Кино, кино, кино

SOFILM се превръща във все по-значима институция за киното в България. Продуцентската къща на Патрик Сандрен е главният виновник за заснемането например на нашумелия "Хитмен". Някой сигурно ще се заяде колко е лошо в България да се снимат чужди продукции, но щом те дават хляба на българските актьори (които за епизодична роля в чужд филм взимат три пъти повече, отколкото за главна в българска продукция), лично аз мога да направя компромис. Пък и надеждата, че покрай чуждите филми може да изгрее и наша звезда, си остава.

Всъщност SOFILM печелят вниманието ми най-вече с организирането на отворен клас за любители на киното. Миналата година отидох на един курс лекции и беше доста интересно, а тазгодишната програма изглежда доста интригуваща. Лекциите са безплатни за всички желаещи, провеждат се на френски език, но със симултанен превод на български. Откъсите от показаните филми са със субтитри на английски или български. При всички положения посещението си струва, дори само заради възможността да видиш откъси от класически шедьоври, които трудно се намират днес.

Та ето и програмата за тази година:
На 8 и 9 март ще си говорим за връзките между театъра и киното с кинокритика Шарл Тесон и режисьора Явор Гърдев. На 19 и 20 април темата е "Метаморфозата в киното" - да си призная, звучи твърде общо, но допълнителна информация излиза около седмица преди самото събитие. През юни пък ще се запознаем с африканското кино (нямам представа що за животно е, но това е добър повод да ми обяснят), през октомври във фокуса на вниманието е документалното кино, а "учебната година" се закрива с пета серия лекции през ноември, посветени на актьора в киното. За първи път годишния цикъл се състои от пет, а не от четири лекционни курса - и за пръв път се радвам, че ще учим допълнително :)

С поглед към лятото

Кофти е да си мислиш за лятото, което изглежда непосилно далечно в студените януарски дни, но бизнесът не чака - при определяне на рекламен бюджет трябва да се прави сметка отсега. Ето защо написах статия за нещо, което ми стана страшно интересно, тъй като (смея с гордост да заявя) е напълно ново за България и е един от проектите на нашата агенция. От в. "Дневник" бяха така добри да дадат една страничка на скромното ми творение.

Реклама за летовници - мисията не е невъзможна
Нетрадиционните комуникационни канали се развиват все по-бързо и в България
Новите комуникационни канали се развиват все по-успешно и у нас. Компаниите, които предпочитат иновативни методи за комуникация с публиките, могат да са доволни от бързото навлизане на подобни практики на българския пазар. Пример за тази тенденция е използването на въздушна реклама и авиопромоции, които започват да завоюват заслужено място в стратегиите на родните PR и рекламни практици.

Предимствата
Според изследване на института в Мейн, САЩ, за промотиране на щатската лотария въздушната реклама предизвиква 18.3% на запаметяване на съобщението само с 6% от рекламния бюджет; телевизионна, радио- и външна реклама използват цели 80% от рекламния бюджет, а имат почти същото или по-ниско ниво на запомняне - между 9.5% и 21.6%.
Изследванията показват, че въздушната реклама предоставя на публиката средно 17 секунди четивно време. Доказано е, че тя генерира около 20% от интереса към рекламирана стока или услуга в стандартна рекламна кампания, която използва и телевизионна, радио- и печатна реклама. Осемдесет и осем процента от хората познали минаващия въздушен транспарант, когато го видели половин час по-късно; 79% можели да си спомнят каква стока или услуга се рекламира; 67% запомнили поне половината от рекламното съобщение.

Отличителни белези
С въздушна реклама компанията рекламодател може да достигне до тясно таргетирана и сегментирана публика или да предаде посланието си до масова аудитория - хиляди плажуващи, посетители на концерти, спортни събития, търговски панаири и изложения, обществени паркове, голф игрища или просто хората, които са попаднали в досадно задръстване. Активният период за провеждане на въздушни рекламни кампании е от началото на май до края на септември. Този рекламен похват предоставя алтернативен метод за комуникация с целевите публики през активния летен сезон, когато конвенционалните рекламни канали не функционират на пълни обороти, а реципиентите са настроени ваканционно.
Въздушната реклама се характеризира с ефективни и икономически изгодни резултати, висок OTS (Opportunity to See), адаптивност към целевата публика. Въпреки своята простота и директност този комуникационен канал предлага някои възможности, които не присъстват в характеристиките на никой друг конкурентен канал за комуникация. Хиляди потенциални клиенти могат да бъдат достигнати едновременно при нисък CPM (относителна цена за хиляда импресии), което увеличава възвращаемостта на рекламния бюджет. При липса на пренасищане на канала с реклами и силна конкуренция съобщението може да бъде разпознато, възприето и запомнено по-лесно.

Технологията
Най-разпространеният метод за въздушна реклама са авиобанерите - въздушни транспаранти с големина от 1.5 м височина до 6 м х 15 м. За направата на транспарантите се използва специална лека и издръжлива материя от кръстосани полимерни нишки, сходна с платовете, от които се произвеждат парашути.
Самолетът, който тегли транспаранта, лети с ниска скорост - 90-100 км/ч (при срещуположен вятър от 30 км/ч например се достига много ниска скорост - 60-70 км/ч). Над плажове и населени места не е разрешено летене на по-малко от 50 м височина.
За да се увеличи максимално времето за експонация на рекламното съобщение, въздушната реклама се провежда в най-подходящото време на деня, когато плажовете са пълни, не по-рано от 10 часа сутринта. Когато слънцето е слабо и няма много плажуващи, полетът се отлага за следващ ден с по-добри метеорологични условия.
За да бъде максимално ефективна, въздушната реклама трябва да бъде съобразена със спецификата на средата за разпространение. Името на рекламодателя или продукта (освен ако не е вече доста известно и разпознаваемо за публиката) трябва лесно да се разпознава и разчита. Основната идея трябва да е изразена кратко, за да предизвика реакция у потенциалните клиенти дори само с един поглед. Текстът да е с голям размер на шрифта, добре подравнен и да е поставен на обикновен фон, който не отвлича вниманието от посланието. Илюстрациите трябва да предават основните апели, които се свързват с продукта или посланието, а всички незначителни детайли да бъдат изключени. Цветовете трябва да са ярки и с ограничен брой, контрастиращи помежду си. Добре е рекламодателите да вземат предвид факта, че цветовете на транспарантите ще изглеждат с по-ниска яркост поради прозрачността на олекотения материал на транспаранта.
Компаниите не трябва да се ограничават с традиционните методи за комуникация. Технологичният напредък предоставя много нови възможности и компания, която не проявява гъвкавост и инициативност при планиране на рекламната си стратегия, рискува да изгуби досегашните си позиции. Целевата публика вече може да бъде достигната на много места, традиционно виждани като недостъпни за рекламистите. Новите възможности просто трябва да бъдат уловени.
Още миналата година рекламната агенция "Бенлет Марине" изгради цялостна концепция и проведе за пръв път в България подобен тип рекламна кампания. Бе нает и брандиран хеликоптер с марката и логото на клиент на агенцията, които летеше над цялото Южно Черноморие и разпръскваше рекламни материали на клиента. След проведения анализ се стигна до "учудващото" заключение от 400% CPM - Returnable Investment за компанията.


А ето и малко снимки, които показват за какво иде реч:

Миг в бъдещето

Редовен клиент съм на софийския градски транспорт и вече мога да кажа, че съм запозната отблизо с характеристиките на отделните тролейбуси, които обслужват линия №9, с която пътувам до работа почти всяка сутрин. Миналата седмица обаче попаднах на нещо, което ме изненада неимоверно и държа да го споделя.

Настроението ми преди един от многобройните изпити тази сесия беше подобрено от пътуване в тролейбус 2112, което протече под надслов "Един миг в бъдещето" - надпис, нескромно изписан на тавана на превозното средство от гордия шофьор и все пак напълно заслужен. Преценете сами:

Качваш се в тролея и на пук на оскъдицата в СКГТ на вратата те заварва следното:

"Хм", мислиш си ти, "тук явно има и шофьори-ентусиасти". След това виждаш, че можеш да споделиш мислите си с водача чрез книгата за препоръки.
Зарадва ме уточнението, че "похвалите са противопоказни" - явно човекът наистина иска да разбере с какво може допълнително да подобри настроението на пътниците, а не си проси плоски комплименти. Държа да отбележа, че часовникът е абсолютно точен!

Целият таван на тролея е изписан с различни фрази "за живота от нещата", като например "Мъжете знаят защо, жените знаят как" или "Зад всеки велик мъж стои една жена". Не всички фрази бяха в духа на милите комплименти към нежния пол, просто тези запомних. А заснетата тук "Ако имаш желание, търсиш начин, ако ли не, намираш причина" най-добре обобщава философията на създателя на този уникален тролей.

Досега си обичах новия прототип с топлите меки седалки и електронния часовник на таблото. Позицията му на фаворит обаче вече въобще не е сигурна!

Не-покана

NB: Аз твърде много ценя правораздавателните органи, за да приканвам към нерегламентирани протести!

Все пак отдавна мислех да се разходя из градинката до Ректората в сряда, може би към пет и половина. Искам да уведомя всички граждани, че ако са имали намерения, подобни на моите, може да се учудят, че на мястото вероятно ще срещнат група ентусиазирани екипирани зелени човечета, които ще скандират странни марсиански мантри от сорта на "Рила ни е мила!". За жалост, пролетите сълзи за опропастяването на Седемте рилски езера може най-много да увеличи водния капацитет на водните басейни, но за промяната са нужни действия.

Мисля все пак да осъществя посещението си в уречения ден и час. Кой знае, може и да се засечем там...

Плачи, зрителю!

За най-голям ужас на всички БГ-киномани режисьорът Явор Гърдев сподели в интервю за в. "Дневник", че премиерата на филма "Дзифт" се отлага за есента - а всички така се надявахме да го видим на Филм Фест-а през март! Е, ще трябва за пореден път да въздъхнем и да се заредим с търпение и надежда "есента" да не стане "другата есен", както печално често се случва в родното кино.

Но всъщност апелът от заглавието на този постинг е насочен към друго. След като новината за "Дзифт" ме блъсна от страниците на "Дневник" сутринта, реших да видя какво се случва с други филмови проекти и кога може да се надявам на нашенска премиера. И за първи път дълбокото ми убеждение, че Google съдържа отговора на всички въпроси, се препъна в грубата действителност. За разлика от холивудските (или дори европейските независими) събратя, българските филми нямат присъствие в Интернет. Нито вече излезли филми като "Шивачки", нито пък предстоящите "Дзифт" и "Прогнозата"(когото чакам още от миналото лято като го снимаха на Крапец). Добре че е "Летете с Росинант", та да отсрами положението във виртуалното пространство, и то пак чрез гостоприемството на Cinefish. Няма информация за участващите във филмите, за създателите, няма новини от снимачния процес, няма евентуален месец за премиера. Дори няма едно пробито entry в IMDB. Докато по света пускането на филм в киносалоните е свързано с много медиен шум и ефектен PR, у нас като че ли датата за премиера се превръща в тайна на ДС. Похвално е, че все повече се пише по вестници и списания за българско кино, но се учудвам, че никой от екипите на младите режисьори като Зорница София и Явор Гърдев не се е сетил поне едно блогче за това как вървят снимките да направи.

Затова феновете още дълго ще плачат, когато ги гложди любопитство за кино-бъдещето.

Етническа коректност?

След като сутринта се занимавах с темата за религията в пост-модерното общество от конспекта ми по Народопсихология, сега намерих интересен пример за практическото приложение на теорията.

Никога не съм се замисляла сериозно за ролята на маркетинга във футбола (все пак съм жена!), но ето че и футболните отбори имат нужда от съвети по брандинг. Особено когато междукултурните комуникации стават все по-сложни в космополитния свят.
Негативните исторически конотации, свързани със символа кръст, имат особено силна позиция в мюсюлманските страни. Пресен пример е съдебната жалба на турски адвокат срещу футболния отбор "Интер". Явно г-н Барис Каска се е засегнал от поразяващата прилика между новите екипи на италианските играчи и официалната униформа на рицарите-тамплиери - и двете съставени от червен кръст на бял фон, т.нар. Кръст на Св. Георги. Според него кръстът на фланелките го е накарал да си мисли за насилията от миналото и да изпита силна мъка за загубите на прародителите си, вместо да се наслаждава на играта на любимия си "Фенербахче" (чиято загуба на мача с 3-0 според някои коментари е по-вероятната причина за тъгата на фена). Той дори подава молба до UEFA за анулиране на мача - вероятно според него загубата е провокирана от "заплашителния вид" на 11-те италианци (представете си, моля ви, уплаха на горките турски играчи!!! Странно, как ли мюсюлманите въобще дръзват например да стъпят в Англия, чийто местен флаг е просто обърнат настрани Кръст на Св. Георги?)
Прилагам и друг пример на футболна тематика, вече съвсем пряко свързан с маркетинг: в Саудитска Арабия голяма популярност завоюват копия на тениските на ФК Барселона, върху които традиционния кръст от логото на отбора липсва. Фалшификатите не са натоварени с негативните асоциации, които кръстът носи в арабския свят, следователно и продажбите им растат. Икономическата печалба от мърчандайзинга на клуба явно страда поради "некоректния" вид на емблемата.

И ако това са просто любопитни случай без да са станали (все още?) масова практика, те дават храна за размисъл що се отнася до представянето на западни "марки" в мюсюлманския свят, както и във всяка друга част на света със значителни културни различия. Въпреки че обичаме да изтъкваме космополитната същност и смесването на културите и традициите, характерно за началото на 21. век, не трябва да се забравя, че в голяма част от света отграничаването от Запада е повод за гордост. Това възраждане на националното самосъзнание като реакция срещу глобализацията трябва да се вземе предвид при маркетинг в многонационални компании, защото във все повече страни западното не е добро, а натрапчиво и нагло - питайте McDonald's или Coca-Cola, които се сблъскват с неодобрението и бойкота в арабския свят, тъй като тези марки винаги са се позиционирали в потребителското съзнание като еманация на Запада.

Къде ми е ползата?

В момента чета книгата на Серджо Зийман "Краят на рекламата...". Въпреки че е странно да слушаш съвети от човека, застанал зад най-голямото маркетингово фиаско в историята, има някои доста интересни съвети. Днес открих истински пример, илюстриращ нещата, за които Зийман говори. Става дума за следната реклама и верояния ефект от нея:

Художествено издържана реклама. Кара те да чувстваш приятна носталгия по отминалите времена, когато хората наистина са ценели връзката помежду си и са изразявали това ежедневно. "Ако пишеш, значи те интересува." Страхотно! Невероятно! Сещам се как в казармата дядо ми е пращал по две писма на ден на баба ми.
Рекламата изглежда добре, което предполага, че е скъпа. Чудя се откъде ли в бюджета на румънската поща се намират толкова пари за реклама.
Но според мен тук се поставя акцент на качества, които вече въобще не са от значение за клиента. Когато пиша, преди всичко искам написаното да пристигне бързо! Момиченцето гледа с такова възхищение пощальона на кон, защото не ѝ се налага да изготви и получи одобрение за рекламна кампания, която е трябвало да започне от вчера. Когато ми показват предаването на писмото от ръка на ръка, аз си мисля само за едно - къде ли е телефонният номер на експресната куриерска служба? Засвидетелстването на личното внимание и отношение към клиента е страхотно, но от най-голямо значение е ползата от услугата.

И така, да се върна там, откъдето започнах: Зийман казва, че рекламата трябва непрестанно да напомня на клиента защо той трябва да използва стоката/услугата. Тази реклама е пример за представяне пред потребителите на характеристики, които представляват пълен анахронизъм - в забързаната ми работна седмица понякога не остава време за ICQ-съобщение, да не говорим да седна и напиша писмо на ръка.
Пощата трябва да се асоциира с надеждност (което май са се опитали да внушат, но със спорен ефект), бързина и възможност за доставяне на големи товари, защото оттук се генерира реалната печалба - надали писмото на баба Тинка от Каспичан до сестра ѝ в Бухово носи особени дивиденти на пощенската служба. Посланието тук би имало смисъл единствено за клиенти в напреднала възраст, но те и без това имат ограничен набор от алтернативи за подобна услуга. Следователно рекламният бюджет се налива в кофа без дъно. Вместо това рекламната агенция май трябваше да се постарае да ме накара следващия път да не звъня на куриерска фирма или просто да използвам e-mail. Определено не са се спавили с тази задачка!

Оценка за преподаване

Ето един интересен коментар за българската PR-действителност от един интересен човек. Зорница е работила и от двете страни на барикадата - преди в PR-агенция APRA Pоrter Novelli, сега във вестник Дневник. Определено има добър поглед върху нещата.
Все пак обръщам внимание на темата заради друго - много от тези неща никой не ни ги казва на лекции във ФЖМК, а смятам, че вече във втори курс трябваше да са ни ги споменали. Във факултета никой не те учи как се пише прессъобщение, никой не ти казва как се структурира PR план или как се организира пресконференция, какво остава за тънкости в занаята. Искат да развиеш PR-план, без някой да ти обясни що за животно е това. Работещите вече знаят, а другите се оправят както могат. После бизнесът се оплаква от зле подготвени кадри - нормално, при положение че научих много повече за PR през първите си четири месеца на работа, отколкото през трите семестъра в университета.

Колекция

На който му е писнало да чете за Future Shorts, да премине към някой друг пост. Аз определено обаче станах фен на ежемесечните програми за късометражно кино и затова продължавам с предложенията, които тези готини хора ни поднасят.

През януари всеки, който още не е видял за какво става дума, или е пропуснал някои прожекции, може да се занесе до Дома на киното на 16, 23 или 30 към 20:30, за да поправи грешката. Този месец ще гледаме най-добрите неща от 2007. Въпреки че съм гледала всичко, ще се опитам да събера компания и да отида, за да видя отново някои сладурски филмчета.
Изненадана съм, че организаторите не са включили нищо от декемврийската програма "Първи сняг", която ме впечатли с поне няколко неща: нежната японска история "Маймунска любов", сръбско-германския "Милан" (за бомбардировките от 1999) и музикалното клипче "Какво да прави момичето?".

Както и да е, ще видим дали добре са се справили с подбора на някоя от прожекциите през януари. Междувременно държа да подчертая, че Future Shorts си имат канал в You Tube, няколко профила в My Space и канал в онлайн телевзията Joost.

Грешката е вярна

Отдавна не бях виждала реклами, които да ме впечатлят, затова графата "Рекламна пауза" остава системно неглижирана. В една от "пуш-паузите" днес (е, аз не пуша, но кой казва, че не мога да го ползвам за извинение?!) открих нещо много подходящо за разведряване на настроението в края на първата работна седмица от новата година. Не знам дали тези сладурски четири принта ме зарадваха, защото не бях особено блестяща по математика и ме карат да вярвам, че мъките в гимназията са били просто суровата цена за блестящия ми неразбран творчески ум. Все пак ме накараха да се изсмея на глас, а вярвам, че смехът трябва да се споделя. Enjoy: