" и потребителят прави именно това. Cool! ;)

Възможностите са доста, но рамката, на която са поставени сензорите, внася малко ограничение и не позволява "пълно потапяне". Лично аз виждам най-широко приложение за привличане на клиенти чрез интерактивни витрини на магазини. Доста хора ще се загледат по една подобна витрина. За жалост, все още не е развита възможността за 3D-трасиране, но се правят опити и скоро може и да има. Методът може да се използва доста креативно, като потребителят влиза в рекламата и участва в нея, което винаги е добре за привличане на внимание - например Dunkin Donuts са правили игра, в която на пода на мола (не запомних в коя държава) двама души могат с ритане да си подават интерактивна поничка. Сладка занимавка...

Под капака

Днес попаднах на тази супер яка реклама за Audi - Gymnasts. В нея унгарски акробати пресъздават движението на автомобилни части. Идеята е велика, а и изпълнението е много добро. Обичам реклами, в които посланието е предадено ясно - какво по-точно сравнение може да има за динамиката, красотата и пълната хармония в един автомобилен двигател?

Честно казано, рекламата със сигурност работи много добре за женски аудитории - в един момент възприемам мотора не като онова мазно и неразгадаемо нещо, което може да ми изцапа роклята и да ми развали маникюра, а като произведение на изкуството. Подходът е много добър!

И като говорим за произведение на изкуството, ето и друга готина реклама за коли: Orchestra за новия Ford Focus. Вече я пуснаха и по българските телевизии и сигурно сте я гледали, но направих асоциация с нея, като се замислих за "женско" представяне на неразбираемата автомобилна вселена (дори и феминистките да ме заклеймят, нямам идея какво са накладки и не съм сигурна, че много държа да знам!)

И за да направим кръгова композиция, връщам се на Аudi, този път с рекламата Crescendo за модела S3. Интересен начин за изпълнение на Турския марш.

Фактът, че съм гледала тази реклама преди повече от 6 месеца и веднага си помислих за нея, щом гледах рекламата на Ford, доказва, че силно ме е впечатлила. Въпреки че е приятно направена обаче, фаворит ми остава първата реклама от днешния пост - метафората за двигателя е по-силна!

RIP, Котлър! Viva иновация!

Постоянно чета какви са новостите в маркетинга, но ето, че някой хора си правят труда да съберат всичко на едно място и синтезирано да го поднесат. Презентацията на Paul Isakson не казва нещо изумително ново, но доста добре очертава новите маркетингови тенденции - значението на съдържанието, въвличането на клиента за провокиране на лоялност към марката, значението на социалните медии в маркетинговата стратегия. За доста малко време са набелязани основните теми на "новия" маркетинг - по-задълбоченото им разучаване зависи от вас!

| View | Upload your own