Thursday, May 31, 2007

Великите тирани

Казват, че няма по-големи тирани от непушачите - първо разделиха заведенията на две, сега водят борба за пълна забрана на тютюнопушенето на публични места, а на всичкото отгоре по тяхна инициатива ще слагат и ужасяващо гнусни картинки по кутиите с цигари.

В този смисъл - честит празник! 31 май е обявен за Световен ден без тютюнопушене. През 2007 г. Световната здравна организация определи за надслов на Световния ден темата "Среда, свободна от тютюнев дим - затворените пространства без тютюнев дим. Създавай и се наслаждавай на 100% околна среда без тютюнев дим".

Да, съжалявам, хора, така е, а и все по-зле ще става. По принцип съм доста толерантна, но най-мразя да седна да се храня в заведение и някой от отсрещната маса да ми дими. Защото няма какво да се лъжем - разделението на зала за пушачи и такава за непушачи е доста условно на повечето места, а димът доста лесно се смесва.

И тъй като през голяма част от свободното си време се ровя из сайтове за реклама, ето какво правят по широкия свят, за да набият в главата на хората, че като пушат, вредят не само на себе си, но и на всички наоколо - на всички, които не искат, но нямат избор и реално също се тровят. Въпросът става още по-сериозен, когато осъзнаеш, че 85% от цигарения дим всъщност не се вижда, нито пък може да се помирише - тоест няма как да избягаш.



Направена е и серия принтове: виж ги тук, тук, тук и тук.

Опасността от заболявания, причинени от тютюнопушенето би трябвало да е достатъчен мотив да се откажеш от заниманието - но явно не е така. Признавам, че като заклет непушач нямам идея какво е чувството на зависимост, което те кара с треперещи ръце да ровиш из чантата за поредната цигара. Но хората нагледно обясняват кои части от тялото си залагаш на карта, пушейки: принтове на испанската организация ADESF (Anti-Fumo) 1, 2, 3. И наистина, учените често надценяват възможностите си да открият лечение на опасни болести.

И за десерт - една интересна инсталация против тютюнопушенето, доста добра визуална метафора.





Monday, May 28, 2007

Професорът каза...

Нещо съвсем набързо:
Винаги съм се чудила как хората създават определения за разни неща. А когато говорим за нещо толкова абстрактно като маркетинга, въпросът ми май придобива още по-голям смисъл.
Е, явно в Емерика има много големи мозъци - не стига, че са измислили дефиниция, но даже са оспяли да я "ъпдейтнат" (каква прекрасна родна дума!). Ето какво е маркетинг според АМА (American Marketing Association), както и малко коментари на други хора как те самите определят маркетинга.





Saturday, May 26, 2007

Време за театър

По принцип повечето софиянци, които се интересуват от театър, с прискърбие отбелязват края на месец май - театралният сезон безвъзвратно се е преселил на по-добро място и на негово място идва ужасна тримесечна сценична суша. Ето защо с особена радост осъзнах, че тази година не всичко е загубено - театрите работят поне до средата на юни.

По принцип само "199" отсрамва театралното братство като работи през целия юни. Тази година сцената им отново е заета. Представления ще се играят даже и през целия юли. Но този път не са единствени. В "Сълза и смях" има представления до средата на месеца. Почти до края на месеца пък работят в Армията, Народния и Малък Градски. За Сатирата все още нямам информация, защото дочух нещо за ремонт, но нищо категорично не се носи в публичното пространство (или поне нищо, което да е погалило моите уши).

Краят на лекциите значи и повече свободно време. А има ли по-хубаво нещо от това да запълваш времето си по приятен начин? Хайде към касите!





Малка забавна лекция

В последно време започнах да качвам много клипчета на блога - дори започвам да се чудя дали не стават прекалено много. Но в името на образованието просто ТРЯБВА да споделя това с всички, които имат намерение да се впуснат в рекламния бизнес (а дори и да нямат такова намерение, никога не знаеш накъде ще те отвее вятъра).

Не е достатъчно да си мислим, че познаваме потребителите - рекламистите трябва да си дават доста зор, за да са сигурни, че знаят какво иска публиката. Надценяването на собствените знания е най-сигурният начин за провал, а още по-лошото е, че така слагате прът в колелата на собствената си рекламна колесница. И бързо може да се стигне до нежелания "развод".
Идеята е проста, по принцип всички я знаят, но невинаги я прилагат. Затова повторението е майка на знанието - а когато тезата е поднесена по забавен начин, въздейства по-силно.



И тъй като всеки трябва да се учи от най-добрите - ето къде може да видите кои са те. Поне за тази година, поне според журито на CLIO.





Thursday, May 24, 2007

Дъждовни размисли

През последната седмица се чувствам доста зле. Обикновено дъждовното време влияе негативно на настроението ми, а перспективата за още една седмица сиво небе също изиграва ролята си. Поне до средата на следващата седмица "отникъде взорът надежда не види" - слънце няма, няма и да има.
Но дъждовете довеждат не само униние, но и една смътна тревога. Защото за пореден път ставаме свидетели на последиците от глобалното затопляне. И явно човечеството ще жъне плодовете на безотговорното си поведение доста по-скоро, отколкото е предполагало.
Учените са категорични, че честите промени на времето, наводненията, ураганите и сушата, които се редуват в глобален мащаб, се дължат на замърсяването и промените в климата.
През последните 20-25 години температурите непрекъснато се повишават, а площта на ледниците намалява. Покачването и затоплянето на океаните води променя чувствително процеса на образуване на облаците и води до сериозни наводнения.
Може би ставам едновременно банална и досадна, но отново ви приканвам да се замислите за влиянието, което всеки човек оказва върху природата. Няма да морализаторствам и да поучавам другите, защото най-силно вярвам в свободата на всеки да живее според собствените си разбирания и желания. Но също вярвам, че свободата винаги върви ръка за ръка с отговорността - не непременно към тези около нас, а към тези след нас - тези, които ще наследят голямата сметка от нашето консуматорско пиянство. И тъй като една картина казва повече от хиляди думи, погледнете до какво всъщност води стремежът да притежаваме повече, по-големи, по-скъпи, по-нови ... ами, всичко.





Wednesday, May 23, 2007

... цяла програма

Често се изумявам с какви неща се захващат хората, стига да имат време за губене. Наистина граници за меко казано странните идеи явно не съществуват - всяко късче космическо вдъхновение си намира глава, в която да се всели. Независимо колко луда би изглеждала въпросната идея на (Х брой) от околните. Е, какво пък - както казва дядо Вазов "Лудите, лудите - те да са живи!". А и според мен е добре от време на време да разнообразяваме сивото ежедневие с "цветни" занимания. Дори и само да отделим 5 минути да погледаме какво хоби си избират другите хора. Ето ви нещо забавно за развличане по време на празниците:





Sunday, May 20, 2007

Skin deep

В днешно време сигурно няма жена, която никога да не се е вкисвала, когато гледа красавици по телевизията. Дразня се, че едно същество със сравнително високо ниво на интелигентност като мен попада в същия капан. От прекрасните мадами просто няма къде да избягаш - те те гледат от екрана, от постерите по улиците, от страниците на вестници и списания. Сексът продава, а този факт е известен много добре на рекламистите, които всекидневно продължават да ни пробутват абсурдно перфектни момичета, рекламиращи кремове за лице, зърнени закуски с фибри и дори ипотечни кредити.

Затова нормалната жена е подложена на все по-голям стрес и стига до глупавото състояние да изпитва вина, че изобщо слага нещо в устата си или че си е позволила да излезе до магазина без пудра и молив за очи. Медиите налагат стандарт, който ни кара да се чувстваме като булката на Франкенщайн, дори ако на практика изглеждаме съвсем прилично. И това не винаги са оправдания на жените, които не са красиви, но страдат мълчаливо и се правят, че не им пука.

А перфектни хора няма - и това страхотно клипче ни напомня да не вярваме на всичко, което виждаме, и да знаем, че красотата може дори да не стига до дълбочината на кожата, а да е закодирана в професионалните умения на обслужващия екип - стилисти, оператори, както и много добри компютърни програми за манипулация на изображения.





Monday, May 14, 2007

Къде е времето?

Колко често ви се приисква да имате поне по 30 часа в денонощието? На мен тази мисъл започва да ми минава все по-често...
Време за работа, време залекции, време за чете на учебници... Ами време за приятели? Време за семейството? И въобще, време за живеене?! Улисани в опити да печелим, да трупаме все повече, често започваме да се държим като хипнотизирани от консуматорската идеология. Парите никога няма да са достатъчно, но по-важното е, че и животът ни никога няма да е достатъчно дълъг.
Доскоро бях човек с доста разнородни интереси. Сега съм човек с Отговорности. А как бих могла да вместя всичко, което искам да видя или да свърша в рязко намалялото свободно време? Плаши ме мисълта, че може би съвсем скоро ще стана напълно роботизирана личност без всякакви интереси извън професионалната сфера...

Туй бясно движение на железници, на параходи, на трамваи, с асансьори, тези замрежени с жици улици, този дим, този шум, тази суета... при това онези загрижени физиономии, онези неми уста, лишени вече от способност да изобразят усмивка... У-у! Студено! Лутнали, припнали всички американци като чаркове на една машина, като че безсъзнателно, автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги влагат в машината и пак като чаркове сноват... Е, ами кога ще живеем?...
-- Алеко Константинов, До Чикаго и назад
Май в днешно време трябва много да внимаваме в търсене на реализация да не загубим нещо по-важно - принципите си.





Wednesday, May 9, 2007

Балкански синдром

Просто няма как да попадна на нещо подобно и да не го споделя:

Забавна реклама (изпълнение на румънските братя за Cosmote), която страхотно осмива така наречената "Балканска му работа" - важи в пълна сила и за нашата мила родина. Прекарасна илюстрация на темата "Националните ценности и рекламата" от конспекта при проф. Кафтанджиев. Особено ми хареса моментът с копаещия работник - такава картинка съм наблюдавала и в София. SMILE!

Според Аристотел смехът може да променя реалността. Дано щом вече можем да се надсмиваме над балканската народопсихология, скоро да вземем и активни мерки за промяната...





Tuesday, May 8, 2007

Дискусия без тема

България няма да бъде сред най-засегнатите от глобалното затопляне
Според глобалните климатични сценарии за България към 2050-2080 г. температурата в страната ще се увеличи от 2 до 5 градуса, сочат данни на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.
Това посочи екологът на Община Долна баня Радослава Костадинова по време на международен уъркшоп в рамките на европейския екологичен фестивал в град Долна баня.
actualno.com
--

Такова заглавие направо ме кара да се чудя на кой свят живея... При положение, че целият (цивилизован) свят чертае апокалиптичните сценарии на глобалното затопляне не в следващите 50, а 20 години, у нас все още се дискутира темата "Глобално затопляне - що е то и има ли почва у нас?"

Да, в следващите два абзаца на статията се обяснява, че и малките промени в климата са значителни и т.н., но трябва да се запитаме нормално ли е журналистите да поставят въпроса под формата "Абе няма нищо страшно... ама всъщност май е малко опасничко - напомняне за тези, които четат статията до края"?

Само един пример без коментар - днес морето в Балчик се отдръпна с повече от 15 метра навътре само за една минута. И един въпрос - кой софиянец видя сняг тази зима? За какво "слабо затопляне" (по думите на г-жа Костадинова) говорим тогава?!