Морковена торта

Утре започва новият семестър във факултета. Странно ми е, че вече съм втори курс. Опитвам се да си спомня как се чувствах по същото време миналата година, но емоцията тогава явно ми е дошла в повече - оказва се, че е заляла и потопила почти всички спомени. Имахме среща с хората от форума, после отидохме да си получим книжките (разни хора ни говориха разни неща, но кой ли помни разни речи от разни откривания?!), после пихме по една опознавателна бира в "Дивака". Все интересни работи :)

Искрено се надявам да успея да отида до факултета утре, но животът ми доста е еволюирал от миналата година и ще видим как ще се оправя със служебните задачки. Ако успея да отида, сигурно ще завиждам благородно на първокурсниците, за които всичко още е ново и интересно, коридорите на ФЖМК са пълни с изненади, лекторите са непознати и страшни... Ето един подарък за тях - малка "морковена торта", за да знаят, че не всичко е толкова голямо и страшно както изглежда (или поне на мен и Кали, с която направихме филмчето, ни изглеждаше) през първите дни. За "порасналите" - вижте дали и вие възприемахте любимото Факулте така отначало:

Нова гледна точка

Казват, че за да опознаеш напълно нещо, трябва да го погледнеш от нов, коренно различен ъгъл. Ян Артюс Бертран ни провокира да преосмислим отношението си към малката ни родна планета като ни я показва от високо.

На изложбата присъстват всякакви индивиди: от задължителните хипари-природозащитници до баби с внучета. Хора разтоварват след работния ден - някои само гледат, но наистина ме радват онези, които четат и оживено коментират темата за устойчивото развитие. Докато се разхождаш по моста при НДК, останал сам с мислите си или в компанията на голяма или по-скромна група приятели, можеш не само да се насладиш на уникални фотоси, но и да обърнеш малко внимание на надписите под тях. Всяко заснето място си има история - минало, настояще и, надявам се, бъдеще.

Тази изложба не трябва да се възприема само с очите, но и с ума - може да научиш интересни (и малко плашещи факти) за злоупотребата с детски труд в Мароко, за липсата на адекватни мерки срещу природни бедствия в Малайзия или за изчезналия през 1844 година Голям пингвин (Alca impennis). Има и по-оптимистична информация - например програмата на Исландия, която е разработила и за момента стриктно следва план за преминаване към напълно безпетролно производство на електроенергия за нуждите на страната до 2040.

Ян Артюс Бертран веднага стана един от личните ми любимци, още когато прочетох за предстоящата изложба в списание Едно. Французинът комбинира по страхотен начин две от големите ми страсти - фотографията и разпространението на идеята за устойчиво развитие. Няма да досаждам - ако ви е интересно, разгледайте сайта му, който предлага много информация за различните инициативи в подкрепа на околната среда, биоразнообразието и устойчивото развитие, които той е разработил. Човек с мисия и, по-важното, ясна визия за изпълнението на идеите си. Поклон!

117-те фотоса малко изморяват към края, а и мозъкът ти започва да прегрява от информацията. Затова пък след като си видял оригиналите, можеш да си припомниш всичко в онлайн-галерията (сайтът има много прост и приятен дизайн). Моята препоръка: не се задоволявайте само с интернет версията на изложбата, използвайте последните слънчеви дни за една разходка сред паната на моста. Имате време до 18 ноември.

Кому е нужно?

Днес ще си говорим за образование. Не за учителски стачки и ботанически градини, а за необходимостта от специализация в областта на PR.

Случайно попаднах на следната информация, публикувана в американски сайт, който претендира да "помага на студенти, родители и педагози да постигнат най-добрите резултати на всеки етап от образователното си развитие":

"Въпреки че някои ВУЗ предлагат специализация в областта на Public Relations, повечето професионалисти смятат, че тя не е необходима. Тъй като връзките с обществеността изискват познаване на множество теми, най-добра е университетска подготовка, която дава база обширни знания. Всяка специалност, която Ви учи как да четете и пишете смислено, ще Ви подготви за кариера в тази област."

Хм, чувствам се някак излъгана. Защо тогава съм решила да се мъча четири години, ако няма смисъл в специализацията по PR? Странно е, че авторите на сайта свързват дейността на PR-практика само с четене и писане, въпреки че в началото на характеристиката са говорили и за връзките с вътрешни и външни целеви публики.
Цитирано е мнение, според което "ако можеш да напишеш смислена литературна тема за Данте, значи можеш да напишеш и добро прес-съобщение". На мен това ми звучи странно, особено от позицията на човек, който допреди шест месеца не можеше да напише смислено прес-съобщение, въпреки че можеше да пише отлични (не е лично мнение) теми за Яворов и Далчев. Прес-съобщението по нищо не прилича на литературно есе - нито по дължина, нито по съдържание, нито по стил или цел. Но нека не се хващаме за отделната фраза. Имам предвид, че за мен дейността на PR-практика се свързва в много по-голяма степен с комуникацията и умението да се въздейства на общественото мнение.

Странно е и че според сайта "професионалисти" споделят мнението на авторите, а в много блогове на PR-практици в областта информацията е подложена на критика:

"... ако се задоволиш с повърхностни знания в много сфери, не е сигурно дали ще бъдеш подходящ кандидат за която и да е професия."

Още мнения тук.

У нас ситуацията е доста сходна - в повечето агенции работят хора, които са завършили Българска филология, Журналистика, Филосфия или Психология. Далеч съм от тезата, че един добър PR-практик задължително има диплома по масова комуникация - много са и "природно надарените", които постигат отлични резултати без къс хартия с университетски печат. Все пак повечето от тези хора са прочели доста книжки за PR и социална психология.
The Prinston Review ме накараха да се замисля доколко адекватно е образованието по PR и колко голяма част от теоретичните знания, натрупани (живот и здраве!) през тези четири години, наистина ще ни влизат в употреба. Засега се убеждавам, че университетът ми е полезен най-вече с възможността да се докосна до академичната среда (преподаватели, колеги, друг начин на мислене), която безспорно оказва стимлиращо действие върху умственото развитие. От друга страна, за да получиш нужната основа, трябва да разширяваш потока от информация и да се стремиш да обхванеш все повече полезни източници. А за огрооооомната роля на практиката няма смисъл въобще да говоря - колкото и да си чел и препрочитал светила в съответната сфера, няма по-голям учител от реалната ситуация.

Обичам Америка!

Не се шашкайте! Тези, които знаят традиционното ми мнение за Великата Държава САЩ и нейния Мъдър и Вещ Предводител-Бушмен, да не си мислят, че някой ми е промил мозъка. Ще обоснова твърдението от заглавието като ви предоставя възможност да си поиграете на любимата ми игра "Открий десетте разлики":

1. САЩ:


2. България:

С благодарности на "Наблюдател"

Разлики по същество няма - и в двете клипчета необичайно много хора пресичат на една пешеходна пътека. Колите спират, чакат, шофьорите се нервират. Но в едното филмче звучи приятна музика и детски смях, а в другото - "Мафия". Е, малко по-различно е все пак, нали?

И така, само с няколко думи: Обичам САЩ, където децата могат да си правят майтапи без всякаква претенция за защита на определена гражданска позиция, а просто за забавление. Обичам я като контрапункт на България-та, където протести в защита на справедливи каузи не се разрешават, ако пречат на крупни бизнес-интереси. Обичам я, защото там може и да чуеш бибиткане на клаксони, но не и коментар зад кадър от типа "Абе не ги ритай бе, човек... Така не е нормално!"

Приятни моменти

Отдавна не съм писала нищо за културни мероприятия - основната причина е липсата на такива през летния сезон. През топлите месеци всички интересни артисти заминават като прелетни птици по разни фестивали, джаз-фестове и други благинки за и без това облагодетелстваните собственици на бърлоги с изглед към плажа. Единствената причина, поради която обичам есента (въпреки безбожно депресарския пейзаж от сиви блокове, сиво небе и измокрени от дъжда сиви хора), е именно завръщането на целия културен екшън насам.

Открих моя личен културен сезон снощи с нещо доста нетрадиционно, но много интересно. Future Shorts е ежемесечен фестивал на късометражни филми и анимация. Международната Future Shorts мрежа включва още 19 държави, провеждащи редовни прожекции. Вече и България е част от това алтернативно семейство и ще можем редовно да се радваме на нови прожекции.

Премиерната прожекция се състоя снощи в клуб "Грамофон". Освен 11-те сладурски филма видяхме и специално подготвен пърформънс на група "Naria Inri Magaria" - нещо неописуемо безсюжетно, но силно въдействащо и готино (въпреки че го гледах на огледалото над бара - просто имаше доста публика на по-предните редици). След прожекцията DJ Стоян от Magrathea ни зарадва с новия си сет, от който чух неприлично малко - обвинявам надвисналата в съзнанието ми заплаха от сутрешна неадекватност, която винаги е вредна на работа.

Самите филмчета бяха доста различни като идея, тема и реализация. В така поднесения коктейл се откроиха "Обича ме, не ме обича" на Джамие Рафън (история за различните етапи, през които може да премине една любовна връзка, дори ако още не е започнала), "Лесни пари" на Фил Дюссъл (първият френски екшън, който да ми хареса, много добра операторска работа) и "Искам повече" на Дан Гордън (красив поглед върху пословичната азиатска дисциплина и спортна упоритост).

Ако сте пропуснали снощната премиера, първо си отделете две-три минути, за да се засрамите, а после отдъхнете, защото не сте изпуснали шанса си да видите 11-те мини-шедьовъра - на 26 и 28 септември от 20:30 може да ги гледате в Дома на киното. Горещо ви го препоръчвам!

Как се печели от енергийна ефективност

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изкупува кредити за въглеродни емисии от проект за изграждането на водноелектрически централи (ВЕЦ) в България, който ще помогне значително да се намали отделянето на парникови газове. Изкупуването на въглеродни кредити чрез управлявания от ЕБВР Холандски фонд за сътрудничество (Netherlands Emissions Reduction Co-operation Fund) подпомага разнообразяването на енергийните източници в страната и стимулира развитието на проекти за енергийна ефективност.

Продажбата на въглеродни кредити се урежда с Протокола от Киото (1997), международен договор за намаляване на ПГ, който влиза в сила на 15 февруари 2005*. Споразумението засяга шест вида ПГ, включително CO_2, основният причинител на парниковия ефект и глобалното затопляне.

Въглеродните кредити се създават, когато проект намали или избегне отделянето на ПГ в сравнение с количеството, което би било отделено без неговото въвеждане. Протоколът от Киото урежда създаването на пазар, на който правителства и частни компании, намалили нивата на отделени ПГ, могат да отстъпят или продадат създадените въглеродни кредити.

Намаляването на отделените ПГ ще бъде оценено от независим източник, за да се потвърди, че обявените за редуцирани емисии наистина са били реализирани. След това българското правителство ще прехвърли тези кредити в сметката на Кралство Холандия. Страната е приела да намали отделените въглеродни емисии с 6% под нивата от 1990, което представлява около 200 милиона тона редуцирани емисии до 2012г.

ЕБВР е най-големият инвеститор в България с вложени повече от 1,3 млрд. евро по проекти в цялата страна. При сътрудничество с многото си партньори банката е насочила към България инвестиции в размер на 5,4 млрд. евро.

*Договорът изисква 36 индустриализирани държави и страни в преход към пазарна икономика да намалят емитирането на парникови газове в атмосферата между 2008 и 2012 година, за да достигнат нива на отделените парникови газове с поне 5% по-ниски от нивата през 1990г.

За всички

За тези, които не успяха да дойдат
За тези, които дойдоха
За тези, които си спомнят
За тези, които търсят начин да си открият спомените
За тези, които искат да си припомнят
За всички, които направиха тази вечер страхотна
(поне за мен - надявам се и за тях)
ОБИЧАМ ВИ!!! =]

Когато получа и другите снимки, ще има update.

Вечерни размисли

Нещо напълно оставих блога да се оправя сам в студения свят, а той е още твърде мъничък, за да се справи :)
В последно време не пиша толкова, колкото би ми се искало и върша повече неща, отколкото би трябвало. Но тази вечер преди около половин час ми дойде прозрение, което (колкото и несъвместимо да е с личната ми политика да не излагам възгледите си за Живота, Вселената и всичко останало в електронен вариант, а само на по чашка с жива компания) реших да споделя с всички, които така или иначе са решили да си загубят малко от времето тук.
В последните дни отвътре ме гложди съмнението, че наближаването на кръглата и плашеща 20-годишнина от светлото ми рождение предполага нуждата от някакъв вид равносметка на това, което ми се е случило досега. Факт е обаче, че не мога да направя нищо подобно - нямам време, но това е по-скоро извинение за липсата на желание. Твърде тривиално и предсказуемо ми изглежда съставянето на таблица от типа "Какво исках - Какво се случи" - а в добрите моменти се лаская от мисълта, че не съм тривиален и предсказуем човек.
От друга страна, колкото и да се напъвам, трудно мога да разгранича лоши и добри моменти в живота си. Много привързана съм към всяка секунда, за да мога просто да я зачеркна с дебелия маркер.
Така, разсъждавайки, стигнах до един много сладък извод: не искам да си пожелавам нищо друго, освен в бъдеще да ми се случват повече неща. Не по-добри, по-весели или по-успешни - просто ПОВЕЧЕ. Защото всяко събитие е като малка част от пъзела, който в крайна сметка формира това, което съм. Естествено, има частички, които изглеждат по-трудносмилаеми в момента. Но независимо как се чувствам - тъжна, сърдита, наранена, объркана - не е зле да се сещам, че този миг вече е част от Аз. А Аз е това, което обичам най-много (може и да звучи егоцентрично - ами, осъдете ме тогава! Поне не ме е страх да си го кажа, нали?) Следователно трудните мигове също трябва да се обичат.
Затова, още преди настъпването на утрешния светъл ден, ще изпреваря всички и сама ще си подаря нещо. Едно припомняне:

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Толкова-любимият-ми Никола Вапцаров

Наздраве за леко горчивите моменти в живота!

Радостта от обслужването

Днес ми се случи нещо много приятно, а когато от сутринта са ми създали добро настроение, започвам да се замислям за по-дълбокия смисъл на нещата.

По принцип обожавам да чета, затова често минавам през библиотеки. Днес обаче срещнах най-услужливия служител, когото някога съм виждала. Човекът видя от каква литература се интересувам и ми предложи още две много добри книжки, които рядко се заседяват по рафтовете на Столичната библиотека (явно съм голяма късметлийка). На всичкото отгоре ми позволи да взема една книга допълнително, въпреки че бях "надминала лимита". Не беше длъжен да прави нито едното, нито другото - просто е решил да ми помогне.

Стереотипът повелява библиотекарите да са намусени и почти асоциални типове с твърде високо мнение за себе си и неизмерима любов към малкото власт, която им е дадена. Не обичам стереотипите, но фактите в голяма степен ги подкрепят - ако не ми вярвате, опитайте се да намерите нещо в Университетската библиотека. Брррр! Но също толкова важен факт е и съществуването на хора, които обичат работата си и са готови да помогнат. А обслужването е една от основните характеристики, която клиентът забелязва. Чрез доброто обслужване се създава positive customer experience, който води до по-висока лоялност към марката и повишава добавената стойност на стоката/услугата - азбучна истина на маркетинга.

За жалост, в България все още масово се пренебрегва отношението към клиента и на много места ни обслужват "зли библиотекари". Само че аз, клиентът, се интересувам много от това как ще се държат с мен: може да не знам коя марка масло е по-добра за моята кола, но веднага забелязвам дали в бензиностанцията са ми измили стъклото; може да не знам точните пропорции за смесване на Мохито, но виждам дали барманът ми се цупи. Затова във всяка умна компания обръщат голямо внимание при набиране на персонала, който е в най-пряк досег с клиента - не директорите и важните клечки, а именно тези хора са лицето на фирмата пред масовия потребител.

Вероятно не е нужно да казвам, че Столична библиотека си спечели един заклет фен за части от секундата. Единственият проблем е въпросът как ще прочета и четирите книжки преди времето за връщане ;-)

Литовски урок по масова комуникация

На 1 септември в Литва е въведена забрана за продаване на алкохол. "Сухият режим" обхваща не само продажбата в магазините, но и сервирането на спиртни напитки в ресторанти и барове. Забраната е въведена поради факта, че 1 септември е обявен за национален Ден на знанието (това е и първият учебен ден), а според промените в закона за контрол над алкохола е и Ден без спиртни напитки.

Дотук добре. Да приемем, че това е логична инициатива от страна на литовското правителство - знанието и трезвеността стоят добре в една морална плоскост. Но президентът на Литва излиза пред медиите със съжалението, че не е наложил вето на решението и го обявява за "голяма глупост":
"С такива забрани се представяме по комичен начин пред света. С тях няма да решим проблемите. Да затворим ресторантите и баровете във влаковете, да откажем да обслужваме чужденците само за да не могат младежите да пият по една бира по случай 1 септември и да не се повеселят за началото на новата учебна година - по-голяма глупост от това, извинете, едва ли можехме да измислим," споделя пред микрофоните Валдас Адамкус.

Във всички книжки за PR е изведено важното правило, че една организация (каквото е и едно правителство) трябва да излиза в медийното пространство с единна позиция по всички важни въпроси. С подобно изказване президентът не само омаловажава инициативата на законодателната власт, но и създава усещане за "вътрешнокорпоративен" конфликт - и то по, честно казано, доста маловажен въпрос. Вероятно медиите нямаше да тиражират в такава степен новината за сухия режим в Литва, ако не бяха подушили сблъсък на мнения между президента и парламента. Като държавен глава Адамкус не би трябвало да излага негативно мнение по такива щекотливи теми, защото се появява силен риск въпросът да бъде раздухан от обществени организации и да се създаде излишно медийно напрежение. Просто си представям карикатури на първа страница, в които президентът подава на първолаци бутилки бира по случай началото на учебната година...

Примерът доказва добре твърдението, че дори правителството (и особено то, предвид повишеното внимание към управляващите) се нуждае от добри специалисти по комуникация - за да няма място за потенциални гафове, които да се зараждат от нищото.