Вечната разбойница

Има два варианта. В зависимост от настроението ти в момента този сайт може или яко да те депресира, или да те накара да се замислиш за неизбежния финал на битието и да заживееш малко по-истински, малко по-смислено, на малко по-бързи обороти.

В основата си идеята е много проста - отговаряш на няколко обикновени въпроса и в замяна сайтът отговаря на Вечния въпрос - Колко живот ми остава? Естествено, никой не претендира за истинност на предсказанието, но когато видиш часовника и неумолимо отлитащите секунди, определено ти се приисква да се обадиш на приятелите си и да им кажеш, че ги обичаш. А може би създателите са имали точно това предвид - да ни побутнат по пътя на Живеенето?

Мен лично много ме впечатли фактът, че ако си оптимист, ти обещават около 25 години повече. Хм... Това май е достатъчен стимул за кардинална промяна на световъзприятието, нали?

Реквием за едно образование...

Не е никаква новина, че образованието в България ... как да го кажа по-меко ... определено не е на конкурентно ниво. Сигурна съм, че всички знаят за симптомите на заболяването: остарели методи на преподаване, лоша материална база, корупция и т.н. Дори отличната диплома се оказва без всякаква реална стойност, защото обикновено теоретичните знания или са зле усвоени, или се оказват твърде остарели и отдалечени от сферата на практиката.

Министърът на образованието Даниел Вълчев като че ли за пръв път от много време насам се зае с нелеката задача да реанимира висшето образование. Изготвената стратегия за развитие има свои плюсове и минуси, но не може да й се отрече, че предлага доста смислен план за първи стъпки към европейските и световни стандарти. За жалост обаче, някои от предложенията (които са ориентирани към въвеждане на световни практики - като например университетските настоятелства) срещат неодобрението на ректори и преподаватели. Дали водени от страх от новото и промяната, така присъщ на българския манталитет, или от опасения за прекъсване на доходните корупционни практики, повечето ректори отказаха осъществяването на реформи от всякакъв род.

Е, естествено при всеки проект има трески за дялане. Дано все пак г-н Вълчев успее да прокара някои от предложенията и дано това да се случи скоро. Защото няма по-голям ужас за студентите от вероятността най-близката им среща с перспективните западни трудови пазари да бъде (на 30 и с отлична диплома от ВУЗ) миенето на прозорците на Европейската комисия в Брюксел.

Реформите накратко (в. "Капитал", бр.11/16 март 2007)

Световъртеж

На органайзера ми вече му стана лошо: срещи с приятели (все по-редки и все по-често само в почивните дни), интервюта за работа, лекции ... понякога и пропуснати лекции заради интервюта за работа ... Когато погледнах за последен път изтерзаните и изписани отгоре до долу странички със задачи за тази седмица, се замислих - кога стана толкова сложно?!
До миналата година нямах истинска грижа на тоя свят. Единственото желание беше да се напъна повече по кандидат-студентските изпити и да вляза в желаната специалност, а пък после да се отдам на заслужена почивка и тук-таме някоя лекция. Ех, колко наивна идея!
Сега грижите стават повече. Вече дори за добре организиран човек като мен става сложно да жонглирам със задачите ...
Категорично съм против да ми се налага да работя още сега! Първо, за мен е важно да съм студент, с лекции и прочие - в крайна сметка ако нямах намерение да ходя на лекции, щях да запиша задочно, нали? Да, но се оказва, че нещата се случват различно. Защото в повечето обяви се среща магическото съчетание "висше образование + опит в съответната сфера" - поне година по специалността. Какво излиза? Че като завърша, трябва вече да съм работила. Ама нали уча, ходя на лекции и т.н.? Защо пък и да не работя, на кого в крайна сметка му трябва сън?! От друга страна, и на мен ми става неудобно в един момент постоянно да крънкам родители за пари и те да ме издържат на тия години. Пък и самостоятелността е доста апетитно блюдо.
И явно още на 20 се започва - работа, лекции (когато евентуялно си свободен), кафе и учене за изпита в 3 през нощта. А откъде ще открадна време, за да се видя с приятеля си, нямам идея. Ами какво стана с плановете за weekend на Мелник? Май ще трябва да почака. До пенсията...

Happy birthday, EU!

Днес се навършват 50 години от подписването на Римския договор, който поставя началото на Европейската общност. На официална церемония в Германския исторически музей на Унтер ден Линден в присъствието на държавните и правителствените ръководители на 27-те бе подписана Берлинска декларация по повод юбилея.
Декларацията приветства успехите на 50 години мир и демокрация в Европа и чертае бъдещите перспективи и предизвикателства, пред които е изправен континентът. В декларацията се изтъква, че държавите-членки се надяват до изборите за европейския парламент през 2009 да влезе в сила нов договор, улесняващ функционирането на европейските институции, който ще замени конституционния договор, отхвърлен през 2005 г. на референдумите във Франция и Холандия.

В същото време изследване на британската група “Open Europe” показва, че от запитаните граждани във всички 27 членки 41 на сто смятат, че ЕС трябва да има по-малко пълномощия, а основните решения да се вземат на местно ниво.

И за накрая една приятна вест: На 26 март ще се появи нова монета от две евро, на която за първи път ще ги има и новите държави-членки на Европейския съюз /ЕС/ България и Румъния. От едната страна има изображение на книга и звезда и е изписано "50 години Римски договори", а в картата на общността от другата страна вече са включени и България и Румъния.

Me, me, me ...

Хайде, стреляйте!

Искам да чуя мнението ви за мен и за блога. After all, най-лесно е да разбереш грешките си като погледнеш през очите на другите. Държа да отбележа, че не си прося само комплименти - за доказателство ще трия своевременно всички чисто хвалебствени коментари. Наистина, не се шегувам!

Welcome

Ей, здравейте хора! Добре дошли в скромното убежище на обърканите ми мисли! Дано тук ви хареса, дано ви е топло, уютно и удобно. Enjoy!
И тъй като знам колко е важно добре да посрещаш гостите, ще ви почерпя...
...със слънце: