Цената на удоволствието

Странно как понякога съдбата ти подхвърля за кратко няколко напомняния на един и същи урок - сякаш за да го запомниш по-добре. Точно тези дни зачекнахме темата СПИН в разговор с познати, а днес видях страхотна социална реклама по същия проблем. Типичният френски сексапил и естетизъм са комбинирани с наистина силно внушение - че хората рядко оценяват живота и оставят предпазливостта настрани в търсене на удоволствие. А, както се казва в рекламата, на всеки десет секунди един човек умира от СПИН. Затова пазете се!

Агенция: Leo Burnett
Клиент: Френска Асоциация срещу СПИН

Връзки с Обединеното кралство

Днес попаднах на материал за PR-техниките, на които залагат британските кандидати в предстоящите избори. Един аспект от статията ми направи впечатление - коментарът относно използването на Интернет като средство за връзка с електората. Кандидатът на Консервативната партия, Дейвид Камерън, набляга на този аспект от кампанията си - нещо, което въобще не е консервативно, а много перспективно. Мисля, че същият подход се възприе дори в по-голяма степен от Мартин Заимов в битката за София (ох, как мразя подобни клишета!). Хвала на подобни PR-професионалисти, като колегите, които се грижат за имиджа на Мартин!!! ЗАБЕЛЕЖКА: тук нямам за цел да оценявам програмата или вероятността за реално изпълнение на точките от нея, а само PR-кампанията

Имидж: За разлика от мрачните генерали, г-н Заимов остава приятно позитивен в изказванията и говори за светлото "ще", което би последвало избирането му, дори многобройните "ще", а не се изкушава да громи скришни и явни провокатори, които уж са заформили велика конспирация с единствена невинна жертва неговата скромна особа. За разлика от налудничавите треньори и леко префърцунените кандидатки, г-н Заимов изтъква бохемската си същност, с което се харесва на младите, но все пак запазва авторитета и сериозността, както подобава на бивш шеф на валутния борд и икономист, специализирал в няколко престижни международни университети.

Към хората: Кампанията на Мартин Заимов впечатлява с широката обществена откритост. Наистина е възприета схемата "близо до народа", която внушава доверие и кара хората (поне тези, които не са твърд електорат на някоя политическа сила, а се интересуват от индивида) ако не да приемат, то поне да се замислят за предимствата на този кандидат пред другите. Оттук се генерира и нарастващ интерес, доказателство за което е непрестанно увеличаващият се процент, който Заимов взима в социологическите проучвания.
Кампанията сама по себе си е изключително интересна и наситена с всякакви нетрадиционни събития. Прекрасно хрумване са студията на открито, които дават на хората възможност за пряк контакт с кандидата - една вечер минах покрай студиото пред БулБанк и бях приятно изненадана от факта, че Мартин си говореше с хората съвсем нормално, без наличието на произволен брой дебеловрати бодигардове. На 4-5 метра стоеше само един дискретен чичко-охранител, който беше почти невидим, ако не го търсиш съзнателно. Явно PR-ите са се усетили, че вероятността от среща с разгневена баба-атентаторка е пренебрежимо малка пред позитивното отношение, което подобен ход генерира у хората.

Технологии: Приятно е да видиш кандидат, който поне си дава вид на загриженост за твоето лично мнение. В този ред на мисли стигам и до темата, от която започнах - а именно онлайн кампанията на Заимов. Сайтът е с приятен дизайн, изчистен, стилен и функционален, с много интерактивност и възможности за обратна връзка. Но това го има и при други.
Наистина добра е идеята за създаване на блог - време беше и у нас да се случи! Все пак на запад това се случва отдавна. Идеята не е уникална сама по себе си, но е и много функционална за привличане на младите хора, които прекарват по-голямата част от времето си в Интернет и са доволни от факта, че поне някой от кандидатите е на "ти" с новите технологии.
Впечатление правят малките детайли, които издават, че при създаването на блога наистина е мислено и премисляно - особено ми хареса секцията "Блогрол за София", както и фактът, че във връзките към други сайтове на първо място е не официалния сайт на кампанията (би било признак на излишна грандоманщина), а страницата на София в Уикипедия. Писането от първо лице и обръщението на "ти" към читателя скъсяват дистанцията и създават приятно усещане. Естествено, надали някой наистина си мисли, че при тази честота на медийни изяви Заимов наистина има време (или желание) да пише сам в блога, но все пак...

Накратко: Не желая да съдя за качествата на кандидата, но ако се провеждаха избори за най-добра кампания, несъмнено Заимов печели моя глас.

На ръба

Понякога се изумявам от това, на което са способни някои рекламисти. Често рекламата се задържа точно на леко ронещия се ръб на добрия вкус. Ето и един нагледен пример за тази тенденция:

Няма да се впускам в морализаторски тиради, но ще кажа, че за мен в ролята ми на потребител тази реклама провокира доста неприятно отношение - въпреки захаросаното представяне с романтична музика и стилистика, напомняща весело-жизнерадостен филм на Чарли Чаплин, бездомните си остават бездомни и е безочливо да се рекламират луксозни стоки по този начин. Прекрачването на границата на морала има ефект при стоки, чийто имидж е скандален и това е част от продуктовата характеристика, но не смятам, че плазмените телевизори се числят към тази категория. Апелът за домашен уют е предаден по, меко казано, дебелашки начин.
И на най-добрите рекламисти им се случва да се "пообъркат". Далеч съм от твърдението, че всички зрители ще реагират по еднакъв начин, вероятно на много рекламата ще им хареса. Но трябва да се държи сметка за асоциациите, които рекламата може да породи в ума на другия потребител - този, който ще се почувства засегнат, обиден, огорчен. И трябва да се направи опит неприятното усещане да се сведе до минимум.

Нелепо!!! (за градските неволи)

Кристофър, това е просто нелепо!

- подпис в един форум

Има дни, когато дори малки неща могат да те изкарат от кожата ти. А има и такива дни, когато много сериозни неща те изкарват от кожата ти. Днес беше по-скоро от втория тип дни.

Наистина е просто нелепо! Нелепо е 25 минути да чакаш поне един от двата тролея да се появи на спирката. Нелепо е да мръзнеш и да се чудиш кога най-сетне ще те огрее величавата гледка на чифт приближаващи се по жиците жълти тиранти (или може би "жартиери", зависи кое ви допада повече). Нелепо е да се отъркаш в половината многопочитаеми жители и работници от района около Красно село. Нелепа е гъстотата на населението, която може да се реализира в градския транспорт към 7 часа вечерта. Нелепо е превозните средства да идват по две наведнъж, въпреки че покриват почти същия маршрут (или, още по-добре, да идват два броя ОТ ЕДИН И СЪЩИ НОМЕР) - не мога да разбера дали трябва да се топлят, да се водят или да се пазят едно друго?!

Нелепо е в центъра на града всичко да е лъснато, а в крайните квартали градинките да са заринати с боклуци. Нелепо е всяка вечер да тренирам котешкото си зрение поради липса на осветление пред блока и опасността да си огъна тънките глезенчета из люлинските потайности. Нелепо е да вървя по шосето, защото колите са се разположили комфортно на тротоара. Нелепо е при първия по-обилен дъжд шахтите да се задръстват и улиците да се превръщат в подобие на венецианските канали (но без следа от романтика). Нелепо е всяка сутрин навсякъде да има задръствания. Нелепо е градинките мистериозно да изчезват и на тяхно място също толкова мистериозно да се появяват бензиностанции в опасна близост до жилищни сгради.

Идват кметските избори и всички обещават и обещават - но който е щедър на думи, обикновено е твърде пестелив на дела. Ако все пак гласувам за някого (ако дотогава не ми окапят пръстите от премръзване по спирките!), той трябва да има ясна и приложима визия за развитие на инфраструктурата в столицата. Все още такава личност не се е появила - много блогове, беседи и разговори (тези дни, когато най-накрая ми остане време, ще разгледам и ПР-страната на кметската кампания тук), но малко реални неща: кандидатите говорят много, но казват малко. Докато ситуацията не се промени, столицата ще си остане едно твърде нелепо място за живот!

PS Искам да отправя неизмерима благодарност към великия Frank Sinatra за страхотната музика и към Бог за създаването на ментата (чаят е жестоко средство за разтоварване от стреса) - не знам как щях да се оправям с нервните кризи, причинени от градските неволи, без тези две неща!

Препятствия пред телемаркетинга

Случвало ли ви се е да получите обаждане от типа "Здравейте, Х! Вие сте нашият голям късметлия днес - получавате напълно безплатно голямата ни награда У..., ако закупите нашият СТРАХОТЕН продукт Z на промоционална цена <безбожно-много-и-0.99>"? Честно да си призная, на мен не ми се е случвало :) Но съм чела, че в САЩ телемаркетингът е основно оръжие в маркетинговия микс. Въпросът е на каква цена? Може би този комуникационен канал има своите плюсове, но създаването на негативна асоциация с вашата компания като "онези, които не ме оставят да се наспя дори в неделя следобед" си е голям автогол. Вижте какви идеи им идват на хората, за да си разнообразяват досадните разговори с досадните оператори:

Забавно и едновременно с това поучително: не досаждайте твърде много на потенциалните клиенти!!!

Интересна телевизия

Наскоро си дадох сметка, че от няколко месеца не гледам телевизия. Получавам достатъчна доза новини от сутрешния медиа мониторинг в службата, а филми гледам или на кино, или на компютъра. Но сега телевизията придоби съвсем ново измерение за мен:

Joost е online TV услуга, която ти позволява да гледаш филми напълно безплатно и да създаваш връзка с други потребители. Имаш възможност да избереш точно какво да гледаш (а поле за избор определено има - каналите са повече от 250, а самите предавания надхвърлят завидните 15 000 броя), а и междувременно можеш да комуникираш с други хора в мрежата.

Все още изследвам възможностите на новото си откритие. Причината, която ме накара да го харесам толкова, е, че мога да гледам филмите от Future Shorts когато си реша - лейбълът за късометражни филми вече се е отчел с три канала. В Joost ще се показват най-добрите неща от ежемесечните фестивали, както и предавания на живо от мултимедийните прожекции, интервюта с режисьори и публика и други благинки. Дали ще можем да видим в глобалното онлайн-пространство и репортаж от следващите български прожекции? Надявам се!

Свобода за Бирма!

На другия край

Казват, че светът се е превърнал в едно глобално село. Въпреки това когато в някои махали на това село се случват много лоши работи, в другите краища мълвата дори не достига. Като една будна и любопитна селянка смятам, че това не е правилно и ми се иска да разпространя селските новости надлъж и нашир.

Интересно ми е да знам какво се случва на другия край на света. Пука ми за хора, които никога не съм виждала и за съдбата на места, които може никога да не посетя. Може би е нелогично и изглежда странно, но вярвам, че когато има дори малък шанс да помогнеш на други хора, трябва да го правиш, дори ако те са наистина много далеч. Затова искам да информирам тези, които все още не са чули достатъчно по въпроса, че в Мианмар военната хунта репресира хиляди жители на страната, които са дръзнали да оспорват решенията на властимащите чрез мирни протести, започнати от будистките монаси. Срещу мирните протестиращи са изпратени въоръжени корпуси, инструктирани да разпръскват тълпите с всички средства - да, това включва и разрешение за убийство. Монаси срещу автомати - странно, нали? Никой не може да каже колко точно са жертвите: официалните власти съобщават за 13 убити, докато според дезертиралия полк. Хла Уин жертвите са няколко хиляди.

Докато зверствата в Бирма продължават с пълна сила, лидерите на развитите страни потропват нервно с крак и размахват пръст пред непослушните бирмански генерали, но не предприемат нищо повече. Ситуацията (естествено, в много по-малък мащаб) ми напомня за отношението на Франция и Великобритания към Германия в навечерието на Втората световна война - заплахи за санкции и нищо повече.

Обществеността обаче не остава безучастна. Доказателство са множеството кампании, които обединяват Интернет-общността в подкрепа на протестиращите:

• Много блогъри решиха да ни кажат истината за протестите в Мианмар, въпреки опитите на правителството да ограничи достъпа до Интернет и присъствието на международни журналисти в страната.
• Междувременно хора от целия свят изразяват своята солидарност с протестиращите чрез различни кампании. В социалната мрежа Facebook групата Support the Monks' protest in Burma вече наброява 298 000 члена само 11 дни след създаването си.
• Организацията Burma Campaign UK призовава към местни протести на 6 октомври, обявен за Международен ден за действие.
• 4 октомври пък е Международен ден на блогърите в подкрепа на Бирма. На тази дата блогърите няма да публикуват друга информация на страниците си, а ще поставят банер с думите "Освободете Бирма!". Ако мислиш, че си струва, направи го и ти.
• Сайтът Avaaz.org организира създаването на петиция към китайският президент Ху Дзинтао и Комитетът по сигурност на ООН с искане за незабавни мерки срещу терора на военната хунта. Създателите на идеята бяха обявили за цел събирането на 500 000 подписа в подкрепа на тези искания, но бурната подкрепа на идеята им даде кураж да вдигнат летвата до 1 милион. Подпиши се, ако решиш.

Организирането на толкова много инициативи носи оптимистични прогнози за бъдещото развитие на онлайн-общностите и нарастващото влияние на блогърите като източник на информация и реформаторски идеи. В крайна сметка от нас зависи какъв ще е светът утре и всеки трябва да помогне за оформянето му според силите си. Може да се намирам на 7 000 километра от Мианмар, но все пак ми пука - следователно разстоянието няма значение. Все пак светът се е превърнал в едно глобално село...