Ти не си фокус-група, ти си геврек...

Толкова се учудих на тази новина, че просто няма как да не я споделя:

Volvo използват хипноза за по-ясни резултати във фокус-групите. Adrants цитират статия от Brandweek, където доста подробно се обяснява за какво иде реч.
Методът на изследване с две думи е следният: групи от максимум 8 души се подлагат на обща хипноза, за да се проучи какви са истинските им нагласи към дадената марка. Сеансът продължава около 2 часа, като първите 25 минути са за отпускане на групата и привеждането им в подходящо психическо състояние.
Въпреки че статията започва с примера на Volvo, се оказва, че методът се използва вече от десетилетие за марки като Dewar's и Domaine Chandon. Има дори агенции, които са се специализирали в провеждането на хипноза за фокус-групи. Президентът на една подобна агенция заявява: "Зависи от клиента, но аз предлагам този метод винаги, когато мога." Честно казано, звучи ми доста страшно като възможност да ме хипнотизират и да ми разглеждат подсъзнанието. В статията се споменават спомени от курабийките, които мама ти е правила, когато си бил на 5 - представете си какво могат да измъкнат. Не искам да звуча като Мел Гибсън в "Теория на конспирацията", но все пак нещата не ми се нравят. Според гореспоменатия президент "в определена степен се повдигат и морални въпроси." No kidding?!
Като всяко нововъведение, и този метод има редица критици, които го класифицират в графата "глупост" и "безсмислица". Но май винаги е така. Все пак бих предпочела да видя някакви обекитвни изследвания на резултатите, за да обявя хипнозата като ефективен метод за маркетингово проучване, но умът ми не се спира да извиква какви възможности биха се ширнали пред специалистите, ако нещата наистина работят.

Кенет Хейн от Brandweek прави и друго много интересно наблюдение - всички практикуващи метода споменават силата, която рекламите имат върху рекламополучателите: хипнотизираните свързват някои от най-ранните си детски спомени с песнички от реклами, джингъли и лога. Май и у нас ситуацията е същата, въпреки че рекламата навлиза доста по-бавно и не толкова агресивно, колкото в Америка: "Пуловера на татко аз обичам ..." ;)

Personal Branding 2

Ако ви е харесало първото текстче по темата, ето ви още:

Опаковката

"По дрехите посрещат, по ума изпращат." За втората част от изречението не съм много убедена. Понякога отношенията зависят изцяло от това какво излъчване имате, а облеклото много помага (или съответно, много пречи) за създаване на впечатление. Вече ми е почти хоби да оглеждам облеклото на хората във всякакви ситуации - на улицата, в работна среда, през свободното време, на специални събития. И вече съм се нагледала на всякакви безумни ситуации. Поради това съм стигнала до извода, че определено трябва да се въвежда корпоративен дрескод за служителите на всяка уважаваща себе си компания. Просто има хора, на които им е трудно да се справят с това сами.

На работа: все пак шефът не трябва да се превръща в Цербер и да фиксира съвсем точна униформа от типа "Клонираните атакуват". Липсата на идентичност на служителите не само влияе на тяхното лично настроение (вкъщи имам една униформена риза отпреди 3 години, която за нищо на света не бих облякла отново!), но и пречи на възприемането им от клиентите. Сами можете да помислите колко често бъркате сервитьорката, която ви обслужва в заведението.
Все пак видът на служителите трябва да отразява същността на фирмата - в този смисъл е недопустимо един банков служител да не е костюмиран, но това не е задължително за много други професии. Повечето работодатели се ограничават до забрана на маратонки, смъкнати дънки, шорти или ланци марка "Илиянци", а останалите правила за облеклото са доста либерални. В други компании се приемат правилници за облеклото, които са строго фиксирани. Според шефа ми, стига да не идвам на работа "сякаш съм тръгнала на фитнес", всичко е ОК. Все пак изтръпвам като видя "бизнес-дама" с деколте до пъпа, дънки с пайети и коланче с весело пробляскващи камъчета. Ето още малко полезна информация.
Дрескодът трябва да се развива с времето, за да не остава твърде консервативен, но и не може да следи всички модни тенденции. Най-подходящото определение, за което се сещам е, че служителите трябва да изглеждат спретнати - не твърде излъскани, но делови и вдъхващи доверие.
Когато си търсите работа, трябва да се спазва американският израз "Обличай се за работата, която искаш, а не за тази, която имаш" - надали ще ви обърнат сериозно внимание, ако отидете на интервю с дрехи от плажа или грим от снощната дискотека. Тук трябва да се внимава много, тъй като работодателят си поставя задача да ви прецени за много кратък период от време и не е печелившо да му давате повод да се съмнява в надеждността ви.

Вечерно: наистина се изумявам как се появяват хора на корпоративни тържества и събития. Най-пресният пример, за който се сещам, е една дама на рождения ден на вестник КЕШ, която беше дошла на коктейл в резиденция "Бояна" с изискване "вечерно елегантно облекло" по къса червена пола, ботуши и черен пуловер. Прекрасно я допълваше един господин наблизо - по протрити дънки и лилава разкопчана ризка. Въпреки че работният ден формално е свършил, фирмените партита отново имат статут на работни срещи, поради което трябва винаги да имаш наум, че не представяш само себе си, а и организацията, в която работиш.
При официални вечерни събития и за двата пола работата е доста ясно регламентирана: мъжете с костюм - според изискването на поканата повече или по-малко официален; жените могат да си спестят волностите и да заложат на класическата малка черна рокля (да живее неувяхващият стил на мадам Шанел!), разнообразена от ефектни аксесоари. Нищо обаче не може да развали впечатлението повече от зле подбрани аксесоари - споменатите вече ланци, изобилие от скъпоценни стъкълца и други приумици от попфолк-гардероба.
При по-неформални събития присъстващите имат повече свобода, но отново има граници, които не трябва да се прекрачват - гумени джапанки, шушлякови шорти, твърде къси поли или ризки-хавайки.

Лично време: тъй като тук разглеждам не само професионалните, а всички сфери, в които се реализира личността, ми се иска да засегна и личния стил. Не мисля, че човек трябва да се съобразява с нещо друго, освен с индивидуалните си качества и настроението си. Има едно особено чувство, което ти казва дали определена дреха "те отразява" правилно - по принцип и в конкретния момент. Безсмислено е сляпото следване на чуждия стил, което много често се среща - говори за липса на индивидуалност и вяра в собствените качества. А и води до доста комични (за околните!) или направо страшни ситуации като Мис Пиги в дънки с ниска талия и късо потниче. Или невероятната комбинация от розово каренце и зелено райе. Бррр! Не трябва да забравяме съществуването на едно страхотно човешко изобретение - огледалото. То няма навика да лъже и показва доста точно как ще се появите на улицата. И понякога е най-откровеният съветник, стига да му дадете възможност да "говори".

Темата е твърде обширна и исках да маркирам само някои основни позиции. Има доста консултанти и пълни наръчници по въпроса, но за мен това винаги остава въпрос на лично чувство - можеш да си купиш скъпи дрехи, но не можеш да си купиш стил. Той се състои в начина, по който носиш дрехите и как те пасват на собственото ти излъчване. Стилът не може да се посочи с точност, но винаги се усеща - както казва вече споменатата Коко Шанел, "Ако сте били поразени от красотата на някоя жена, но не можете да си спомните с какво е била облечена, това означава, че тя е била облечена безупречно."

Неделя вечер на свещи

В светлината на вчерашния ми пост ето нещо, което можем заедно да направим в полза на Земята: Earth Hour е доста интересна инициатива, която нямам намерение да описвам подробно, защото вече са ме изпреварили. Това, което задължително трябва да знаете, е следното: на 29 март от 20:00 до 21:00 часа се опитайте да поживеете без ток. Гарантирам, че няма да ви убие! ;)
Със сигурност повечето хора гледат скептично на такава инициатива. Но старите хора казват "Капка по капка - вир". Именно акумилирането на малки действие води до слуичването на големите промени. А дори и да разгледаме Earth Hour като чисто PR-тактика за повишаване на вниманието относно екологичните проблеми, пак си струва. Пък и наистина, ако някой ме изненада с една вечеря на свещи в неделя, ще бъда доста доволна.

Земята е крехка!

Казват, че една снимка струва повече от 1000 думи. Тези снимки обаче за мен струват много повече. Те са от новата книга Fragile Earth - сборник, който илюстрира последствията от човешката дейност с въздействащи сравнителни фотографии - определено в такива моменти изпитвам гняв и срам, че принадлежа към човешката раса! Книгата е публикувана през миналата седмица и използва метода, който вече видяхме в презентациите на Ал Гор от филма "Неудобната истина" (всички сме го гледали, нали?!) Хайде сега открийте десетте разлики!


Китай: Жълтата река през май 1979 и май 2000. Ерозията, причинена от човешката дейност в региона, формира полуостров, който пречи на нормалното движение на реката.


Китай: езерото Донгтинг Ху през март 2002 и септември 2002. Голямо наводнение, причинено от необичайното пълноводие на реката Янгтце, залива почти целия регион.


Мадагаскар: Реката Бецибока през септемвнри 2003 и март 2004. Изсичането на горите води до силна ерозия, в следствие на която естуарът на реката се затлачва. На горната картина се виждат типичните нива на реката, а на долната - наводненията на сушата след циклона Гафило от 7 март 2004.


Боливия: покрайнините на Санта Круз през юни 1975 и май 2003. През 1975 местността е заета от тропическа гора, но днес горите са изсечени заради селскостопански нужди.


Кувейт: февруари 1991 и май 2001. Саждите от хилядите изгорени петролни кладенци са се смесили с пясъка и са формирали катранена покривка върху почти 5% от територията на страната (наслагванията са маркирани в оградената зона).


Турция: реката Ефрат през септември 1976 и септември 1999. Тоталната промяна на местността се дължи на построяването на язовира Ататюрк, което води до наводняване на обширни територии.


Аржентина, Бразилия и Парагвай: водопадите Игашу през февруари 1973 и май 2003. За тридесет години уникалната екосистема край водопадите, която е приютявала хиляди защитени видове, е понесла драматични промени в следствие от обезлесяването и селскостопанските дейности.


Чад: езерото Чад през 1972 и 1987. Езерото е (или по-скоро беше) един от най-големите водни басейни в Африка, като осигурява(ше) вода за Чад, Камрун, Нигер и Нигерия. В следствие на засушаването то се е смалило до едва 5% от първоначалната му големина.


Флорида (в бъдеще време): Някой учени предричат, че повишаването на климата само с 2 градуса ще разтопи ледената покривка на Гренландия и така морското равнище ще се повиши със 7 метра - ето как това би се отразило на Флорида.

Когато "много" става "твърде много"

Имаше големи шансове това да е един положителен пост за подобряването на обслужването в "Happy". Колкото и да ми е тъжно обаче, явно няма да се получи.

Дълго време текстът на първата страница в менюто на Happy, предлагащ ви въможност да получите отстъпка от сметката си, ако сервитьорката не е достатъчно усмихната, изглеждаше като остатък от някакъв безвъзвратно отминал период, защото обслужването в един момент беше доста близо до категорията "непоносимо".

Снощи ходих с един приятел в Happy-то на Раковски и в началото бях приятно изненадана от видимото подобрение в обслужването на заведението. Първо любезно ни настаниха на бара, докато изчакаме да се освободи маса. Така поне не стърчахме на входа като наказани. Управителят не ни забрави само поради факта, че вече сме седнали, и доста бързо ни намери маса, като пренесе сам питиетата ни. Сервитьорката дойде бързо и - О, чудо на чудесата! - беше първата любезна и усмихната сервитьорка, която съм виждала в това заведение поне от две години насам.

Дотук всичко се развиваше прекрасно. И тъкмо когато казах, че сигурно ще напиша едно одобрително текстче за положителната смяна на нравите, нещата тотално се объркаха. Момичето се държеше толкова мило, че чак стана досадно. Нямам нищо против да се извинят за лекото забавяне на салатата ми, но когато при смяната на всяко ястие те питат "Хареса ли ви салатата/пилето/десерта?", става малко прекалено. Да не говорим, че щом си поискахме сметката, последва редица от въпроси "А вие наистина ли няма да си поръчате десертче?", "А желаете ли кафенце?" и така до безкрай. Бррр!

Какво не беше наред? Сервитьорката мина съвсем отвд границата на любезното държане и запраши в някакви неизвестни дебри на досадната услужливост. Както казах и снощи, явно са почнали да дрогират персонала на Happy със същите хапове, които дават и на служителите в McDonald's и KFC. Някъде бях чула фразата, че добрият сервитьор никога не се забелязва, но винаги е наблизо, когато ти потрябва. Тя прекрасно илюстрира отношението, което персоналът на едно заведение трябва да развие по отношение обслужването на клиентите. Именно това би трябвало да запомнят и управителите на заведения. Защото залитането в която и да е крайност на типа обслужване дразни - не само твърде груб, но и твърде любезен персонал. Чувството за мярка е ключово понятие.

Personal Branding

Днес смятам да започна една доста обширна тема, която ще се разпростре в няколко поста, но смятам, че е основополагаща. Ежедневно виждам как хората (дори тези, които се занимават професионално с комуникация) не могат да преценят как да се позиционират в социалния пазар - как да се представят пред обществото. Съзнавам, че темата е много обширна и определено има какво да се каже. Съзнавам и че задачата, която си поставям, е доста амбициозна (че кога ли не съм била!), защото темата е била говорена неведнъж от доста известни имена. Нямам намерение да претендирам за пълнота на разсъжденията или високо професионално качество на написаното - просто ще дам примери от личните ми наблюдения.

Вземете ме!
Започвам с този аспект на темата, защото в момента служебно ми се налага да я мисля - агенцията ми търси още хора - и виждам наистина фрапиращи неща. Личното позициониране на трудовия пазар е доказателство за тезата, че недоглеждането на дребни детайли дразни най-много и най-силно се набива на очи.
A priori мисля, че е ясно, че подходящо представяне без стойностно съдържание не може да има - или поне това ефектно представяне се разбива на пух и прах в момента, в който кандидатът стигне втора база, интервюто. От друга страна, и най-квалифицираният кандидат може да се самопрецака като не изпипа представянето си - тук важи твърдението, че нямаш втори шанс да направиш първо впечатление, а работодателят си създава първо впечатление именно чрез тексат на CV-то. Темата има още по-силно приложение в маркетинговия бранш, защото ако не можеш да продадеш добре себе си, надали ще се справиш с комуникирането на стока или услуга на клиента.
За общото оформление най-лесно и удобно е да не се проявява излишна креативност и да се придържаш към стандартната бланка за CV (или европейския формат, или този на Europass например). Но дори при нея срещам доста забавни вариации - цветни или графични заигравки. Наистина, недостатък при придържането към стандарта е невъзможността да изпъкнеш. В този смисъл трябва да се довериш на инстинкта си - дали няколко цветенца ще говорят за креативната ти натура или просто ще изглеждат като наивно детско търсене на внимание?
Данните за контакт също са от особено значение - добре е да сте на разположение по повече от един начин. GSM и e-mail са подходяща комбинация. Но няма нищо по-забавно от това да се свържеш с кандидат с адрес cunka16@... или пък с невероятния sexgod_pepi@... И тук импровизацията не винаги е подходяща.
Снимката също е важна. Забелязала съм, че много по-лесно се запомнят CV-та на кандидати, които са изпратили и снимка - психологически погледнато, визуализирането на абстракцията "моята личност" помага за създаване на по-трайно впечатление. Някой снимки обаче остават като жигосани в мозъка ти, но не с добро. Типичен пример е една дама, която ни беше пратила снимка като за сайт за запознанства - убийствено силен грим, разголено потниче и нацупени устнички, тип "новия клип от ТВ Планета". Все пак се предполага, че дамата кандидатства не точно за стриптизьорка...
Подредбата на предишния трудов опит и професионална квалификация е един от най-ключовите моменти. Това все пак е основата, на която ще се оценява кандидата - нещо като лично "съдържание на продукта". Следователно, всичко трябва да е максимално подредено и разбираемо. Важно е да се включи не само средно и висше образование, но и всякакъв тип класификационни курсове, сертификати и учебни инициативи - участието в училищни спектакли предполага, че имате опит с държание пред публика, а участието в студентския съвет на университета говори за личната амбиция. Постарайте се да включите всичко, което може да наклони везните във ваша полза. Но тук трябва да влезе само релевантна информация - надали работодателят ще се интересува от изявите ви на новогодишно тържество в детската градина. Прекаленото затрупване с детайли действа отблъскващо и разсейва работодателя, който в потока от информация може да пропусне това, което наистина го интересува.
Тук искам да отбележа и ролята на интернет-активностите. Ако имаш лична страница или водиш блог, който се доближава до професионалната сфера, подходящо е да споменеш този факт. Имам приятел, който точно така си намерил работа в един от големите всекидневници - оказало се, че работодателите го четат. Заниманията говорят много както за интересите, така и за персоналните качества на човек.
Не трябва да се пестят усилията да покажеш амбиция и ентусиазъм (естествено, търсейки баланса, за да не изглеждаш като маниак). Мотивационното писмо, написано не с хиляди клишета, а персонализирано към съответния работодател, може да отвори много врати. Веднага си личи дали текстът е писан просто за да се отметне изискването, или защото на кандидатът наистина му е интересна сферата на дейност на организацията.

Далеч съм от мисълта, че казвам нещо ново. Убедена съм обаче, че тези съвети трябва да се повтарят периодично, за да не се забравят. Съдейки по CV-тата, които получаваме, явно има много, които не помнят!

По-по-най

Ето един доста интересен задочен диалог посредством TV-реклами:

И преди съм показвала реклами на спортни стоки, защото носят особена сила и адреналинова искра. По принцип рекламата на тези продукти не е лесна работа. Трябва да се предаде енергията и спортния дух, които се свързват със спорта, и то по нов, неочакван и въздействащ начин. Създателите на следващата реклама вероятно са се вдъхновили или от някое модно филмче в стил Матрицата, или безсрамно са копирали основния апел от великата реклама на Apple "1984". Както и да е, упражнението е сполучливо - рекламата е добра:

Отговорът на Nike обаче е по-силен и доста по-умен. Стилистиката на двете реклами е идентична и по доста сходен начин са представени качествата на продукта. Тук обаче се усеща и коренно различна нотка: "С Under Armour може да се задоволите, ако сте от гетото и се стремите да преобръщате света. При нас обаче идват истинските атлети - тези с професионалната екипировка и реалните шансове за успех."

И с подобно послание, наистина "по-доброто" на Nike е по-добро. Защото колкото и cool да изглеждат антикомформистите на Under Armour, всеки щредпочита да е от победителите (на Nike).

Етикет на отговора

Тези дни Алекс изложи размисли за телефонния етикет, които и на мен много често ми минават през главата:

А когато не можеш да говориш, или затвори или изчакай телефона да спре да звъни. Но после върни обаждането! Особено ако имаш 2 или 3 поредни пропуснати повиквания. Изглежда като спешен случай.

Определено това се случва на всеки. Най-малкото странно е, когато трябва спешно да разговаряш с някого, а той решава, че точно този ден не му е до теб, оставяйки те в неведение относно важна информация по текущ работен проект, например. Казвам "странно", за да не напиша "ужаааасно дразнещо и неприлично"!

Същото често се случва и с друга модерна технология - e-mail-ът. Когато имаш две-три съобщения, в чийто subject фигурира думата "спешно" или "ASAP", проява на уважение към човека отсреща е да му драснеш поне един ред "В момента съм на много важна конференция, ще ти отговоря утре сутрин." или нещо от сорта. А писането на е-mail отнема най-много 2 минути. Повечето e-mail-клиенти и някой страхотни онлайн платформи като GMail имат опция за автоматичен отговор, когато сте твърде заети, за да отговорите в момента.
Това не е просто улеснение на работния процес или възможност да споделяте важна информация бързо. Комуникацията (поне правилната такава!) показва уважение към човека, с когото работите. И не си мислете, че подобни детайли са просто нещо, с което другите свикват и започват да не забелязват - всичко винаги има значение!

Един любим партньор на агенцията ми е почти 24-часа on-line - дори в срещи e-mail-ът се проверява постоянно, а ICQ остава включено за спешен разговор. Естествено, без човека, който седи на масата отсреща, да се чувства пренебрегнат - изпращат се само 2-3 думи и само когато въпросът не може да почака. От друга страна, клиенти често не отговарят на писма и не връщат обаждания с часове и дори дни без основателна причина. Хайде познайте с кого ми се работи повече, както и с кого работният процес е по-продуктивен!

Визитки

Визитката се е превърнала в един от най-важните носители на информация в бизнес комуникацията. Добре е дизайнът на визитката да се забелязва, да представя стил и да служи като индикатор за индивидуалността на притежателя й, да си личи качествената изработка, да провокира интерес. Днес има хиляди възможности за нестандартни визитки, някои от които са удивително индивидуалистични. Понякога обаче това може да провокира и обратен ефект - в желанието си да са уникални, някои хора забравят, че основното предназначение на визтиката е не куриозността, а удобството като източник на информация. Съответно, никой не би запазил визитка, която твърде много се отдалечава от стандартните размери и обем, просто защото е непрактично. Трябва да се намери златната среда между индивидуализъм и спазване на общопретите норми - почти като във всеки аспект на бизнес комуникацията.

Ето някои интересни варианти за визитки, на които съм попадала в интернет - някои сполучливи, а други не съвсем:

1. Метална визитка: честно казано, не ми е ясна връзката между дизайн-студио Plasma и метала, но все пак идеята не е лоша - визитката лесно може да се съхранява и е със стандартни размери. Все пак не е лошо хората да се потрудят, за да има логическа връзка между визитката и предмета на работа, а не просто да се използва идея заради самата идея.

2. Мокра визитка: визитката на инструкторите в училището по плуване Urban Waves са поставени в прозрачно пликче, което задържа и малко вода, за да предаде средата на работа. Ами ако ти се спука в портмонето?!

3. Въздушна визитка: тази е на доктор по гръдни проблеми от център за лечение на астма. Сладка идея, но е доста неудобно всеки път да надуваш балон, когато решиш да си запишеш час за преглед. Още по-трудно става, ако имаш астма. Пък и не ми е ясно как трябва да са ти поставени зрителните органи, за да се справиш сам със задачата надуване+четене.

4. Гръцка визитка: като стана дума за непрактичност, ето един леко непрактичен вариант. Визитка на гръцка таверна - връзката с традиционното чупене на чинии е хитра, но не бих си носила нещо подобно в чантата.

5. Визитка за успех: надписът гласи "Още един процъфтяващ дизайнер". Връзката с дизайна отново липсва, но играта на думи оправдава използването на цветни семена. Забавно, но след като разбереш какво се крие вътре, трудно ще си я прибереш отново във визитника.

6. Визитка за изгаряне на калории: ето тази наистина ми допадна. Треньорът те кара да се поизпотиш, преди да му звъннеш. Удобно за съхранение, идейно и в пряка връзка с работата.

7. Визитка за раздяла: тази също е много добра и най-много се доближава до идеалната среда, за която говорех в началото. Става дума за адвокат, специализиращ в бракоразводни дела. Много умно!

Промени

Предполагам, че хората, които често идват тук (лаская се да мисля, че има такива, които редовно ме четат), са забелязали промени в блога в последно време, но реших все пак да спомена няколко думи за смяната на кожата. Пролет е, пък и през този месец става една година от раждането на "мойто бебче" ;) , затова реших, че е време за промяна. Някои от промените са чисто технически, като например смяната на шрифта и заглавията в постоянната колонка в дясно - за това няма точна рационална причина, просто на интуитивно ниво реших, че така изгледът повече ме "отразява". Други промени са обвързани с премахване и преименуване на рубрики и за да няма объркани, ще ги напиша тук:

- рубриката Welcome се преименува на *От редакцията*, защото там започват да се натрупват постинги, които са не просто приветствени, а и свързани с различни събития от календара. Естествено, не си мислете, че ще ви поздравявам за всеки празник, само за тези, които са от значение за мен и ме навеждат на някакви по-особени размисли :)
- рубриката Рекламна пауза съвсем изчезва и се слива с Вратовръзка. Реших, че няма смисъл да отделям изкуствено рекламата от темата за PR и BTL активностите, защото като цяло вярвам в интегрираните маркетингови комуникации. В рубриката Вратовръзка ще пиша всичко, което е свързано с теорията и практиката на публичните комуникации
- новините за култура вече идват не от actualno.com, а от kafene.bg, защото аз лично вече ползвам този сайт за информация относно културни събития
- наскоро се появи и новата постоянна колонка Бележник, в която отбелязвам интересни културни събития, които самата аз смятам да посетя (но да си призная, май невинаги ми стига времето)
- надявам се скоро да се появи и още някоя рубрика, но за това няма да споделям още, защото съм малко суеверна и не ми се говори отрано за неща, които все още не се случват...
- разместиха се и местата на някои от останалите постоянни колонки, но смятам, че това е явно

В заключение, надявам се да продължавате да намирате причини да се отбивате тук и обещавам да не ви занимавам често с подобни сухи теми :) Поздравявам всички, които четат това с една песничка за уроците в живота и промяната, която не винаги е толкова лесна колкото смяната на няколко шрифта:

Кино на MAX

Тези дни си организирах една огромна доза киномански изживявания. Проведе се първият за тази година отворен клас, организиран от Sofilm, този път посветен на взаимовръзките между киното и театъра. Тъй като имам сериозни наблюдения и в двете сфери, които обаче са на аматьорско ниво, ми беше интересно да видя какво ще кажат по темата професионалисти с дългогодишен опит, които бяха гост-лектори на семинара: Шарл Тесон, критик и преподавател в Сорбоната; Жан Душе, критик, писател и лектор; Бернар Собел, театрален режисьор, както и с участие на режисьора Явор Гърдев от българска страна.

Водих си подробни бележки за нещата, които ми направиха впечатление, но смятам, че няма смисъл да се впускам в пространни обяснения какво и как се е случвало. Беше отбелязано например стандартизираното значение на театъра в киното - сцената се възприема като пространство на лъжата и играта, на Аз-ът "за пред хората", докато зад кулисите се крие светът на истината и реалния характер на персонажите като завесата отделя света на публичната социална игра от света на интимната реалност. Само по себе си казаното през двата дни не е уникално или нечувано досега, но е интересно да се види взаимодействието на мненията на лекторите, които се вплитат в цялостната дискусия. А този процес бих могла да предам само с почти пълна стенограма от разговорите, което нямам намерение да правя.

Отвореният клас започна с хронологичен увод, който проследи процеса на зараждане на киното като автономно изкуство и постепенното му отделяне от театъра. Безспорно, киното заема доста от театъра, но постепенно развива собствен език, с който да комуникира посланията към публиката и днес двете изкуства са несравнимо различни. Това, което най-много обичам в колоквиумите на Патрик Сандрен, е възможността да видиш откъси от филми, които няма къде другаде да гледаш - например "Живите карти" на Жорж Мелиес от 1909 година не присъства в архивите, достъпни за простосмъртните. А именно чрез тези далечни за днешния зрител късчета кино-история най-лесно се разбира как театърът е еволюирал в нов вид изкуство - също както и при биологичните видове това се случва постепенно, бавно и мъчително.

Честно казано, най-приятната изненада на този отворен клас беше присъствието на Явор Гърдев, който и двата дни се държа наравно с френските мастит-кинокритици и показа доста добри познания не само от сферата на киното и театъра.

Филмът има утвърдителен или отрицаващ патос, без значение от жанра. Явор Гърдев

Все пак не трябва да забравяме, че той е магистър по Философия и определено разсъжденията му за отражението на света в театъра и киното бяха най-добрата част от колоквиума. Удоволствие е човек да го слуша.

И като казвам удоволствие, елегантно ще премина към другото удоволствие от weekend-а, а именно срещата с Никита Михалков в Дома на киното в събота. Каквото и да кажа, няма да мога да предам чувството, което витаеше в залата. Ще кажа само едно - беше страхотно да слушаш на живо човек, който е едно от най-големите живи имена в киното и който по толкова поетичен и красив начин говори за живота и влиянието на киното върху човешките действия. Това, което остава в ума ми дълго след срещата, бяха думите на Михалков (цитирам по памет) "за мен не е важно какво чувства и мисли зрителят, докато седи в киносалона и гледа филма, а какво ще направи, след като излезе от залата". Режисьорът сподели история за момиче, което, след като видяло последния му филм "12", се сдобрило с майка си, с която били скарани от месеци. Ако се върнем пак на темата за нравствения патос, моралният императив на твореца въобще се явява активната промяна на действителността. Според Михалков тази промяна не се осъществява на общо, мащабно ниво, а посредством малки, индивидуални промени в съзнанието на отделния зрител. Това е може би една от най-силните възможности на киното - да въздейства на зрителя и така нежно да налага метаморфози в ежедневието.

Градски любопитки

Наскоро четох американско изследване, според което билбордовете са най-ефективната алтернативна рекламна медия. И нищо чудно - при развитието на новите технологии т.нар. ambient media вече съществува във всякакви формати и предлагат много възможности. Ето и няколко интересни предложения:

Ако сте уморени от традиционните статични реклами по магазините или скучните монитори зад витрините, ето един приятен вариант: интерактивен екран, който улавя движенията на ръката. Така машинката следва желанията на клиента и представя търсената от него информация. Спестява време, предлага удобство и въвлича клиента в активно взаимодействие с канала, а оттук и с марката - три в едно :)

Ето и друг вариант: два подвижни билборда, които си "играят" - синхронизираното видео се прожектира на сградите и създава впечатление за взаимодействие. Като гледам зяпачите в клипчето, явно доста ефективно се привлича внимание.

И последното предложение за днес: тичаща ядосана панда, която напомня на хората в Копенхаген, че през 2009 ще се състои конференция за промените в климата - явно жегата е подпалила главата на мечока. А и екологичната организация WWF доста от рано е почнала кампанията.

Crisis-Profit

Няма как да не споделя мнението си за пожара във влака София-Кардам, защото доста мисли ми минаха през главата. Мога да говоря за шока от липсата на адекватно държание на държавните управници или за мрачните си мисли относно поредните събития в родния Абсурдистан, но това е толкова широко разпространено мнение, че не виждам смисъл. Подразни ме фалшивата съпричастност и желанието някои политици да се възползват от общата болка с поредния опит за сърф по вълната на популизма. Все пак погледнах кризата от PR-гледна точка с идеята да отлича най-широко зейналите пропуски в комуникацията:

В първия момент, когато разбрах, че Бойко Борисов е забранил честванията по случай 3 март в знак на почит към трагедията с влака София-Кардам, бях доста доволна. Наивно си помислих, че има поне един държавник, за когото нелепо загубените човешки животи са от значение и мъката няма да бъде покрита от плиткоумното измъкване на парламента "Щом жертвите не са разпознати, траур няма". Пълен фарс - на каква независимост може да се радваме, ако в държавата се случват подобни нелепи трагедии! Под безсмислието на официалното твърдение ясно прозира детинското желание "Организирали сме си празник, няма някакви си катастрофи да ни го провалят, я!" - дори и анонимни, починалите пак са хора.
В подобни случаи съболезнованията не важат. Отменянето на празненствата щяха да покажат истинска съпричастност на управляващите и може би общественото недоволство щеше да бъде поне малко туширано - а това все пак е целта на всяка организация в криза.

Да коментирам ли въобще нелепото държание на президента, който отиде на лов в деня след трагедията, за да се разтуши от тежките си президентски задължения - сещате ли се, задължението да представлява единството на българския народ? Явно народът милее да отстреля няколко вълци, за да убие мъката... Не може да се разхождаш по горичките, когато цялата страна е възмутена от подобна нелепа трагедия. Оставаше само по примера на Емел Етем Първанов да изтърси нещо от сорта на "Ами аз какво мога да направя, ДНК-пробите ли да взимам?"
Господин президент, моля, съобразявайте се с чувствата на хората и недейте да се изявявате в ловни дружинки, когато мястото Ви е при близките на загиналите или, когато те не са известни, поне в София на работното си място. При подобни обстоятелства държавният глава няма почивен ден!

Та както вече казах, наивно се зарадвах от обявената забрана на Народния пазител Борисов - той винаги ще закрили народа и ще поправи неправдите на Лошите Политици. За жалост обаче, гръмкото твърдение както винаги се оказа въздух под налягане - все пак няма как кметът да забрани празненствата, одобрени от Народното събрание, почти всички от които се провеждат в София. Официалната общинската забрана не засегна дори митинга на "Атака", защото не можело да се спират автобусите от страната. Типично по Бойковски генерал-кметът обвини правителството в дебелоочие и лошотия, комфортно забравяйки собствените си изяви на високосния бал в Бояна в самия ден на трагедията. Колко кратка памет!
С изказванията си Борисов придаде откровено политически привкус на действията си, което подразни обществото и най-вече близките на жертвите. Фалшивата загриженост дразни повече от всичко останало, а когато се комбинира с гръмки фрази, от които има пренебрежително малък ефект (в случая - отменен крос в Борисовата градина и концерт на ансамбъл "Филип Кутев"), става още по-лошо.

Завържи си връзките!

Един приятел наскоро ми развиваше теория, че колкото повече приятели имаш във Facebook, толкова по-малко имаш офлайн. Според него хората, които се занимават със social media в преобладаващата си част са компютърни маниаци, които не излизат от тъмните си задушливи стаи и компенсират социалната си дезинтеграция с контакти във виртуалното пространство. Парадоксът е, че същият този приятел е холандец, с когото нямаше да се познавам, ако Facebook не съществуваше - запозна ни един негов сънародник, който си търсеше компания при пристигането си в България и така ме намери именно в мрежата.
В последно време все по-ясно осъзнавам предимствата на социалните мрежи - днес например създадох група, с която мога да комуникирам с хора от Балканите, с които се запознах на студентски форум в Гърция през лятото. Вчера пък открих групата на гимназията, където завърших.
Както казваше един друг приятел (британец, дошъл в България по програма Erasmus, с когото също се запознах в мрежата), интернет прави комуникацията толкова бърза и лесна, че си е направо подсъдно да губиш връзка с хората. Най-малкото, можеш да им драснеш два реда в профила. Естествено, нищо не може да замести живия контакт. Далеч съм и от мисълта, че изпращането на виртуална целувка се равнява на 3-4-абзацово писмо какво ново има в живота ти. Но подобни хитроумни конструкции правят загубата на връзка с познати много по-трудна - особено когато имаш желание връзките да се запазят.